„Съюзът на десните сили и «Яблоко» загубиха изборите не защото Кремъл ги дискриминира. А единствено защото администрацията на президента за първи път вместо да им помогне, ги нареди до останалите опозиционни сили.“
Не зная дали е така, но със сигурност през цялата избирателна кампания Съюзът на десните сили и „Яблоко“ очакваха президентът да подкрепи някой от тях. Колкото повече наближаваха изборите, толкова повече те очакваха това. По време на поредния тур дебати по телевизионния канал НТВ Анатолий Чубайс изненадващо слезе от малката трибуна, където се бяха събрали лидерите на партията, и, без да каже никому нито дума, напусна студиото. Щом той излезе, Ирина Хакамада грабна микрофона и каза:
— Президентът спешно извика Анатолий Борисович.
Всяка визита при президента в навечерието на изборите се възприемаше от кандидат депутатите като подкрепа от негова страна, като коз в предизборната битка.
След предаването в „Кафе-Макс“ на първия етаж на телевизионния център „Останкино“ Явлински ми каза:
— Та това е гадост! Това е слугинаж! Разбирате ли, Валерий, това е слугинаж!
Напълно разбирах, че това е слугинаж, но след няколко дни президентът извика и Явлински, за да поговорят за ядрените отпадъци, защото партията „Яблоко“ наблягаше на тази тема в предизборната си кампания.
По телевизията поднасяха нещата така, че видите ли, президентът е подкрепил Явлински. При следващите теледебати задаваха на Явлински много въпроси за това посещение и за ядрените отпадъци. Явлински отговаряше в смисъл, че с президента са разговаряли много съдържателно за ядрените отпадъци и колко важна била тази тема.
А аз седях в студиото зад камерите и очаквах дали Явлински ще каже чий е този бизнес в Русия — преработването на ядрени отпадъци. Очаквах всеки момент Явлински да извади документи и да разкаже на целия народ чий е този бизнес и дали човекът, който се занимава с преработването на ядрени отпадъци, не служи в президентската администрация. Очаквах Явлински да е също толкова смел, колкото Ходорковски, като разкаже на целия народ за корупцията и произнесе в присъствието на президента думата „Северен нефт“. Но не би. Явлински не изобличи нито един високопоставен чиновник в причастност към преработването на ядрени отпадъци, не обвини нито един високопоставен чиновник в корупция, не извади никакви сензационни документи, а просто говореше — разумно, но не страшно — за ядрените отпадъци и за корупцията. Може да е нямал сензационни документи? А може би просто се е страхувал?
През лятото рейтингите на Съюза на десните сили и „Яблоко“ паднаха под пет процента и опасността да не влязат в Думата стана реална. Ходорковски тогава се опита да помири двете партии. По негова молба дори беше съставено писмо за вътрешно ползване „За прекратяване на войната“. Писмото трябваше да бъде подписано от Явлински и Чубайс, но първо се отказа единият, а после и вторият. Партията „Съюз на десните сили“ се разцепи. Фактически щабовете станаха два. Единият, начело с Борис Немцов, искаше прекратяване на войната. За другия, оглавяван от Леонид Гозман, се говореше, че бил специално създаден от Анатолий Чубайс, за да воюва с „Яблоко“. Казват, че в кабинета на Немцов в Думата се състояло съвещание на щаба на Съюза за прекратяване на войната с „Яблоко“ и Анатолий Чубайс се изказал в смисъл, че по-добре да не влезем в Думата, но само и само „Яблоко“ да не влезе. С парите на Ходорковски двете партии водеха война помежду си и в края на краищата се унищожиха една друга. На самия финал на предизборната кампания ненадейно Съюзът на десните сили прекрати войната с „Яблоко“ и започна война с блока „Родина“. Рейтингът на „Родина“ веднага тръгна нагоре.
А сега да попитаме: дали на 26 април, когато президентът се среща с Ходорковски и признава правото му да финансира опозицията, е предполагал, че с парите на Ходорковски опозиционните партии ще се унищожат една друга, или това с станало поради глупост?
През май 2003 година Съветът по национална стратегия, начело с политолога Станислав Белковски, публикува доклад „Държавата и олигархията“. В доклада се казваше, че едрият бизнес в Русия е получил твърде много власт. И както ставаше ясно от доклада, от всички едри бизнесмени най-опасен за стабилността на страната е Михаил Ходорковски, който финансира политически партии. Че Ходорковски ще прокара в Думата свои хора по списъците на „Яблоко“, Съюза на десните сили, комунистите и „Единна Русия“, а после верните на Ходорковски депутати ще променят конституцията, ще прехвърлят пълномощията на президента на министър-председателя и ще назначат Ходорковски за премиер. Някак от само себе си се разбира, че Ходорковски не може да спечели президентските избори, защото народът никога няма да избере чрез тайно гласуване богаташ и евреин. А щом не може да спечели изборите, значи е решил да промени конституцията както му е удобно и да се самоназначи за ръководител на страната.
Ако Ходорковски е имал план да промени обществения строй в Русия, създавайки независима компания и финансирайки опозицията, сега планът му започва да работи срещу него. Ходорковски май наистина попада в капана. Той иска да финансира, но с неговите пари опозицията се самоунищожава. За да финансира опозицията, същевременно запазвайки необходимата за бизнесмена лоялност към властите, Ходорковски е принуден да финансира и управляващата партия „Единна Русия“, защото нито един богат човек в Русия не смее да откаже финансиране на управляващата партия. След което обвиняват именно него, че финансирал всички, т.е. имал намерение да узурпира властта.
По-рано в средите на младия руски бизнес подобни капани означаваха да накараш конкурента да си навреди със собствените си пари. А отгоре на всичко можеш да го обвиниш и във вредителство.
Нека пак да попитаме: дали на 26 април, когато се среща с Ходорковски, президентът е предполагал, че финансирането на опозицията ще доведе до самоунищожаването й? Дали вече е знаел, че Ходорковски ще бъде обвинен във финансиране на всички политически партии и в опит да завземе властта? С други думи, дали го е накарал сам да влезе в капана или събитията са се навързали случайно?
През юни е арестуван Пичугин. Започват обиски. През юли е арестуван Лебедев. Рейтингите на Съюза на десните сили и на „Яблоко“ падат. Перспективите на компанията ЮКОС-„Сибнефт“ да се превърне в транснационална корпорация стават все по-призрачни, защото е трудно да обмениш акции на собствената си компания за акции на някои от световните нефтени гиганти, ако срещу компанията ти се води следствие.
От многобройните обиски по „делото ЮКОС“ най-тежък за Ходорковски е този в лицея-интернат „Коралово“ на 3 октомври 2003 година. Той съвпада (дали случайно?) с поредната среща на президента с индустриалците и предприемачите. Съобщават на Ходорковски, че правят обиск при родителите му, и той е принуден да напусне срещата.
Майката на Ходорковски Марина Филиповна разказва:
— Изведнъж видях на територията на лицея въоръжени мъже с маски. Мислех, че търсят терористи или престъпници. Значи на територията на лицея има престъпници. Хукни и да крия децата…
Бащата на Ходорковски Борис Моисеевич разказва:
— Иззеха сървъра. Старият сървър на МЕНАТЕП, който беше докаран, за да се учат децата и да знаят какво е сървър и как работи. — Борис Моисеевич седи във фотьойл в хола на офиса, пуши и продължава: — А вечерта по телевизията прокурорът, онази Вешнякова, каза, че на сървъра имало някаква секретна информация, някакви схеми за укриване на данъци. Но нали децата познават като петте си пръста този сървър. Те гледаха телевизия и крещяха, че прокурорката лъже. „Тя лъже“ — викаха децата. И как, кажи ми, сега да възпитавам патриотизъм у тях? Не, кажи ми само, как да ги възпитавам на уважение към закона, щом видяха как представителят на закона лъже! Забеляза ли какъв девиз имаме на входа? Какво да направя сега, за да вярват в него децата?
Девизът на входа на училището гласи: „Чест и отечество“.
Ходорковски ми пише от затвора:
„Честно казано, не се стремях да ставам политик. Нещо повече — бях убеден (и сега съм убеден), че един ръководител дори на най-голямо предприятие може да не се справи като кмет на малко градче. Това е просто друга работа. Аз доста разбирам от икономика, управление и се интересувам от проблемите на образованието. Мечтата ми след ЮКОС беше да създам университет. Животът прави от мен политик, прави
