През деветдесетте години, когато компанията ЮКОС беше затворена и печалбата й се дължеше на предприемчивостта и на достъпа до правителствени тайни (не сме го забранили), колкото по-мъгляво се изразяваше ръководителят на компанията, толкова по-добре беше за нея. Хората от властовия елит говореха и продължават да говорят на птичи език. Иди, че се сети, ако не си от елита, че преразпределението на собствеността следва да се нарича „приватизация“, че войната е „контратерористична операция“, а диктатурата следва да се нарича „суверенна демокрация“. За нищо на света няма да се сетиш. А щом не се сещаш, значи не си от елита.
След 2000 година, когато владеенето на птичия език не спаси от кризата постсъветския елит, Ходорковски реши да направи компанията си открита. Пари за развитието й възнамеряваше да получава на фондовия пазар от продажбата на акции. Тогава му се наложи по западен маниер да заговори разбираемо. Наложи му се да се научи да говори така, че инвеститорът, който влага парите си в ЮКОС, да разбира как именно компанията смята да умножи тези пари.
В края на деветдесетте години Ходорковски нае пиар компанията „Барсън & Марстелър“, за да научи ЮКОС как да стане открита и прозрачна компания, а Ходорковски — как да заговори разбираемо. След това прекъсна договора с „Барсън & Марстелър“ и нае нови щатни пиари. Дали бяха новите пиари или пък екипът на „Барсън & Марстелър“, но трябва да се признае, че бяха поработили добре. Поне на външен вид Ходорковски от деветдесетте и Ходорковски след двехилядната година бяха две различни личности. Ходорковски от деветдесетте е възпълен, с подпухнало лице, повече мълчи, очилата му са с тежки рамки, с мустаци е, а косата му опира върху яката на лошо ушитото сако. Това е източен или ако щете — съветски тип мъж: солиден, затворен и небрежен.
Ходорковски след двехилядната година е друг. По това време целият руски елит се стреми да стане част от западния: ходи на ски, купува яхти, шие си костюми на Севил Роу, но и прави комични грешки като например, отивайки на курорт, взима и леките момичета в самолета си или пък за една нощ в хотела изпива всички запаси на „Шато Петрюс“. Но Ходорковси се различава от останалите. Той е строен и спретнат, късо подстриган, няма мустаци, очилата му са без рамки, облича се демократично, освен в случаите, когато протоколът изисква костюм и вратовръзка, той е отворен, готов е да разговаря на всякакви теми. Жена му е симпатична — не е някаква съветска номенклатурна тетка, но не е и девойка-аксесоар, взета под наем от известна модна агенция. Той има малки деца. Пристига със семейството си в Париж и ги води в Лувъра. Ина Ходорковска казва, че на мъжа й не му било особено интересно в Лувъра, но нали все пак е завел децата.
За него главното е прозрачна — според западните стандарти — компания. Той, както никой друг, е подготвен да се откъсне от провинциалния руски елит и да влезе в световния. В Русия той чувства превъзходството си.
Ето как един от сътрудниците на ЮКОС разказва за проведена в сибирския град Т. кръгла маса с участието на губернатора В. К. и на депутати от Областното законодателно събрание — местният елит. Ходорковски атакува. Той прави презентация. Покажете, моля, диапозитива. На него ясно се вижда колко високоплатени работни места е създала през изминалата година компанията ЮКОС в областта. Това е официална статистика. И депутатите трябва да признаят, че високоплатените работни места в областта са се увеличили. А ето данъците (покажете, моля, следващия диапозитив), внесени от ЮКОС в областния бюджет, между другото — най-много от всички останали компании. Но към данъците трябва да се прибави все пак и мазутът, доставен от ЮКОС по себестойност през зимата за отоплението на северните градове. Към данъците трябва да се прибавят и онези 120 милиона рубли, инвестирани от ЮКОС в социалната сфера. Ето ви съответният график.
Ходорковски насочва презентацията към това парламентаристите от областта да престанат публично да лъжат, че областта нямала никаква полза от ЮКОС. А чиновниците всъщност на птичия език на областния елит просто искат пари. И казват, че парите им трябват за социални програми и за отопление на северните градове.
— Ето, нали ви строим училища и отопляваме северните градове — отговаря Ходорковски, подкрепяйки думите си с диапозитив, сякаш не разбира птичия език.
Той демонстративно се преструва, че не иска да разбере как с парите от областния бюджет биха се разпореждали чиновниците, докато мазутът, доставян от ЮКОС по себестойност за отопление на северните градове, отива именно за това, дявол да го вземе. По никакъв начин мазутът от северните градове не може да се преразпредели по джобовете на чиновниците. Това вече би било явна кражба. А чиновниците се оказват неподготвени. Не владеят, горките, езика на западната бюрокрация. Нямат си ответни презентации с диапозитиви, за да покажат защо на жителите на северните градове им е по-изгодно да имат пари в областния бюджет за покупка на мазут, отколкото същият този мазут да се налива направо в котелните.
А губернаторът В. К. се подсмива. На него май започва да му харесва този петролен магнат от американски филм с неговото рационално виждане за бизнеса. А може би му харесва, че и самият той на тази кръгла маса се превръща сякаш в губернатор от американски филм.
— Е, добре — не издържа един от депутатите, свързан с производството на кабели. Не зная дали да ви превеждам думите му от птичи на човешки език. — Защо не инвестирате пари в икономиката на Т-ска област? Защо не правите поръчки в местните предприятия? Защо, например, не купувате нашите кабели?
— Покажете, моля, следващия диапозитив — усмихва се Ходорковски. — Ние тествахме продукцията на всички предприятия, произвеждащи кабели в Т-ска и в съседните области.
Дявол да го вземе! И за това е подготвен! От следващата графика се вижда, че нито един произвеждан в Т-ска област кабел не покрива стандартите на ЮКОС по нито един от основните показатели. Не е достатъчно здрав, не е достатъчно гъвкав на студа, а е и твърде скъп, дали пък защото в цената й не е калкулирано и възнаграждението на чиновниците, които лобират работещите в региона големи компании да купуват местни кабели.
— Да продължавам ли? — пита Ходорковски.
Със сигурност Ходорковски разполага с още един диапозитив, който нагледно да показва каква част от цената на продукцията на предприятия от областта се заделя за местните чиновници, за да пробутват продукцията. Затова никой не настоява той да продължи. А Ходорковски казва:
— Посъветвайте вашите производители да подобрят качеството на кабелите и тогава ние с удоволствие ще купуваме от тях. За нас ще е по-лесно, отколкото да влачим кабели от другия край на страната.
Кръглата маса в град Т. приключва с дружеска вечеря при губернатора. Разказът за триумфалните презентации на Ходорковски също приключва, защото по-нататък ще стане дума за презентации, които ще вкарат Ходорковски в затвора.
От 1999 година добивът на петрол в Русия започва да расте. В компанията ЮКОС добивът нараства два пъти по-бързо, отколкото средно за отрасъла благодарение на съвременните технологии и американските инженери. Теоретично добивът би могъл да се увеличава Бог знае още колко и Бог знае още колко пари биха могли да се спечелят. Но това само теоретично.
Всъщност не можеш да добиваш повече петрол, отколкото можеш да продадеш. А за да го продадеш, трябва да го вкараш в петролопроводите. А те не са разтегателни: 48 611 км тръби, 336 помпени станции, 849 резервоара — това е. Разбира се, петрол може да се транспортира и по железниците, но само в малки обеми и излиза много скъпо.
Деветдесет и три процента от петролопроводите в Русия принадлежат на компанията „Транснефт“, тя пък принадлежи на държавата. Като политика от 1991 година Русия е демократична страна, но като икономика не е. Икономиката се гради на петрола. От 1995 година държавата не е монополист в тази област, до ден днешен обаче продължава да е монополист в сферата на транспортирането на горивото.
Фактически не само либералите през 1995 година назначаваха олигарсите, но и до ден днешен в Русия властта назначава петролните магнати, а може и да уволни някого от тях, ако се държи лошо. Може да даде квоти за пренос на петрол, а може и да ги отнеме. Остава ни само да се досещаме какво безкрайно поле за корупция се разкрива пред правителствените чиновници, когато става дума за разпределение на квотите за транспортиране на петрол. И точно тук се намесва птичият език на постановленията и циркулярите, с които се разпределят квотите.
През 2000 година най-големите петролни компании ЛУКойл, ЮКОС, „Сибнефт“ и ТНК временно дори
