забравиха за конкуренцията помежду си и се обърнаха към правителството с молба да разясни принципите на разпределение на квотите за пренос на петрол, за да станат те прости и прозрачни — колкото повече добиваш, толкова повече транспортираш. Но правителството не се съгласи с такива простота и прозрачност и възложи на специална комисия начело с Виктор Христенко да разпределя квотите, ръководейки се от „благото на народа“, от „държавническия подход“, от „грижа за ръст на икономиката“, а ние не знаем как се превеждат тези термини от птичия език на елита на човешки.
Приблизително по същото време Ходорковски започва да посвещава публичните си презентации на Китай. Диапозитивите продължават да се сменят както и преди.
1. Икономиката на Китай се развива. От 1990 до 1999 година потреблението на петрол в Китай се е увеличило с 10%, а добивът — само с 2%.
2. Китай добива 160 млн. тона петрол годишно, а консумира 200 милиона тона. Китай е принуден да внася 40 млн. тона.
3. Към 2010 година Китай ще внася вече 90 млн. тона петрол годишно.
4. Доставчици на Китай са страните от Персийския залив. Петролът се доставя по море от многотонажни танкери.
5. Ако се построи тръбопровод от Ангарск до китайския град Дацин, може да се продава на Китай 20–30 милиона тона петрол годишно. Това са страхотни нови хоризонти!
Ходорковски обаче официално дори не претендира новият тръбопровод към Дацин да принадлежи на ЮКОС, добре съзнавайки, че държавата за нищо на света няма да изпусне монопола си върху преноса на петрол. Ходорковски публично недоумява защо компанията „Транснефт“ е против изграждането на тръбопровода до Дацин и настоява транспортирането на петрола да остане в ръцете на държавата. Ходорковски се прави, че не разбира птичия език на елита, на който протестите на „Транснефт“ означават: ако ви дадем част от тръбата, ще се наложи да ви дадем и част от властта.
Е, тогава нека тръбопроводът си остане ваш — казва Ходорковски. Хитрува, разбира се. Защото, ако тръбопроводът до Дацин беше изграден тогава и ако беше сключен държавен договор между Русия и Китай за годишни доставки от 20 милиона тона петрол, волю-неволю държавата щеше да пълни новия тръбопровод с петрола на ЮКОС, т.е. ЮКОС автоматично щеше да получи квота, която не би могла да му се отнеме, без да стане международен скандал с Китай. Фактически, ако тогава беше построен тръбопровод до Дацин, държавата би загубила контрол над ЮКОС, би загубила и монопола си над транспортирането на петрола. А понеже Ходорковски финансира опозицията в Русия, тя би получила неконтролирана от държавата икономическа база. У нас не само юридически, но и икономически би се създала многопартийна система, както е във Великобритания и в Америка.
Може би тази история с тръбопровода към Дацин е главното в цялата дейност на Ходорковски. Може би след няколко години, когато ще бъдат забравени и Ходорковски, и Путин, и Буш, за тръбопровода към Дацин ще се пишат книги и ще се заснемат филми като за последната сериозна интрига на завършващия петролен век. Но аз нямам достатъчно материал за това. Аз мога само да преценя опита на Ходорковски да построи тръбопровод към Дацин като опит за бягство от руския елит към световния. Но бягството му се провали — дали защото руският елит не го пусна, или защото световният не го прие.
Ако този тръбопровод беше построен, ЮКОС щеше да влезе в голямата геополитическа игра. Става дума за това, че колкото повече се разраства икономиката на Китай, толкова повече петрол ще й трябва. И докато Китай получава петрола от Персийския залив, цените и обемите на доставките така или иначе могат да се контролират от Съединените американски щати. Те могат да се договорят с ОПЕК изкуствено да вдигнат цените на петрола, като започнат например война в Персийския залив. В края на краищата могат дори просто да прекратят доставките на петрол за Китай, та дори и с военни методи. По такъв начин могат да контролират и да забавят ръста на китайската икономика и при желание дори могат въобще да я задушат.
Но ако Китай би имал алтернативен източник на петрол, тогава Съединените щати би трябвало да се договарят с Русия за контрола над китайската икономика. А в самата Русия — не само с президента и правителството, но и с ръководителя на частната петролна компания ЮКОС. ЮКОС щеше да се сдобие с огромна власт, а обединявайки се със „Сибнефт“ и обменяйки акциите с някого от световните нефтени мениджъри, ЮКОС щеше да стане една от транснационалните корпорации, срещу които крещят по митингите си антиглобалистите, сякаш корпорациите, а не правителствата отдавна вече управляват света. ЮКОС-„Сибнефт“-„Шеврон-Тексако“ например. Или ЮКОС-„Сибнефт“-„Дъч“-„Шел“.
Дали Ходорковски е мислел тогава за подобно нещо? Дали са били толкова далечни плановете му? Не зная. Във всеки случай сега, когато телевизионният водещ Леонтиев твърди, че Ходорковски имал намерение да прокара в Думата свои депутати, да смени президентската република с парламентарна и да получи властта в страната като премиер, имам един въпрос: защо само в страната? Може би Ходорковски е имал намерение да завземе властта над целия свят?
Във всеки случай нищо такова не стана. Държавата тогава се отказа да строи тръбопровод към Дацин и имаше намерение да строи към Находка. Може би защото не искаше да загуби монопола си върху транспортирането на петрола. Може би защото тръбопроводът към Находка беше два пъти по-дълъг и два пъти повече можеше да се открадне при строежа му. А може би под натиск от страна на Америка. Казват, че Джордж Буш-старши посетил Путин в резиденцията му Бочаров ручей и го посъветвал да изгражда източния тръбопровод не към Китай, а с излаз към морето. За да може в случай на необходимост да се спрат доставките на петрол за Китай откъм морето.
По това време презентациите на Ходорковски са посветени на сравнението между двата тръбопровода. Диапозитивите се сменят един след друг.
1. Дължината на тръбопровода Ангарск-Дацин е 1700 километра, от тях 500 са на територията на Китай и си ги изгражда Китай. А тръбопровода Ангарск-Находка с дължина 3880 километра ще се наложи да си строим сами.
2. Ясно е, че Китай ще купува целия петрол от тръбопровода Ангарск-Дацин — 30 млн. тона годишно. А от тръбопровода Ангарск-Находка ще се наложи петролът да се прехвърля на танкери. А откъде да се намерят танкери? И къде да се кара този петрол?
3. Транспортирайки 30 млн. тона петрол годишно, тръбопроводът Ангарск-Дацин ще се изплати за пет години. А тръбопроводът Ангарск-Находка за цели 15 години, и то при условие, че транспортира 50 млн. тона петрол годишно.
4. За да се изплати изцяло тръбопроводът Ангарск-Находка, трябва да се добиват 50 млн. тона петрол годишно в течение на 15 години. Това са 750 милиона тона. Ние нямаме толкова. Към днешния ден в цял Сибир разкритите запаси от петрол < й 260 млн. тона. Излиза, че проектът категорично е губещ.
Този път презентациите на Ходорковски не убеждават никого. По старинна руска бюрократична традиция цялата работа тихомълком беше потулена. Не бяха построени нито тръбопроводът към Дацин, нито към Находка. Държавата не позволи на Ходорковски да разруши монопола върху транспортирането на петрола и като прибра отломките на компанията му, започна да изгражда тръбопровода към Дацин и сама влезе в голямата геополитическа игра.
Конспиролозите казват, че Съединените щати уж не се били застъпвали кой знае колко за Ходорковски, за да не получи Китай алтернативен източник на петрол. Казват, че по същия начин Съединените щати ще допринасят и за разрушаването на руската държава, ако тя тръгне да строи тръбопровод към Дацин.
Наистина, намирайки се вече в затвора, Ходорковски не вярва в цялата тази конспирология. Той казал на адвокат Антон Дрел, че заедно с Джордж Буш-старши е бил в управата на инвестиционния фонд „Карлайл“, хиляди пъти се е виждал с него и хиляди пъти Джордж Буш-старши би могъл да изрази несъгласието си с нефтопровода към Дацин. Нито веднъж не го е направил. Или може би Ходорковски просто не е разбрал птичия език на световния елит, на който Джордж Буш-старши е изказал несъгласието си?
Последния си опит да напусне редиците на новия руски елит Ходорковски предприема на 19 февруари 2003 година. На този ден президентът Путин кани в Кремъл изтъкнати индустриалци и предприемачи, за да си поговорят за корупцията.
Откривайки срещата, президентът казва, че с корупцията трябва да се води борба, но не с наказателни мерки, а създавайки такива правила, които би било по-лесно да се спазят, отколкото да се заобиколят. Не
