партия Едуард Лимонов. А Явлински не се обадил. А Немцов пък се обадил след година и половина. Лидерът на комунистите Зюганов започнал вече донякъде да подкрепя Ходорковски след публикацията на статията му „Левият завой“.
14. Какво ще стане?
Не зная. Държавата казва, че Ходорковски ще лежи минимум осем години и ще му бъдат повдигнати нови обвинения и това никак няма да се отрази на живота в страната. Ходорковски пък казва, че след около три години (т.е. някъде към следващите президентски избори) Върховният съд ще го реабилитира. Адвокатите казват, че щом общественото мнение забрави за него, Ходорковски може да бъде убит в затвора.
— В крайна сметка той виновен ли е или не? — не издържат студентите.
— Неправилно задавате на мен този въпрос, деца. Задайте го на Глеб Павловски или на Михаил Леонтиев, или на Андрей Караулов, или на Пьотр Толстой. Единствено те знаят верните отговори. А ние мислим, питаме, съмняваме се, опитваме се да разберем истината. Опитваме се да научим нашия читател или зрител да мисли, да пита, да се съмнява. А, той, кучият му син, не ще да се научи.
Знаете ли какво правят моите най-добри студенти, след като завършат школата по журналистика и се завърнат в своите малки градчета в малките телевизионни канали, принадлежащи на металургични крале, кметове, губернатори и друг елит, получаващ повече от 100 хиляди долара годишно? Те напускат работата си. Отровени от нашето обучение, те не могат да работят, защото им разрешават да отговарят само на три от четиринайсетте въпроса, а от двете страни, участнички в конфликта, им разрешават да питат само едната.
Нещо повече — мисля, че много други програми на „Отворена Русия“, първоначално предназначени за формиране на елит, доведоха до обратното — до нежелание на участниците в тях да се превърнат в също такъв елит.
„Отворена Русия“ има например един проект, наречен „Нова цивилизация“. Става дума за летни детски лагери. Децата живеят на палатки, в спартански условия и играят, представяйки си, че лагерът им е държава. Там те се разделят на бизнесмени, безработни и държавни служители, след което започват да събират данъци, да се наемат едно друго на работа, да изграждат бизнес, да искат социални помощи и пенсии, да правят избори, да се кандидатират за различни длъжности. В края на смяната децата започват да разбират как работи държавата и връщайки се вкъщи, с блеснали очи разказват всичко това на родителите си.
В такъв детски лагер е била и дъщерята на Ходорковски Настя. И в единственото си интервю за в. „Московские новости“ Настя разказва, че иска да учи в най-обикновено училище, където никое от другарчетата й да не забелязва, че тя е дъщеря на милиардер. Ирина Ясина също разказва как изпратила дъщеря си в летен лагер по програмата „Нова цивилизация“ и как след това момичето помолило майка си да я прехвърли от елитно московско училище в обикновено, защото в елитното преподавали глупости и на учениците това им харесвало.
Освен това „Отворена Русия“ има школи за публична политика в много региони на страната. В тях учат младежи, които имат желание да станат политици, но очевидно, без желание да станат елит. Защото, след като вникнат в политиката, не могат да не разберат, че нашенският елит се кове в редиците на движението „Наши“, а не в школите на изпадналия в немилост Ходорковски.
Освен това има проект „Помогни със съвет“. Нещо като в книжката „Тимур и неговата команда“. Това значи, че в много региони доброволци седят на телефона и изслушват хората, нуждаещи се от помощ. Например звъни тежко болна жена, на която от чужбина са й донесли скъпо лекарство, но инструкцията за употребата му е на чужд език. Доброволците от проекта „Помогни със съвет“ запознават болната жена със студентка от местния филологически факултет и тя незабавно превежда инструкцията на руски език. Защо го прави? Как това би могло да й помогне да влезе в елита и да печели по 100 хиляди долара годишно?
Освен това „Отворена Русия“ има и проект „Обществена присъда“. Ходорковски лично го измислил, когато арестували Пичугин и Лебедев. Смисълът на проекта е да се помага на хората в съдилищата — да се осигуряват адвокати, да се защитават правата им. С проекта „Обществена присъда“ стана една смешна история. По мениджърски навик, за да намери ръководител за този проект, Ходорковски наел посредническа кантора. Посредниците отивали при правозащитниците, започвайки от най-известните като Людмила Алексеева например, и казвали: „Една голяма компания иска да създаде правозащитна организация. Не можем да ви кажем коя е, вие засега ни напишете една автобиография, попълнете въпросника, елате на събеседване“. И какво правели правозащитниците? Стремели ли са се да работят за голямата компания, която искала да създаде правозащитна организация? Нищо подобно. Те отказвали. Обаждали се един на друг и питали: „И при вас ли идваха от КГБ?“ Михаил Ходорковски, който винаги охотно вземал на работа в ЮКОС бивши офицери от КГБ и ги смятал добри организатори, изведнъж разбрал, че има хора, които се срамуват, че работят за КГБ. Но нима КГБ у нас не е елит? Нима не е чест да работиш за КГБ? Не! Не искат! Страхуват се! Гнусят се!
А един от ръководителите на „Отворена Русия“ (бивш от Главно разузнавателно управление), отговорник за „Нова цивилизация“, депутатът Анатолий Ермолин, не напусна демонстративно партията „Единна Русия“, когато отмениха губернаторските избори. Защо? Нали е от елита! Не! Напусна! Горд бил!
А самият Михаил Ходорковски нима не пише от затвора в писмото си „Собственост и свобода“:
„Те (елитът — В.П.) искат да ме осъдят на колкото може повече години, защото ги е страх, че ще им отмъщавам. Тези простодушни хора (елитът — В.П.) се опитват да съдят за всички по себе си. Успокойте се, нямам намерение да ставам граф Монте Кристо (както и председател на домсъвета). Да дишаш пролетния въздух, да играеш с децата си, които ще учат в обикновено московско училище, да си четеш умни книги е къде по-важно, правилно и приятно, отколкото да делиш собственост и да уреждаш сметки със собственото си минало.“
Така пише той. Може и да съм наивен, но на мен, като човек, който не е от елита, ми е приятно да мисля, че след кризата и Дарт, замислил с прагматични и чисто икономически мотиви своята „Отворена Русия“, Ходорковски за четири години е стигнал до простичката мисъл: в свободна, отворена, демократична, или както самият той се изразява — нормална държава, на човек не му трябва да е част от елита. Дори е малко срамно да си част от елита в свободна и отворена страна. Или поне не е особено приятно.
Друг е въпросът, че елитът е като мафията. Трудно се влиза в кръга, но е възможно. Не можеш обаче да излезеш. Нали вече си целувал пръстена.
Глава 8
СМЯТА СЕ ЗА БЯГСТВО
Начина да говориш, който аз наричам публична лекция, самият Ходорковски винаги е наричал презентация. Тя се различава от лекцията по това, че се прожектират диапозитиви, а те трябва да са нагледни и да съдържат конкретни и безспорни цифри, диаграми и графики…
Хората, които са работили с Ходорковски и са решавали с него производствени въпроси, казват, че в обикновен разговор той имал навика да пропуска логични звена в разсъжденията си, така че понякога трудно се разбирало какво иска да каже. Казват, че това било присъщо на два типа хора — гениите и лъжците. Дали в началото на 2000 година Ходорковски престана да е гений или престана да е лъжец, но всяка своя публична изява той превръщаше в презентация, а поредицата предварително подготвени диапозитиви му помагаше да накара слушателите да следят мисълта му.
Той специално се научи да говори в жанра на презентацията, както учат в западните бизнес школи. Промени езиковия си стил, както го сменят хората, преселили се в чужда страна. Може би наистина да е разчитал, че със смяната на стила ще се промени и страната, в която живее? Може пък наистина да е мислел, че новият му езиков стил е на път да стане държавен в Русия? Не зная, но по същия начин по време на „оранжевата“ революция в Киев шофьорите изведнъж станаха прекалено учтиви, започнаха да си отстъпват един на друг на пътя и спираха пред пешеходците на „зебрата“ — вероятно надявайки се, че щом днес престанат да се държат просташки, утре ще станат цивилизована и европейска страна.
