законна, но на младата проститутка, която играе Джулия Робъртс, й се струва безчовечна, пък и самият Ричард Гиър изпитва угризения на съвестта, които го тласкат нощем да свири на рояла в хотелския бар.
Грубо казано, смисълът на грийнмейла приблизително е следният: търси се компания, чийто собственик възнамерява да я реконструира или модернизира, или пък да я разшири. С други думи, трябва да се намери такава компания, чийто собственик се кани всеки момент да направи нещо с нея, за което е необходимо съгласието на акционерите. Намира се такава компания и се купува контролният пакет акции. Може дори да не се купува контролният пакет, а само толкова акции, колкото са необходими, за да се свика общо събрание на акционерите — 10% например.
И когато собственикът започне да модернизира или разширява компанията си, трябва по всякакъв начин да му се пречи. Ако например собственикът свиква събрание на акционерите и предлага следващата година да не се изплащат дивиденти, а спечелените пари да се вложат в развитие на компанията, трябва да се гласува „против“ и да се убеждават останалите миноритарни акционери, че развитието на компанията е безсмислена прищявка и веднага да се подава иск в съда, че най-големият акционер ограбва дребните. А делото ще се проточи и това ще спре замислената модернизация и ако тя вече е започнала и в нея са вложени пари, собственикът ще губи, защото парите му ще са мъртъв капитал.
Трябва да се инициират и събрания на акционерите, времето да се протака, и отново, и отново да се поставя на дневен ред въпросът за ненужността на модернизацията. Или пък в дневния ред трябва да се поставят въпроси, които нямат нищо общо с модернизацията, и отново да се протака и да се парализира работата. И всичко това, за да се появи възможността в един прекрасен ден да се каже на собственика: „Ще престана да ти слагам пръти в колелата, ако купиш моите 10% акции по цена, три пъти по-висока от пазарната.“ А нека напомним, че собственикът вече е вложил милиони в модернизацията и се надява да спечели милиарди, изпреварвайки конкурентите. Но нека напомним, че модернизацията е спряна, че тече съдебно дело и собственикът губи време и пари и изостава от конкурентите, и наистина по-изгодно му е вече да купи тези нещастни 10% акции, пък макар и три пъти по-скъпо от истинската цена.
Когато грийнмейлът процъфтява в Съединените щати, американските законодатели го облагат с 90% данък, но не го забраняват. Конгресмените решават, че шантажистите са нещо като вълците — санитари на гората. Собственикът на атакуваната компания ще плати на шантажиста сумата само ако замислената от него модернизация наистина доведе до ръст на компанията и увеличаване на печалбата. Но ако модернизацията е прищявка или глупав експеримент, или повод да не се плащат дивиденти на акционерите, собственикът, срещайки се с шантажиста, ще се откаже от модернизацията и няма да влага нищо в ненужното развитие, а скромните акционери ще получат своя дял. Но ако модернизацията наистина донесе печалба на компанията и собственикът си е направил сметката и сумата се е оказала толкова голяма, че заради нея има смисъл да се плати на шантажиста, значи след няколко години печалбата ще се върне стократно на акционерите, шантажистът ще си получи своя дял, а от него пък държавата ще си получи своите 90%.
Когато бил приет този мъдър закон, Кенет Дарт се отказал от американско гражданство. Първоначално си купил остров насред океана и решил да си направи собствена страна, наречена Дартландия. Но после се отказал от идеята си и сега живее на бронирана яхта, плаваща из световния океан като истинска акула на капитализма. Интересно дали има роял на яхтата си?
В началото на деветдесетте години, когато целият свят мислеше, че няма начин Бразилия да погаси външния си дълг в обозримо бъдеще, Кенет Дарт започна да изкупува дълга на Бразилия. Купува 6%. За 375 милиона долара той купува бразилски долари на сума 1,4 милиарда, защото тогава бразилските дългове се продават на безценица. Скоро след това кредиторите на Бразилия — дали под натиска на антиглобалистите, дали с политически цели или просто от добро сърце, решават да реструктурират бразилския дълг, т.е. да опростят на Бразилия по-голямата част от външния й дълг.
По закон обаче за реструктурирането трябва да гласуват всички кредитори на Бразилия. Но кредиторът Кенет Дарт, който е собственик на 6% от бразилските полици, отказва да опрости дълга на Бразилия. Горката Бразилия! Всяка година по външния дълг й се трупат едва ли не по-големи суми, отколкото тя дължи на Кенет Дарт. Започват съдилища и преговори, всякакви хитрости и компромати в пресата. Говори се, че в Бразилия дори взривяват офиса на Дарт. Но се налага все пак Бразилия да плати на Дарт, за да могат всички останали кредитори да опростят дълга й. Разбира се, имало е и пазарлъци. Вместо 1,4 милиарда Дарт получава 980 милиона, печалбата му е 605 милиона — почти два пъти повече, отколкото е похарчил, за да купи част от бразилския дълг.
Ако се прегледат вестниците, ще открием, че през 1991 година Дарт купува акциите на „Федеръл Хоум Лоун Мортидж“ за 300 милиона долара и получава печалба от 333%. А през 1995 година Дарт влага 269 милиона долара в „Саломон Инк.“ и печалбата му е 186%.
Още през 1995 година Кенет Дарт започва да изкупува малки пакети акции от руските петролни компании. „Ноябрскнефтегаз“, „Юганскнефтегаз“, „Томскнефтегаз“ — всеки път компанията „Дарт Мениджмънт“ чрез дъщерните си фирми като „Ацирота“ например купува малко повече от десет процента от акциите, за да може според руските закони да придобие правото да свиква общо събрание на акционерите.
Десет години по-късно, отнемайки ЮКОС на Ходорковски, държавата ще действа не както Дарт срещу Ходорковски, а по-скоро както Ходорковски срещу Дарт, но отгоре на всичко и грубо, използвайки на всяка крачка тъпа, но непреодолима сила, разорявайки пътьом акционерите на компанията, дори и страната. А през 1999 година Дарт играеше. Трябва да му се признае, че играеше срещу Ходорковски изобретателно и дори красиво. Най-вероятно го правеше изключително заради личната си печалба, но не без полза за акционерите на ЮКОС и за страната. И дори не без полза за самия Ходорковски.
Две години Дарт не предприема нищо. Но през 1997 година руският фондов пазар започва да се разраства и Михаил Ходорковски започва да изгражда ЮКОС, принуждавайки своите акционери да обменят акциите на влизащите в ЮКОС компании за единна акция на ЮКОС. Тогава чрез московския си представител Дарт за първи път се обръща към Ходорковски с предложение да откупи от него акциите на „Томскнефт“. Говори се, че Ходорковски предлагал на Дарт да му продаде акциите на „Томскнефт“ с 500% над пазарната цена, но Дарт отказал, предполагайки, че може да получи и повече от Ходорковски.
С една дума, не се спазарили за цената. Тогава в пресата започва кампания. Обвиняват Ходорковски, че консолидирал ЮКОС с желязна ръка, без да щади миноритарните акционери, които се разорявали, защото ги притискал да обменят акциите от своите предприятия за единна акция на ЮКОС по курс, диктуван от самия него. Освен това го обвиняват, че през февруари 1998 година например на задочно събрание на акционерите (т.е. разбрали се по телефона) ръководството на ЮКОС решило да тегли голям кредит и така за няколко години да не изплаща дивиденти на миноритарните акционери, без да ги попита дали искат да се лишат от печалби сега в името на някакви бъдещи хипотетични доходи. Ходорковски поначало губи в тази пиар война с Дарт. Всички, включително либералите и реформаторите от правителството, съчувстваха на Дарт. Може би Ходорковски губеше, защото беше наследил пиар службата на ЮКОС от предишното ръководство, а тя самата беше недоволна от нововъведенията в компанията. Едва през 1998 година Ходорковски намира време да уволни пиар службата. А сега, през 2005 година, бившите пиари, уволнени заради загубената вестникарска война с Дарт, свидетелстват срещу Ходорковски по телевизионните канали и така си отмъщават, както си отмъщава на ранения лъв някое обидено преди пале.
От друга страна, през 2005 година молих мнозина от миноритарните акционери на ЮКОС да ми разкажат как, изграждайки компанията, Ходорковски ги е обидил, но всички отказаха. Тъкмо бях се зарадвал, че все пак има хора, които отказват да свидетелстват срещу победения враг, когато бившите миноритарни акционери мотивираха отказа си с това, че не виждали смисъл и не разбирали защо сега трябвало да разказват истината. От средата на деветдесетте години те са свикнали да използват журналистите само в борбата за печалби, като формират общественото мнение. И аз не бях в състояние да ги убедя, че истината трябва да се казва, за да живеем в нормална страна.
През август 1998 година ни връхлетя кризата. Вероятно след кризата Дарт лесно би могъл да заграби ЮКОС. Но няколко месеца Дарт не предприема нищо. Дали цените на петрола са били твърде ниски и не си е струвало да се захваща с това. Дали не е успял просто да реагира толкова бързо на кризата. Или пък не е вярвал, че Русия може да преодолее кризата, а Ходорковски да стабилизира компанията си. А може би Дарт е имал някакви свои представи за благородство, които го възпират да атакува компанията, когато
