значение: руснак, индус, китаец. Безразлично е. За да искат такива хора да живеят в Русия, е нужна демокрация. Те искат да се чувстват независими и защитени.“
Аз пък мисля, че заради 100-те хиляди долара годишно тези хора са готови да жертват демокрацията и дори своята защитеност.
По-нататък Ходорковски казва:
„Смятам, че създавайки усещане за неувереност и незащитеност у младежта и предприемачите, нашата правозащитни система нанася огромни щети на страната. Държавната идеология, господстваща в правозащитната ни система, води до това, че хората напускат страната. Лесно можете да пресметнете колко всъщност може да спечели един такъв човек през целия си живот. И колко би могла да спечели страната, ако този човек работеше тук. Та, ако двайсет и петгодишен човек напусне страната, защото го е нагрубил някой катаджия или го е проснал по очи на земята някой данъчен полицай, страната губи 3 милиона долара. Само за един миг. Изхвърля ги. Всяка година 100 хиляди такива хора напускат Русия.“
Елитът напуска страната, а на митинг пред Соловецкия камък9 против присъдата над Ходорковски, против съдебния произвол, за демокрация и справедливост излизат онези, които няма къде да заминат, на които никой нито в Америка, нито в Европа не им предлага по 100 хиляди долара годишно. Хората, които не струват пари. Просто хора. Смятам, че замисляйки своята „Отворена Русия“, Ходорковски ги е забравил, а те са му простили и ходят на митинги в негова подкрепа.
Сега, когато от компанията ЮКОС останаха най-вече дългове, журналистката Ирина Ясина, оглавяваща няколко проекта в благотворителната организация „Отворена Русия“, основана от Ходорковски, казва:
— Отначало той нямаше някакви особени хуманитарни съображения. Той просто преброи парите. Направи си правилни изводи и от кризата, и от историята с Дарт, когато го дъвчеха в западната преса.
Ясина продължава:
— Той просто реши, че е изгодно да направи открита и прозрачна компания. Направи го и капитализацията на компанията започна да нараства. А в края на 2000 година просто реши, че е изгодно и обществото да стане отворено като компанията.
В същата онази лекция от началото на 2000 година четем:
„Когато разговарям с мои връстници или малко по-възрастни хора, синоним за правилно често е думата «държавнически». «Държавническа позиция», «държавнически подход», «интересите на държавата». А всъщност по тази логика причините са объркани със следствието. Държавата е била създадена от хората, за да служи на интересите на хората. И когато ние с вас казваме, че трябва да служим на интересите на държавата, се получава, че трябва да служим на някакъв идол, който сме създали самите ние.
Всъщност всичко е обратно. Човек трябва да служи първо на себе си, на своето семейство, и второ, на обществото. А държавата трябва да служи на човека. И за да станат тези ценности естествени за младежта, трябва да се свърши много работа и именно с тази работа се занимаваме ние в «Отворена Русия».“
Рубльовското шосе. Жуковка. Покрай нас профучават колите на хората, които служат преди всичко на себе си. Едва ли отиват на митинг против съдебния произвол. Едва ли не се страхуват от държавата, която сами са създали. Предайте, Антоне, на Ходорковски, че човек става независим не защото са му създадени условия за това, а въпреки липсата на условия за независимост.
Искрено вярвам, че на даден етап създадената от Ходорковски обществена организация „Отворена Русия“ е излязла изпод неговия контрол. Нещо повече — мисля, че „Отворена Русия“ е влияела върху Ходорковски повече, отколкото той е влияел върху „Отворена Русия“ или посредством нея — върху страната. Лично аз съм участвал само в един от всички проекти, финансирани от „Отворена Русия“ — от време на време преподавах в школата по журналистика „Интернюз“. Една от е ръководителките на тази школа, наблюдател в радио „Свобода“, Анна Качкаева разказва, че сътрудничеството на школата „Интернюз“ с Ходорковски било започнало с това, че от „Интернюз“ отказали да вземат пари от Ходорковски. Т.е. става дума за доста разпространения начин да просиш пари — пишеш заявка за спонсорство, но самият ти поставяш условия на онзи, който те спонсорира.
— Вие всъщност искате ли пари или не искате? — недоумявал Ходорковски.
— Ние обучаваме журналисти от регионалните медии, имаме добри връзки с регионалните телевизионни канали и рано или късно на ЮКОС ще му потрябват тези връзки за някакви корпоративни цели.
Качкаева казва, че тогава Ходорковски се заклел да не използва „Интернюз“ за корпоративни цели на ЮКОС. Дал пари на школата, а след две години на събрание на „Отворена Русия“ казал на Качкаева:
— Е, и какво, за изминалите две години да сме ви използвали за своите користни интереси?
— Нито веднъж. Браво — признала Качкаева.
Разговаряме в кухнята на офиса на школата „Интернюз“. Пием кафе в пластмасови чашки. На стената е окачен портрет на Ходорковски. В счетоводството вечната данъчна проверка търси нарушения. Когато Ходорковски бил на свобода, нямало негов портрет, нямало и данъчни проверки. На 26 юни 2005 година Качкаева ходила при родителите на Ходорковски да празнува рождения ден на сина им, който е в затвора. Докато Ходорковски бил на свобода, тя не ходела при тях, за разлика от елита, който печели по 100 хиляди долара годишно — той ходел преди ареста, а сега престанал.
В школата „Интернюз“ се обучават журналисти от регионалните медии. От местните телевизионни компании, които поради своя нисък професионализъм не могат да се конкурират с централните, изпращат в Москва млади репортери. По-рано тук ги обучавали с парите на Ходорковски, а сега с грантове ги учат да вземат интервю, поставят гласа и дикцията им, учат ги да монтират материала. Телевизионната водеща Максимовска им разказва как трябва да сглобяват новинарската емисия. Главният редактор на радио „Ехото на Москва“ Венедиктов ги наставлява, че работата на главния редактор не е да препредава на журналистите разпоредбите на собственика и на властите, а да ги предпазва от тези разпоредби. Политологът Сатаров им разказва как установеният ред и вертикалът на властта пречат да се изразява свободно целият спектър от мнения в обществото и следователно лишават властта от легитимност. Телевизионният водещ Познер прекъсва една студентка, която вика:
— Мразя Запада… (Пак ли сме заобиколени от врагове? Пак ли ги спираме със силата на оръжието като Ходорковски, когато е бил комсомолец, т.е. глупак според собственото му признание — виж гл. 2 — В. П.)
— Почакайте, драга — казва Познер. — Защо мразите Запада? Били ли сте на Запад?
— Не съм била. Но те бомбардират Ирак и изобщо си пъхат носа там, където не им е работа по целия свят.
— А знаете ли, драга, че в Британия и в Америка е имали демонстрации с милиони участници срещу войната в Ирак, такива, каквито нито веднъж не е имало в Русия срещу войната в Чечня? Знаете ли, че Джон Кери се кандидатира за президент с искането за прекратяване на войната в Ирак и почти половината страна го подкрепи, докато Владимир Путин, обратното, подкрепи Джордж Буш?
Ей такива весели са занятията там. А аз чета кратка лекция по техника на репортажа. В класа ми има около петнайсетина души. Нито те, нито аз получаваме и никога няма да получаваме по 100 хиляди долара годишно. Дори половината не получаваме. И, струва ми се, съвсем не правим онова, което е замислял Ходорковски, създавайки „Отворена Русия“. Преди лекцията ги питам кой откъде е, как се казват, защо работят като журналисти и има ли на света истина.
Ето какво казва една девойка от малко градче. Тя работи като журналистка, защото й харесвало да я показват по телевизията. А телевизионният канал принадлежал на местния металургичен комбинат. А истина нямало, истината била толкова субективно нещо, че например директорът на металургичния комбинат, който е собственик на техния телевизионен канал, харесвал хокея и затова в спортните новини не се споменавали други видове спорт, освен хокей.
— Дори футболът не съществува при нас — смее се момичето. — А вие ме питате дали има истина.
А ето едно момче от друг малък град. Работи като журналист, защото е много любопитен. Техният малък телевизионен канал е сключил договор с местната власт за „информационен съпровод“, т.е. кметството
