— Миша, тебе ще те затворят.
Ходорковски поклатил глава:
— Няма да ме затворят. Нали те не са врагове на страната си.
Глава 9
ЗАЛОЖНИКЪТ
Според официалния сайт на Ходорковски в интернет khodorkovsky.ru причината за ареста на нашия герой е презентацията за корупцията в Кремъл. На сайта има постоянен банер „Защо го затвориха?“ и чукнеш ли там, се отваря презентацията за корупцията. Презентацията обаче Ходорковски прави през февруари 2003 година, а в затвора го вкараха в края на октомври. Половин година след това. В тази половин година се случиха още куп важни за компанията ЮКОС събития.
Горе-долу две седмици след срещата в Кремъл Роман Абрамович предлага на Ходорковски да обединят компаниите ЮКОС и „Сибнефт“. Тази сделка е твърде привлекателна, макар и рискована. Специалистите твърдят, че двете компании си пасват като детайли от пъзел. По-изгодно е добиваната от „Сибнефт“ суровина да се преработва в заводите на ЮКОС и обратното. За тази сделка Ходорковски казва на един от сътрудниците си: „Представи си, че искаш да заведеш любимото момиче на ресторант, но в ресторанта е пълно с хулигани и можеш да отнесеш някой бой. Как да постъпиш? — Ходорковски прави пауза. — Отиваш с момичето в ресторанта.“ Със сигурност тогава на Ходорковски не му е дошла наум пословицата „Боиш ли се от Путин — не ходи в клозета“, измислена от някой интернетски зевзек, когато президентът Путин се закани от екрана „да дави терористите в клозета“.
Изглежда Ходорковски най-вече е бил заинтересуван да запази в тайна подготвяната сделка. И наистина успява. Вестниците разбират за нея ден преди официалната пресконференция по този повод. За журналистите обединяването на ЮКОС и „Сибнефт“ се оказва неочаквано. Не зная дали е било неочаквано и за Кремъл.
— Вие ли се занимавахте със сделката като адвокат? — питам Антон Дрел.
— Не, аз просто помогнах да се намерят юристи, които да подготвят сделката. Ходорковски не искаше да я дава на юристите на ЮКОС, страхуваше се от изтичане на информация.
— Разбирахте ли каква е била целта му? Да направи голяма компания и да я продаде ли? На държавата? Или на чужденци?
— Ходорковски искаше да направи първата руска транснационална компания — казва Антон Дрел. — Той искаше да обмени значителна част от акциите с акции например на „Ексън Мобил“, в резултат на което щеше да се образува огромна транснационална компания „Ексън Мобил“-ЮКОС-„Сибнефт“. В нея Ходорковски и Абрамович (т.е. Русия) щяха да имат около 30% — най-големия пакет за западна компания, може да се каже, контролния. В резултат такова огромно транснационално обединение щяха да го владеят руснаци. Не зная защо пиарът на ЮКОС никога не е разказвал за това.
Ако казаното от адвокат Антон Дрел е вярно, значи не бива да се вярва на телевизионния водещ Леонтиев и да се мисли, че Ходорковски е искал да завземе властта в страната. По-скоро е искал да се освободи от зависимостта от руските власти.
Антон Дрел казва:
— Той не искаше да се занимава с политика, ако не се смята за политика всяко кихане.
Ирина Ясина казва:
— Той не искаше да се занимава с политика. Просто в тоталитарна държава всяка обществена дейност се смята за политическа. Ние, например, искахме да се занимаваме с възпитание на гражданско чувство в училищата, защото родителите не могат да научат децата си да бъдат свободни граждани, щом самите те никога не са били свободни. Но ни забраниха да преподаваме в училищата свобода и гражданственост. Това било политика. Разрешиха ни само да купуваме компютри за училищата и да инсталираме интернет.
На 17 юни съсобственикът на ЮКОС Леонид Невзлин става ректор на Руския държавен хуманитарен университет. Научният съвет го избира с условие, че ЮКОС ще вложи значителни средства в университета. Сега ми се струва, че усилията на акционерите на ЮКОС в началото на 2003 година могат да се подредят в една обща картина: те атакуват корупцията, измъкват изпод контрола на държавата най-голямата петролна компания, финансират опозицията, възпитават ново поколение свободни граждани, развиват хуманитарната наука, т.е. правят такива неща, сякаш имат някакъв бизнес план за цяла Русия. Още малко и Русия ще се измъкне изпод личния контрол на президента Путин и ще стане изцяло западна страна. В известен смисъл това наистина е заговор, насочен към смяна на обществения строй. И е глупаво да се мисли, че Кремъл не забелязва заговора.
На 19 юни 2003 година е арестуван ръководителят на службата за сигурност на ЮКОС Алексей Пичугин, като арестът се извършва така, сякаш ще арестуват цяла бандитска шайка. Двайсет и седем „барети“ щурмуват офиса на Пичугин, макар че биха могли просто да покажат заповед за арест и да влязат през вратата. Претърсват кабинета, взимат касата, Пичугин моли да бъде извикан адвокат при обиска, но това не става. Следствието и съдът по делото на Пичугин бяха закрити. Адвокатите му съобщиха само, че по време на следствието му биели някакви психотропни препарати, за да го накарат да говори, и го докарали до умопомрачение.
На 2 юли е арестуван Платон Лебедев.
— Платон въобще няма нищо общо — казва адвокат Антон Дрел. — Платон въобще няма каквото и да било отношение към това дело. Той просто е заложник.
А Ходорковски ми пише от затвора:
„Повярвах, че правилата на играта могат да се променят не някога, а сега. Повярвах на Касянов, на Путин. Сигурно е трудно да се разбере и още повече да се повярва, но аз съм, така да се каже, прям човек — правя онова, което казвам, и казвам онова, което правя, и от чисто психологическа гледна точка очаквам същото и от другите.
Всичко разбирам, но подсъзнателно все пак смятам, че хората не могат да говорят едно, а да вършат противоположното. С разума си разбирам, че има възможност за интрига, а после пак вярвам и това си е. Леонид (Невзлин — В. П.) винаги ме е поправял, но този път и той сгреши.
Наистина винаги съм вярвал в това, което говоря. Когато казвах на Президента (правописът е запазен, Ходорковски пише «президент» с голяма буква — В. П.), че може и трябва да сложи край на корупцията, когато предлагах и исках да бъде приет антикорупционен закон «За тръбата», да се внесат поправки в данъчното законодателство и да се приемат правила за корпоративната етика, си мислех, че всичко това влиза в действие. Това, което направихме ние, никой не го е отменял! Дори внедряваме международна отчетност. Просто бяха включени други механизми — принципът на «бейзболната бухалка». Справихме се с дребните крадци, но се натъкнахме на разбойници. Можех да го предвидя, можех, но когато разбрах, вече беше късно и трябваше или да коленича, или да отида в затвора. Може би щях да коленича, ако не беше Платон — изкушението беше силно — но не можех да го изоставя (Платон — В.П.).“
От писмото следва, че ако Платон Лебедев не беше арестуван, Ходорковски нямаше да се озове в затвора, а щеше да се предаде, макар и да не знаем как се предават хората в такива случаи и какви са анексиите и контрибуциите при подобни случаи.
— Вие сигурно дори и не сте чували за Платон Лебедев, преди да го арестуват? — пита Антон Дрел.
Наистина, за Платон Лебедев бях чувал само веднъж. През 1998 или 1999 година на един журналистически купон разказваха как репортерът от „Льо Тан“ Силван Бесон пристигнал в Москва да разследва откъде идват парите на ЮКОС в Швейцария. Опитал се да разговаря с Платон Лебедев, но той се държал грубо и му казал да не си пъха носа в тази работа и дори го попитал дали не се страхува, че утре на улицата може да го прегази кола. Смяхме се, че Бесон не разбрал веднага, че това е чиста заплаха. Тогава, без много да умуваме, решихме, че, разбира се, Лебедев е бандит, защото всички там от големия бизнес са бандити. Между другото, заплахата на Лебедев не беше изпълнена, Бесон спокойно публикува разследването си и никаква кола не го прегази.
Бившата сътрудничка на Лебедев — Ирина, емигрирала в Лондон след неговия арест, представя инцидента със Силван Бесон малко по-иначе. Нали си спомняте, че Ирина вече се появи мимоходом в нашия разказ преди четири глави? Разговарям с нея в лондонски хотел до Кенсингтънския парк. Пристигнах на тази
