за да вдигат лозунги от типа, че петролът трябва да принадлежи на народа. Събранието на акционерите трябваше да се състои в Москва, в Дома на културата на улица „Шчипок“.
Сътрудниците на Ходорковски обаче едва ли не само ден преди събранието на акционерите успели да вдигнат запора от юкоските акции в „Томскнефт“. Те така повели делото, че решението на съда за запор върху акциите на „Томскнефт“ било налице, но фактически запор върху акциите нямало. Един Господ знае колко усилия е струвала на ЮКОС тази мудност на съдия-изпълнителите. На събранието станало ясно, че контролния пакет акции владее не държавата и компанията „Ацирота“, а все пак ЮКОС. Привържениците на Дарт крещели, че ЮКОС незаконно бил свалил запора върху акциите, че бил подкупил и оказал натиск върху съда.
Те напуснали свиканото от самите тях събрание и се преместили в съседния Дом на културата. Оказало се, че в Москва едновременно се провеждат две събрания на акционерите на „Томскнефт“ и всяко се смятало за единствено легитимно.
Привържениците на Ходорковски приели изгоден за него устав и избрали удобен за него Съвет на директорите. Привържениците на Дарт заседавали объркано и шумно. В Дома на културата, където се преместили, неочаквано се повредила канализацията благодарение на старанията на приятелски настроен към ЮКОС водопроводчик и силно засмърдяло на фекалии. (Както сега пък в затвора обявяват карантина, за да не пускат адвокатите при Ходорковски.) От време на време някакви студенти нахълтвали в Дома на културата и питали дали ще има дискотека. Студентите или не са знаели, че дискотеката е била обявена от пиар службата на ЮКОС, или специално са били наети от пиар службата на ЮКОС да нахълтват в залата. (Както сега се наемат студенти, за да се събират пред сградата на съда и да искат наказание за Ходорковски.) По време на алтернативното събрание постоянно вземал думата един индус, който говорел лошо руски. Трудно подбирайки думите, той предлагал на събранието да престане да се занимава с избор на ръководство и с промени в устава, а да обърне внимание на някаква си спортна школа или на волейболна площадка. Никой не разбирал какво бръщолеви индусът, опитвали се да го спрат, но той ставал и отново, и отново дрънкал за волейболната площадка. Този индус също бил нает от пиар службата на ЮКОС и той с всички сили се мъчел да провали събранието на акционерите привърженици на Дарт.
Журналистите се превивали от смях. В края на краищата, когато събранието на акционерите на Дарт все пак успяло да избере Съвет на директорите и компанията „Томскнефт“ се оказала едновременно с два Съвета на директорите, никой вече не се отнасял сериозно към ръководството, подкрепящо Дарт. Всички се смеели или плюели.
Пиша на Ходорковски в затвора:
„Михаил Борисович, нима ЮКОС не е действал със същия черен пиар срещу Кенет Дарт, с какъвто сега властите действат срещу вас и ЮКОС? Нима не е така? Нима вие не сте използвали зависими от вас съдии срещу Кенет Дарт, така както сега властта използва зависими от нея съдии срещу вас? Как сега бихте постъпили с Дарт — това искам да разбера.“
Проведоха се още много подобни анекдотични събрания като това на ул. „Шчипок“. Излязоха още много очернящи Дарт статии по вестниците. Прибързаните решения на съда в полза на ЮКОС също бяха в изобилие. В Русия смятаха Кенет Дарт за клоун. На Запад смятаха Михаил Ходорковски за тиранин, който потиска миноритарните акционери. На Запад ЮКОС изглеждаше като шайка руски петролни бандити.
После изведнъж всичко спря. Неочаквано Ходорковски се договори с Дарт, плати му, изкупи от него акциите на ЮКОС на значително по-висока от тогавашната пазарна цена, продължи да изгражда ЮКОС и никому нищо не обясни. Това беше неочакван обрат на събитията. Може би наистина, както казва Ходорковски, „моята черупка се пропука“? Може би пукнатината се разширяваше?
Ходорковски ми пише от затвора:
„Никой не е воювал с Дарт с помощта на пиар. Ние само се отбранявахме. Какво му пука на него от нашия пиар? Той си живее на яхтата на Карибите…
(Чета и се подсмивам: така ли? Нали за яхтата на Карибите знаете от собствените си пиари, Михаил Борисович?)
… С него воювахме в съдилищата по целия свят. Рядко се случва да кажа — нямахме друг избор. Всяка наша отстъпка, докато той не си счупи главата в съдилищата по света, би довела не до споразумение, а до увеличаване на исканията.
Това е негова специалност — легален шантаж, той така е изиграл десетки компании и дори цели държави.
Разбира се, и ние, защото не вярвахме на съдилищата, по руска традиция се застраховахме чрез руското законодателно беззаконие. Така, както направиха сега и с ЮКОС. Заради което Русия плати с репутацията си. И всичко това беше напразно.“
Чета и мисля: дали Ходорковски не лежи в затвора, защото дълго не е разбирал колко необходимо за всички нас е независимото правосъдие? Дали не лежи, за да го разберем всички ние? Не той пръв започва да корумпира съдиите в Русия, но и той е корумпирал, плюл е в кладенеца и сега корумпираните съдии го съдят. Той пише:
„… И всичко беше напразно. Наложи се да поправям грешките и започнах с договора с Дарт. Споразумяхме се за наше взаимно удовлетворение, защото се съгласихме, че сделката е честна, и повече не сме се атакували един друг.
Ако това беше станало сега, при сегашните ми разбирания за западното правосъдие, веднага бих предложил на Дарт международен арбитраж.
Ако той би се отказал (както прави обикновено), ЮКОС нямаше да накърни репутацията си, а ако се беше съгласил — решението щеше да е честно.“
Държа в ръцете си писмото и си мисля: ако бях на мястото на президента, започвайки делото срещу ЮКОС, веднага бих предложил на Ходорковски международен арбитраж. Ако Ходорковски беше отказал, Русия нямаше да накърни репутацията си, ако се беше съгласил, решението щеше да е честно. Но президентът не може да направи това: той така разбира суверенитета, че не може да допусне международни съдии да гледат как властта в страната му се отнася с гражданите. А до 1998 година Михаил Ходорковски по същия начин разбираше правото на собственост. А аз, като гражданин и собственик, бих искал всеки път чужди съдии да следят как властта се отнася към мен.
Говори се, че през 1999 година, след излизането от кризата и след приключването на войната с Кенет Дарт, в ЮКОС се провело секретно заседание. Говори се, че Ходорковски предлагал на най-тесния кръг свои съратници и акционери да направят компанията открита, прозрачна, отчитаща се по западните счетоводни норми и предлагаща за свободна продажба акциите си на борсата. Може това да не е било заседание, а просто да са се разхождали по пътеките на селището Ябълкова градина, нали всички били съседи. Говори се, че някои от акционерите казвали: „Какви ги приказваш, Миша, по-добре да не правим открита и прозрачна компания.“ Но Ходорковски настоял. А сега ми пише от затвора:
„Повярвах, че правилата на играта могат да се променят не изобщо някога, а сега. Интересно е, че от това цената на компанията нарасна.“
Питам Ина Ходорковска как живее в замрялото селище Ябълкова градина. Ина отговаря:
— Свикнах.
На две крачки е Жуковка. На две крачки няма нито едно свободно място на паркинга пред шопинг-мола „Жуковка-плаза“. Заети са всички места и в трите селски ресторанта, като непрекъснат поток се точат по Рубльовското шосе коли, а всяка от тях струва колкото хонорара на Чубайс за ненаписаната негова книга за приватизацията.
