е платил на прокуратурата да притисне Лебедев. Олигарсите се заяждат помежду си. Ще се изяснят нещата и ще го пуснат.“
През онази нощ в офиса на Ходорковски са били няколко известни журналисти, чиито имена не мога да назова. Тогава те не повярвали на Ходорковски, че президентът наистина може да каже подобно нещо: „политическа поръчка“, „платил на прокуратурата“. След известно време тези журналисти се срещнали с премиера Касянов и той при изключени микрофони, разбира се, бил потвърдил, че наистина имал такъв разговор с президента и наистина президентът — като нещо подразбиращо се от само себе си — говорел за възможността за политическа поръчка и за корумпираността на прокуратурата: „Ходорковски да не се притеснява. Това не е политическа поръчка. Някой от олихарсите е платил на прокуратурата да притисне Лебедев. Олигарсите се заяждат помежду си. Ще се изяснят нещата и ще го пуснат.“
В първите дни след ареста на Лебедев хора от ЮКОС разговаряли с Роман Абрамович. Питали го дали, използвайки връзките си в Кремъл, Абрамович може да поговори с президента и да съдейства за освобождаването на Лебедев. Абрамович бил отговорил, че няма да разговаря с президента за Лебедев, защото се страхува.
В целия наш разказ единственият човек, който май никога не се е страхувал, е Платон Лебедев. Той не сътрудничел на следствието. Пишел дръзки писма до прокуратурата и казвал в съда на държавните обвинители, които се опитвали да го разпитат: „Не желая да разговарям с вас, вие сте престъпници, вие фалшифицирахте това дело, вие излъгахте.“ Държал се дръзко и в затвора. Не му предавали изпращаните в затвора лекарства. От затворническата болница го вкарвали направо в обща килия. Затваряли го в карцера. Той продължавал да говори дързости.
На втория ден след ареста на адвокат Антон Дрел било разрешено да посети клиента си Платон Лебедев в затвора „Лефортово“. Когато адвокатът влязъл в стаята за свиждания, Лебедев веднага го попитал:
— Кой още от нашите е арестуван?
Той бил убеден, че са арестували не само него, а всички или почти всички акционери на ЮКОС. В края на краищата се оказа прав. От деня на арестуването му Лебедев не си правел илюзии, че ще може да се измъкне, да направи отстъпки, или, както пише Ходорковски, да коленичи. От деня на арестуването му Лебедев бил уверен, че не само него, но и другарите му ще бъдат смазани от подконтролните на властта прокуратура, съд, правозащитна система. И единственото, което му оставало, бил убеден Платон Лебедев — било да приеме с достойнство неволята, а може би дори и смъртта.
В този смисъл написаните до мен от затвора думи на Ходорковски „не можех да изоставя Платон“ изразяват трагизма на чувството за дружба.
Известно е, че когато забогатява, Ходорковски винаги се старае да устройва на работа в МЕНАТЕП или в ЮКОС приятелите си от ученическите и от студентските години. Изглежда, че на Ходорковски е присъща някаква атавистична представа за дружбата от съветските песни от типа „Имаше двама приятели в нашия полк, лей се, песен, лей…“
Препрочитам писмото на Ходорковски и си мисля, че несвойственото за съвременната политика и съвременния бизнес понятие дружба обяснява много неща. Искате да знаете защо Ходорковски не е избягал, а е предпочел затвора? Той не е могъл да изостави приятеля си. Смятал е за свой дълг да сподели съдбата на приятеля си, който възнамерявал достойно да приеме неволята, а може би дори и смъртта. Как ви харесва подобно обяснение?
Пиша тези думи на 24 август 2005 година. Дали защото Ходорковски пише от затвора твърде много статии по вестниците или заради дързостта и отказа на Платон Лебедев да излезе на разходка, той е вкаран в карцера на затвора „Матроска тишина“. По площ карцерът е може би колкото любимия Линкълн на Лебедев. В карцера любителят на кисели краставички, гъби и шишчета Платон Лебедев не получава нито храна, нито вода.
Трети ден в знак на солидарност с приятеля си Михаил Ходорковски е обявил гладна стачка.
Глава 10
РАЗГРОМЪТ
„Ако преди година някой ми беше казал, че Съюзът на десните сили и «Яблоко» няма да преодолеят 5- процентовата бариера на изборите за Думата, сериозно бих се усъмнил в аналитичните и прогностични способности на този човек“ — пише Михаил Ходорковски през пролетта на 2004 година в статията си „Кризата на либерализма в Русия“.
Та нали му бяха казвали. Да не би да е забравил? Или събитията преди ареста променят мащабите си в спомените на затворника? Или пък за по-интересно е написал „Ако преди година някой ми беше казал…“, защото тъкмо година преди да излезе „Кризата на либерализма в Русия“ са му казвали това? Или наистина статията „Кризата на либерализма в Русия“ е написана не от Ходорковски, а от някой, който не е знаел, че през януари 2003 година при Ходорковски в Жуковка са идвали Немцов и Чубайс?
През януари 2003-та, девет месеца преди ареста и четиринайсет преди да бъде написана въпросната статия, при Ходорковски в Жуковка идват лидерите на партията „Съюз на десните сили“ Анатолий Чубайс и Борис Немцов. Тогава не става и дума за арест, Ходорковски е на върха на могъществото си. Чубайс и Немцов идват, за да му кажат, че има риск „Яблоко“ и Съюзът на десните сили да не влязат в Думата, ако не се обединят. Вероятно първата хрумнала тогава на Ходорковски мисъл е била, че Чубайс е замислил поредната интрига. Във всеки случай Ходорковски ми пише от затвора: „… пътят на Чубайс е дворцовата интрига, той вече не може и не иска да действа по друг начин“.
А сега Борис Немцов ме мъкне със спортна крачка по пътечката в почивния дом „Лужки“ и казва:
— Какво си ме зяпнал? През януари 2003-та ние с Чубайс ходихме при Ходора в Жуковка и му предлагахме „Яблоко“ и Съюзът на десните сили да се обединят.
— Вкъщи ли ходихте? — питам аз.
— Не, в селището им има бизнес център. Нещо като клуб. Там, дето, помниш ли, после направиха обиск?
— Значи там сте били ти, Чубайс, Ходорковски… Имаше ни още някой?
— Аз, Чубайс, Ходорковски и Невзлин — Немцов поглежда часовника си и добавя: — Движим се като пенсионери с тебе, Панюшкин. Не сме спортисти. Я си покажи корема!
— Защо? — вдигам фланелката и показвам корема си на Немцов.
— Ужас! Колко ти е разплут коремът, Панюшкин. Виж какъв трябва да бъде коремът — на свой ред Немцов вдига фланелката и ми показва корема си. Коремните мускули на Немцов са като напомпани.
— Ей, съветнико, хич не ме интересува коремът ти. За първи път в живота си чувам, че Съюзът на десните сили и „Яблоко“ сериозно са се опитвали да се обединяват. Е? Защо вие с Чубайс сте отишли при Ходорковски, а не, да речем, при Явлински?
— Защото с Гриша — Немцов има предвид лидера на „Яблоко“ Григорий Явлински — е невъзможно да се договориш, Гриша има амбиции, Гриша ненавижда за нещо си Чубайс, а по време на онези избори Ходор финансира изцяло „Яблоко“ и частично нас. Ние искахме Ходор да убеди Гриша да се обединим.
Седмица след това ще се срещна с лидера на „Яблоко“ Григорий Явлински в малко италианско ресторантче на улица „Пятницка“. Явлински ще ми каже:
— Ето затова е невъзможно да се договорим със Съюза на десните сили, защото те преговарят не с „Яблоко“, а с онзи, който дава парите на „Яблоко“. Те си мислят, че „Яблоко“ изпълнява поръчки на Ходорковски. А аз мисля, че Ходорковски ни даваше пари, защото споделяше нашите възгледи. Те мислят, че Ходорковски ни е купил и трябва да си говорят със собственика. А аз мисля, че не ни е купил и никога не може да ни купи.
Представям си как Ходорковски е слушал Чубайс и Немцов, слушал ги е и се е опитвал да разбере каква е интригата.
— С какво се мотивирахте? — питам Немцов.
— С бизнес се мотивирахме — отговаря ми той. — Мотивирахме се с това, че Ходор дава пари на „Яблоко“ и на нас, а ние ги използваме, за да се борим един срещу друг. Получава се, че Ходор просто си пилее парите.
— Как предлагахте да се обедините?
— Предлагахме на президентските избори наш единен кандидат да е Явлински, а на изборите за Думата
