генералният й директор денонощно работи в офиса си, разплитайки проблеми от типа къде да намери стоманено въже за забутаната нейде в блатата край Нефтеюганск сонда. Може би Кенет Дарт не бие падналия, тогава учете се от него, всички вие, дейци на науката и културата, подписали отвореното писмо срещу Ходорковски, когато той вече беше осъден на девет години затвор. Дарт уж е капиталистическа акула, а от благородство разбира повече от някои дейци на науката и културата.
Втората си акция срещу ЮКОС Дарт предприема през есента на 1998 година, когато ЮКОС е на път да излезе от кризата. Пак повтарям, атаката, макар и цинична, е красива. Компанията „Биркенхолц“, съюзила се с Дарт и принадлежаща на ръководителите на току-що купената от Ходорковски Източна нефтена компания, подава иск в Московския арбитражен съд срещу Източната нефтена компания да й изплати 21 милиона долара, полагащи се на „Биркенхолц“ по договора за закупуване на акции от Ачинския нефтопреработвателен завод. Юристите на ЮКОС се втурват да спасяват 21 милиона долара, но тези пари се оказват само примамка, на която Ходорковски се хваща.
По онова време в Русия бизнес се правеше много просто. Руските предприемачи и руските юристи нямаха навици за многоходови комбинации и едва сега се научиха да ценят тяхната прелест. А научавайки се, вече я ценят повече от всичко и виждат целия смисъл на бизнеса и цялото удоволствие от него не в създаването на материални ценности, а в сътворяването на красиви комбинации.
Юристите на ЮКОС хвърлят усилията си за спасяването на 21 милиона долара от Ачинския нефтопреработвателен завод и успяват да ги спасят, и вече почти празнуват победата си. Но увлечени от спасяването на парите, юристите не оспорват навреме запора върху акциите на ЮКОС. А всъщност е важно върху каква именно собственост на ЮКОС е наложил запор Арбитражният съд, докато трае процесът и за покриване на иска по молба на юристите от компанията „Биркенхолц“. Важно е, защото съдът е наложил запор именно върху акциите.
Първо, компанията „Биркенхолц“ няма право да съветва арбитражните съдии върху каква точно собственост на ЮКОС да налага запор, но „Биркенхолц“ съветваше и юристите на ЮКОС не можаха ефективно да протестират срещу това. Второ, логично би било да се наложи запор върху петрола в хранилищата на Източната нефтена компания, защото по-лесно е суровият петрол да се превърне в пари, ако Арбитражният съд изясни, че все пак ЮКОС дължи пари на компанията „Биркенхолц“. Трето, би могло да се наложи запор върху акциите на Ачинския нефтопреработвателен завод, щом в иска става дума за този завод. Но компанията „Биркенхолц“ помоли съда да наложи запор върху акциите на ЮКОС от компанията „Томскнефт“, която беше част от Източната нефтена компания, към която беше предявен искът. Може би не беше най-доброто решение, но съдът не възрази, и юристите на ЮКОС не възразиха, предусещайки победата, и Ходорковски не възрази, вероятно доволен от факта, че е наложен запор върху подобните на тежък товар акции, а не върху суровия петрол в хранилищата, което означава, че докато трае съдът, бизнесът може да продължава.
Щом налагат запор обаче върху акциите на „Томскнефт“, Кенет Дарт тутакси забравя за 20-те милиона от Ачинския завод, оставяйки съюзниците си от компанията „Биркенхолц“ да загубят делото. Но в същото време принадлежащата на Дарт компания „Ацирота“, която няма никакво отношение към Ачинския завод, свиква събрание на акционерите на „Томскнефт“.
„Ацирота“ притежаваше 13% от акциите на „Томскнефт“ и имаше право да свиква събрания на акционерите — „Ацирота“ не можеше да направи нищо друго, преди да бъде наложен запор върху принадлежащите на ЮКОС акции от „Томскнефт“. Но щом запорът беше наложен, най-големи акционери на „Томскнефт“ станаха Кенет Дарт чрез компанията си „Ацирота“ (13% от акциите) и държавата (34% от акциите).
На Кенет Дарт му оставаше само да се договори с държавата, за да лиши Ходорковски от контрол над компанията „Томскнефт“. А на Кенет Дарт му беше лесно да се договори с държавата: вицегубернатор на Томска област по това време е някой си Гурам Авалишвили, бивш член на Съвета на директорите на Източната нефтена компания, когото Ходорковски беше уволнил, след като купил компанията и сложил свои хора в ръководството. Така че държавата в лицето на Гурам Авалишвили и Кенет Дарт в лицето на компанията „Ацирота“ се оказаха съюзници.
Дневният ред на събранието на акционерите на „Томскнефт“ беше следният:
— избиране на нов Съвет на директорите;
— промени в устава на „Томскнефт“ (предлаганите промени значително отслабваха позициите на собственика на контролния пакет акции, т.е. на Ходорковски);
— разваляне на договора за въвеждане на външно управление от ЮКОС в компанията „Томскнефт“.
С други думи, дребният акционер, собственик на 13% от акциите, беше на път да отнеме от Ходорковски купената неотдавна компания „Томскнефт“, а Ходорковски не можеше да направи нищо, защото върху акциите му в „Томскнефт“ беше наложен запор като обезпечение на незначителния иск от 21 милиона долара.
А Ходорковски би могъл да се поинтересува и да види, че 10-процентният пакет акции не само в „Томскнефт“, но и например в „Юганск“ принадлежи на Кенет Дарт. Целият измислен от Ходорковски план за консолидиране на ЮКОС рухва заради един американски хитрец, който живее на бронирана яхта нейде сред световния океан.
ЮКОС започва бясна пиар кампания срещу Кенет Дарт. Журналистите от деловите издания всеки ден получават от ЮКОС информация за това как Кенет Дарт ограбил собствения си брат, наследявайки с измама цялата компания на баща им. Пишеха, че с бронираната си яхта Кенет Дарт таранил кораби в световния океан. Пишеха, че Кенет Дарт се страхувал от жените и имал интимни отношения с жена си само два пъти, щом като имал две деца, а сега я бил изоставил. Пишеха, че Кенет Дарт е спекулант, който разорява компании и цели държави.
Много неприятни и мръсни подробности се пишеха за Кенет Дарт, но те ни най-малко не изясняваха главния въпрос: дали, консолидирайки ЮКОС, Ходорковски наистина пренебрегва интересите на миноритарните акционери? Дали наистина за миноритарните акционери не е изгодно да обменят акциите на своите компании за единна акция на ЮКОС по натрапвания от Ходорковски курс? Дали е прав миноритарният акционер Кенет Дарт, като не желае да се подчинява на собственика на контролния пакет акции Ходорковски и се опитва да ограничи властта на Ходорковски в компанията?
Руските вестници пишеха, че властите в Съединените американски щати ненавиждали бившия си гражданин Кенет Дарт и жадували да го хванат в някакви финансови машинации. Може би наистина е било така. Но когато започна конфликтът на Дарт с Ходорковски, властите в Съединените щати наложиха запор върху имуществото на ЮКОС в САЩ, арестуваха един танкер в едно от пристанищата с мотива, че Дарт може и да е мошеник, но действа в рамките на закона, а Ходорковски може и да е герой, но нарушава правата на миноритарните акционери в компанията си, а законът забранява това. Говореше се, че Съединените щати отказали на Ходорковски американска виза. Но това бяха само слухове, може би измислени от пиарите на Дарт.
От своя страна, Кенет Дарт също започна бясна пиар кампания срещу ЮКОС. Томските държавни чиновници едва ли не всеки ден деряха гърла по местната и дори по централната телевизия, че петролът трябва да принадлежи на народа и нека ЮКОС върне томския петрол на хората от Томск. Доста кал се хвърляше върху ЮКОС и лично върху Ходорковски. Липсваше и отговор на главния въпрос: какво ще спечелят хората от Томск, ако „Томскнефт“ се управлява не от Михаил Ходорковски, а от Кенет Дарт или от Гурам Авалишвили? Никой не си правеше труда да пресметне и разясни на хората дали ако „Томскнефт“ стане част от ЮКОС, ще плаща повече данъци в бюджета, отколкото ако не бъде част от ЮКОС. Само крещяха по телевизията за народа и за природните богатства. А благодарение на журналистите народът така и не се научи да пресмята изгодите си и продължаваше да вярва на гадостите и лозунгите. Така и досега си вярва.
През януари 1999 година сътрудниците на Кенет Дарт в Томск издириха всички, дори най-дребни акционери на „Томскнефт“, и ги призоваха в Москва на събрание, където Ходорковски трябваше да бъде лишен от контрол над компанията. Тези акционери били обикновени хора, случайно решили да вложат акциите си не в МММ, а в „Томскнефт“. Техните акции бяха толкова малко, че дивидентите не им стигаха, за да отидат до Москва. Затова сътрудниците на Дарт наеха за тях самолет да ги закара в Москва като стадо,
