зная дали трябва да преведа тази фраза от птичия език на елита в смисъл, че трябва да се води борба с корупцията, но не трябва корупцията да се преборва? Не съм много силен по птичия език.
С кратка приветствена реч към присъстващите се обръща ръководителят на Руския съюз на индустриалците и предприемачите Аркадий Волски. А след него думата взема първият основен докладчик председателят на Съвета на директорите на „Северстал“ ОАД Алексей Мордашов. Вълнува се, разбира се, докладвайки пред президента. Моят колега, специалният кореспондент на вестник „Комерсант“ Андрей Колесников, предава думите на господин Мордашов така:
— Все по-нарастваща роля започва да играе нарастването ролята на държавата и на нейните институции.
Наистина делово изказване! Наистина господин Мордашов правилно е разбрал задачата — да говори така, че нищо да не казва.
— В някои случаи — продължава докладчикът — могат да се наблюдават редица действия, които водят до разширяване функциите на държавата, а това на свой ред води до отслабване на нейната роля.
Също делово! Като нагледен пример господин Мордашов посочва перипетиите на свой приятел, който отдавна се опитвал да отвори магазин в Подмосковието, но все не можел заради бюрократични разтакавания.
В статията си Колесников язвително пита какви са тези приятели на стоманения магнат Мордашов, които не мога да отворят дори един магазин в Московска област, и защо в края на краищата магнатът Мордашов не помогне на приятеля си. Но на индустриалците и на предприемачите, събрани около масата на президента, сигурно им е олекнало, че корупцията в Подмосковието се отнася за дребния и средния бизнес и с нея, разбира се, трябва да се води борба. Ами нали се борим! И слава Богу!
Вторият докладчик е Ходорковски. Той не се вълнува. Той се страхува. Той е пребледнял, гласът му трепери, което личи и от видеозаписа от онази паметна среща. Сътрудници от ЮКОС казват, че в работата Ходорковски ценял независимите, горди и дори нагли мениджъри, но самият той по време на срещата с президента не успява да бъде независим и горд. Страхува се. Защото президентът е началство — няма значение какъв милиардер и обществен деец си станал.
Това е генетичен страх. Изминал е половината ти живот. Пред очите ти е рухнала великата страна, която си смятал за вечна. Преживял си два бунта — първия път си бил на страната на бунтарите, втория — на страната на правителството, но и двата пъти си победил. Изградил си най-голямата в страната частна компания и колко пъти са могли да те убият, докато си я градил. Тогава не си се страхувал, а сега, седейки в кремълската зала, се страхуваш. Надраснал си властовия елит, презираш него и птичия му език и не искаш да говориш на птичи език, а искаш да говориш човешки, и говориш. Но въпреки това се страхуваш. Това е генетичен страх. Родил си се роб. Мисли му!
На масата пред мен са подредени картинките от презентацията на Ходорковски, същите като онези, които са били на масата пред президента Путин на 19 февруари 2003 година. Презентацията се нарича „Корупцията в Русия — спирачка за икономическото развитие“. Корупцията у нас, съдейки по тези листчета, е не само в Подмосковието и засяга не само дребния и средния бизнес, а е с мащабите на национална катастрофа. Прехвърлям листчетата.
1. Според допитването на фонд „Обществено мнение“ 27% от руснаците смятат корупцията за най- опасния проблем в страната.
2. 51% от руснаците знаят думата „корупция“, 39% си я чували, 28% лично са се сблъсквали с корупция, по данни на същия този фонд „Обществено мнение“.
3. 49% от руснаците смятат, че повечето длъжностни лица са подвластни на корупцията и най-много корумпирани има в милицията, в митниците, в правозащитните органи, в съдилищата, в КАТ, във висшите федерални органи на властта. Това също са данни от допитване на фонд „Обществено мнение“.
Все едно да кажеш на президента: „Половината от народа смята за корумпирани вас и вашите сътрудници“. Схеми, диаграми. Ходорковски ги пояснява, а президентът слуша.
4. 32% от руснаците смятат, че ръководството на страната иска, но не може да се бори с корупцията. 29% смятат, че може, но не иска. 21% — че не иска и не може.
Все едно да кажеш на президента на страната, че една трета от гражданите, дори и да не смятат лично него крадец, са убедени в безсилието му срещу заобикалящите го крадци.
5. Мащабите на корупцията в Русия по данни на четири независими изследвания са повече от 30 милиарда долара годишно.
Това е една трета от държавния бюджет. Все едно да кажеш на президента, че под носа му всяка година се краде едни трета от страната.
6. 72% от руснаците не се обръщат към съда, защото там се налага да се плащат твърде много подкупи. 78% от руснаците не се обръщат към съда, защото там няма справедливост. Така е според допитване на фонд „ИнДем“.
7. Дори децата в Русия са готови за корупция. В институтите, където подготвят нископлатени държавни служители, се влиза много по-трудно, отколкото там, където се подготвят високоплатени специалисти. Випускник от Института по нефта започва със заплата 500 долара, а за едно място в този институт се състезават двама кандидати. Випускник на Данъчната академия започва със заплата 160 долара месечно, а за едно място там се състезават петима. Випускник на Държавния университет по управление получава 200 долара месечно, а за едно място има 10 кандидати. Защо ли децата се стремят да получат професии, за които се плаща малко? Или пък децата си правят някаква друга сметка?
Тази последна забележка на Ходорковски явно ядосва президента — лицето му сякаш се изостря и в очите му се появява онова особено стоманено изражение, на което според мен специално обучават сътрудниците на спецслужбите. Президентът казва:
— Дайте да не прилагаме тази презумпция за виновност към нашите абитуриенти.
Но това не е всичко. Ходорковски продължава да говори. С много тих глас, едва се чува. Сътрудниците от ЮКОС твърдят, че Ходорковски говори много тихо, когато е бесен, когато е яростен. Но може би гласът му е тих и от страх. Той казва:
— Корупцията у нас трябва да стане срамно явление. Да вземем например как „Роснефт“ купи „Северен нефт“. Всички смятат, че в тази сделка е имало, така да се каже, допълнителен мотив…
Залата онемява. Всички разбират за какво става дума. Макар и с полунамеци, но Ходорковски хвърля право в лицето на президента страшно обвинение. Става дума за това, че малко преди тази среща държавната компания „Роснефт“ купи дребната петролна компания „Северен нефт“ значително по-скъпо. Т.е. държавата купува частна компания по съзнателно завишена цена. Ако през 90-те години корупцията се състоеше в това, че държавата разпродаде компаниите си твърде евтино, след 2000 година не е ли в това, че държавата купува твърде скъпо частни фирми? Ето това казва Ходорковски. Все едно да кажеш на президента: „Вие и вашият екип сте най-големите корупционери.“ Впрочем, Ходорковски поправя:
— Да, корупцията в страната се разширява и вие можете да кажете, че всичко започва от нас — Ходорковски обгръща с поглед седящите около масата — от нас започва. Е… някога е започнало, но все някога трябва и да свърши.
Все едно да кажеш на президента: „Ние всички тук присъстващи сме главните корупционери в страната.“ А половината от хората около масата са назначени точно от президента. Негови хора.
Стоманеното изражение в погледа на президента става още по-силно. Той казва, че „Роснефт“ е купила „Северен нефт“, защото нали все пак държавата трябва да увеличава запасите си от петрол.
— А някои компании, като ЮКОС например, имат собствени свръхзапаси. — След въпроса: „Как са ги получили?“ президентът прави пауза и това си е пряка заплаха. — Нали ЮКОС също имаше проблеми с данъците. Да, вие ги решавате, но нали от нещо са възникнали.
Това е пряка заплаха. Скоро след тази среща в Кремъл Ходорковски събира ръководителите на подразделенията на ЮКОС и им казва, че компанията я очакват трудни времена, че тя ще бъде атакувана. Атаката ще е съкрушителна. Ходорковски моли всички, които не са готови да понесат тази съкрушителна атака, незабавно да напуснат компанията, докато не са започнали трудните времена, за да не станат после предатели. Почти никой не напуска. Някои стават предатели.
На едно от всекидневните събрания на „Отворена Русия“ Ходорковски разказва за срещата в Кремъл на Ирина Ясина. Ирина Ясина, която била с Ходорковски на „вие“ и го наричала Михаил Борисович, сега си спомня, че тогава му била казала:
