го насила, заради отговорността към онези, които ми повярваха. Ако можех да прехвърля тази отговорност на някого другиго. Тя ме притиска и ме души. Но не мога да я отхвърля. Ако някой иска да я поеме — ще му я дам, но да я отхвърля е предателство. Не мога.“
Макар че нещата не вървят добре, Ходорковски продължава да реализира плана си. Продължава да работи за обединяването на ЮКОС и „Сибнефт“, продължава да дава пари на „Яблоко“ и на Съюза на десните сили, продължава да финансира образованието и става член на настойническия съвет на Руския държавен хуманитарен университет при условие, че Невзлин стане ректор на този университет.
Още през лятото Ирина Ясина казва на Ходорковски:
— Миша, ще те вкарат в затвора.
— Няма да ме вкарат — отговаря Ходорковски. — Те не са врагове на собствената си страна.
През есента Борис Немцов отива при Ходорковски в Жуковка и докато се разхождат по пътеката край селището (сигурно със спортна крачка), Немцов питал Ходорковски:
— Не те ли е страх от затвора?
Ходорковски не отговаря.
— И от смъртта ли не те е страх?
Ходорковски пак не отговаря.
На 25 октомври Ходорковски е арестуван.
На 30 октомври президентът Путин подписва указ за уволнение на ръководителя на своята администрация Александър Волошин. Казват, че Волошин се бил изказал рязко срещу ареста на Ходорковски. Казват също, че собственикът на компанията „Сибнефт“ Роман Абрамович чрез трети лица (именно тези „трети лица“ разказват) предложил, за да бъде спасени обединената компания „ЮКОС- Сибнефт“, затворникът Ходорковски да предаде управлението на компанията на него, Роман Абрамович. Абрамович обещава, че председател на Съвета на директорите ще стане шефът на администрацията на президента Александър Волошин. Дали пък заради това не е бил уволнен Волошин?
Но затворникът Ходорковски не се разпорежда с компанията. Той е предал на Леонид Невзлин управлението на групата МЕНАТЕП, която притежава акциите на ЮКОС. Чрез трети лица (именно тези „трети лица“ разказват) Невзлин, който по това време вече е емигрирал в Израел, поставя условие на Абрамович: „Пуснете Миша и вземете компанията.“ Чрез третите лица Абрамович отговаря, че не може да повлияе за освобождаването на Ходорковски.
Ето затова Ходорковски не вярва на версията на Невзлин, че предложената от Абрамович сделка „ЮКОС-Сибнефт“ от самото начало е била капан, който бил измислен, за да може Абрамович да завземе компанията. Ако Абрамович наистина се беше договорил с властите да отнеме ЮКОС от Ходорковски, той щеше в замяна на отказа му да предложи на Ходорковски свобода или поне нещо друго.
Адвокат Антон Дрел казва, че веднага след ареста започват да му се обаждат десетки дребни и едри мошеници и да твърдят, че уж имали връзки на най-високо място и можели да се договорят за освобождаването на Ходорковски. Но всички те били шарлатани. Ако се вярва на Антон Дрел, през цялото време от деня на ареста на Ходорковски от администрацията на президента нямало нито едно сериозно предложение за преговори. Първите данъчни претенции към ЮКОС са предявени месец след ареста на Ходорковски — дали данъчната служба е подготвяла бавно документите, или пък е давала време на Роман Абрамович да преговаря с Леонид Невзлин?
Казват, че Абрамович и Невзлин дори се срещали лично. Но Невзлин отказа да ми разкаже за тази среща.
Веднага след ареста Ходорковски напуска всички длъжности в ЮКОС, опитвайки се по такъв начин да отдели собствената си съдба от съдбата на компанията, за да я спаси от крах. Няма значение кой — Абрамович или властта, отначало вероятно искат да вземат цялата компания, но Невзлин не я дава и компанията е унищожена.
Данъчната служба, която до неотдавна нарича ЮКОС най-добрия данъкоплатец, предявява претенции към компанията общо за 27,8 милиарда долара. Тези пари ЮКОС бил готов да плати за десет години, като разпродаде непрофилните си активи и плаща всяка година 80% от печалбата си. Но на сметките на ЮКОС бил наложен запор и компанията била лишена от възможността да изнася петрол.
Опитвайки се да спаси компанията, новият ръководител на ЮКОС Семьон Кукес преговаря с членове на правителството и дори твърди, че срещнал разбиране. Но към 2004 година президентът Путин уволнява правителството, а в новото не влиза нито един от бившите министри, с които Кукес е преговарял.
Роман Абрамович разваля сделката „ЮКОС-Сибнефт“. Компанията ЮКОС е пусната на търг, при това на части. Добиващата половината петрол на ЮКОС и представена с буквата „Ю“ компания „Юганскнефтегаз“ е купена от регистрираната в Твер фирма „Байкалфинансгруп“. По-рано никой дори не е чувал за съществуването на тази фирма, освен президента Путин, който заявява, че познава собствениците на „Байкалфинансгруп“ и тези хора отдавна работели в енергетиката. Твърдейки обаче, че отдавна познава компанията, купила „Юганск“, президентът дори не може да си спомни името й. А на посочения юридически адрес на компанията „Байкалфинанегруп“ в Твер се намира пивницата „Лондон“.
Приблизително две седмици след покупката на „Юганск“ държавната компания „Роснефт“, за която отговаря заместник-ръководителят на президентската администрация Игор Сечин, купува компанията „Байкалфинансгруп“. Поради същата причина Ходорковски не вярва, че сделката „ЮКОС Сибнефт“ е била капан, предварително измислен от Абрамович. Смята се, че Абрамович и Сечин са врагове. Възможно с, впрочем, Абрамович да е започнал да завзема ЮКОС, а Сечин да се е оказал по-бърз. Това е шах, при който много съперници едновременно играят с фигури от всички цветове на дъгата. Възможно е, получавайки ЮКОС, държавата от самото начало да си е направила сметката да купи и „Сибнефт“ от Абрамович и да стане транснационална петролна компания. Така или иначе, в резултат на цялата тази история президентът Путин се сдоби с още повече власт, а гражданите на Русия останаха с още по-малко свобода.
След ареста на Ходорковски лидерът на „Яблоко“ Григорий Явлински казва за вестник „Время новостей“:
„Оценявам действията на Генералната прокуратура като абсолютно неадекватни и прекомерни, а общата политическа линия — като репресивна… Установилата се в Русия система по същество е неефективна, тя не може да реши глобалните икономически задачи. Но смяната на един олигарх — Ходорковски, с друг — Петров, Сидоров, а още по-малко Иванов — няма да реши този проблем.“
Лидерът на Съюза на десните сили Анатолий Чубайс казва в телевизионната програма „Время“:
„Руският бизнес смята, че действията на правозащитната система на страната и на нейните ръководители рязко са влошили атмосферата в обществото, практически са подкопали доверието на бизнеса в правозащитната система като цяло и към нейните ръководители.“
Тези думи на лидерите на опозицията не могат да бъдат наречени смели. Не могат да бъдат наречени решителна подкрепа на арестувания другар. Но след загубата на изборите шефът на щаба на Съюза на десните сили Алфред Кох ще каже, че на Ходорковски не трябвало да се оказва дори такава подкрепа. Кох сериозно мисли, че ако Съюзът на десните сили не беше подкрепил Ходорковски и ако не беше се изявил като партия на предатели, той би влязъл в Думата. Може и да е прав. Може би, за да е успешен един политик, трябва да е предател и страхливец.
Във всеки случай университетските професори се оказаха по-смели от политиците. На 14 ноември министърът на образованието Владимир Филипов настоява пред Руския държавен хуманитарен университет научният съвет да уволни от поста ректор Леонид Невзлин. Той посочва две причини за това: първо, Невзлин отдавна не бил идвал на работното си място и, второ, Невзлин е гражданин на Израел и може да издаде на Израел държавни тайни, с каквито разполагат учените от Хуманитарния университет. Тогава професор Лев Тимофеев казва: „От лагера си спомням как властта пречупва и потиска хората. Не би ми се искало всичко това да се повтори в днешна Русия.“ Професор Юрий Афанасиев, президент на университета, казва: „Не бива да биеш падналия и да се подмазваш на прокуратурата.“ Университетът отказва да уволни Невзлин. Невзлин сам подава оставка, за да не предизвика репресии срещу университета.
