плаща на телевизионния канал, за да отразява дейността на кмета на града — за каква истина може да става дума при такива условия?
В класа ми има петнайсет души и на никого не му прави впечатление, че тяхната професия е да лъжат.
— Добре, аз пък ще ви говоря за журналистиката така, сякаш истината съществува. Става ли?
Вземам един флумастер, а те ме слушат. Внимателни са, може би защото са чували името ми, а може би защото им е интересно да чуят един луд, който мисли, че има истина и тя дори може да бъде намерена. Аз казвам:
— Да речем, станало е някакво събитие и ние трябва да разкажем за него. Откъде да започнем? Какво първо трябва да се направи?
— Да се отиде на място и да се снима! — викат те. — Да се вземе интервю от очевидци. А как да подадем новината? Как все пак да я подадем?
Аз казвам:
— Първо трябва да се помисли. Какво значи да се помисли?
Мълчание. За седемдесет години съветска власт, за петнайсет години т.нар. демокрация хората у нас не само се отучиха да мислят, но дори не знаят най-простото речниково определение за тази дума.
Аз казвам:
— Да мислиш, значи да си задаваш въпроси.
Слушателите ми са шокирани, не са очаквали толкова простичка и очевидна формулировка. А аз им обяснявам, че като правило времето на репортера е твърде малко, за да може всеки път да си подбира нови въпроси за мислене. И затова въпросите, които трябва да зададе репортерът, за да напише или заснеме репортаж, са предварително определени. Те са само четиринайсет. Какви са, питам.
Всяка година студентите, дошли за първи път в школата, сами формулират все повече стандартни въпроси. Преди две години те не можеха да формулират нито един. Сега предварително знаят поне пет стандартни въпроса с буквата W от западните учебници по журналистика:
1. Who? — Кой?
2. What? — Какво?
3. When? — Кога?
4. Where? — Къде?
5. Why? — Защо?
Останалите девет въпроса обикновено продължавам да им подсказвам (формулировките на въпросите са на Александър Кабанов, към когото — използвам случая — да изразя дълбоко уважение и благодарност):
6. По какъв начин?
7. С каква цел?
8. На кого е изгодно?
9. На кого е неизгодно?
10. С какво е изгодно?
11. С какво е неизгодно?
12. Кои са враговете?
13. Кои са съюзниците?
14. Какво ще стане? (Е, и какво?)
В класа преминава лек шепот. Студентите ми явно са развълнувани от това как безсмислени събития от всекидневието могат да се превърнат в увлекателно пътешествие към истината, наподобяващо „влакчето на Инди“.
— Супер! Яко е! Но това иска много работа! А кой би пуснал в ефир отговор на въпроса „На кого е изгодно“?
— Същевременно — добавям — професията на репортера се отличава от професията на писателя по това, че отговорите на четиринайсетте въпроса трябва да извлечете не от собствената си глава (която, между другото, по-често се използва от репортера за ядене, пиене и да понася удари с тояга), а от участниците в събитията. Сюжетът ще стане само ако в събитието има конфликт. А във всеки конфликт има минимум две или три страни и трябва да бъдат разпитани всички.
Студентите се смеят. Аз продължавам:
— Хайде като упражнение да разнищим някое станало наскоро събитие. Например…
— Например, вкараха Ходорковски в затвора — вдига ръка момичето, на което не му разрешават да излъчва никакви други спортни новини, освен за хокея.
Окей! Започваме да разсъждаваме заедно със студентите.
1. Кого са вкарали в затвора?
Михаил Ходорковски. Без никакви оценки. Просто различни версии, включително и хипотетични, за това кой е той. Гражданин на Русия. Съпруг, баща, син. Богаташ. Може би талантлив мениджър. Или може би — крадец и убиец. Обществен деец. Може би — заговорник.
2. Какво е станало с него?
Настигнало го е възмездието. Или пък му отнемат компанията. Или му пречат да узурпира властта. Или му пречат да разклати властта на узурпатора.
Мислете, младежи, мислете!
3. Кога?
На 25 октомври 2003 година. Или пък пътят към затвора започна през пролетта на 2003 и продължава досега и ще продължава, докато Ходорковски не бъде освободен или убит.
4. Къде?
На летището в Новосибирск. Или в прокуратурата в Москва. Или в Басманния районен съд. Или в Кремъл.
5. Защо?
Защото е нарушил закона. Или защото е станал твърде значим. Или защото е финансирал опозицията. Или защото се е скарал с президента. Или защото се е опитал да се бори с корупцията.
6. По какъв начин?
В съответствие със закона, казват прокуратурата и съдът. В нарушение на закона, казват адвокатите.
7. С каква цел? За да не избяга, казват прокуратурата и съдът. За да му оказват натиск, казват адвокатите.
8–9. На кого и защо е изгодно това?
На Кремъл, защото богатите предприемачи се уплашиха и застанаха „мирно“. На Игор Сечин, защото отломките на ЮКОС отидоха в компанията „Роснефт“, а тя се ръководи от Игор Сечин. На Роман Абрамович, защото Роман Абрамович получи 3 милиарда долара по време на сделката ЮКОС-„Сибнефт“ и още не ги е върнал.
10–11. На кого и защо е неизгодно това?
На Роман Абрамович, защото ако сделката ЮКОС-„Сибнефт“ беше станала, Абрамович щеше да е съсобственик на една от четирите най-големи петролни компании в света. На предприемачите, защото в Русия се влоши инвестиционният климат. На правозащитниците, защото се закриха редица правозащитни проекти. На школата „Интернюз“, защото „Отворена Русия“ вече не я финансира. На опозицията, защото е вкаран в затвора един от главните й спонсори.
— А нима на народа не му е изгодно? — пита една студентка.
— Какво общо има народът? — учудвам се аз. — Вие сериозно ли си мислите, че държавата наистина е отнела ЮКОС от Ходорковски и го е дала на нас? Или пък го е взела за себе си?
12. Кои са враговете?
Най-малкото — половината от администрацията на президента, може би включително и самият президент. Всички държавни телевизионни канали.
13. Кои са съюзниците?
Тук се получава нещо странно. Адвокатите на Ходорковски разказват, че в подкрепа на клиента им се обадили, например, лидерът на блока „Родина“ Дмитрий Рогозин и лидерът на Националболшевишката
