готвели да вдигнат котва, Ерендис пристигнала, макар че не обичала шумната суетня по големите пристани и крясъка на чайките. С изненада и радост я посрещнал Алдарион; а тя му рекла:
— Нося ти Вейката на завръщането, господарю; от кралицата е.
— От кралицата ли? — запитал Алдарион с променен глас.
— Да, господарю — отвърнала тя, — но само помолих за разрешение да го сторя. Не само на своите близки ще донесеш радост, ако се върнеш час по-скоро.
В онзи ден Алдарион за пръв път погледнал Ерендис с обич в очите; и докато „Паларан“ бързал напред през морето, той дълго стоял на кърмата и се взирал в брега. Разказват, че ускорил завръщането си и отсъствал далеч по-малко, отколкото бил замислил; а на връщане донесъл дарове за кралицата и нейната свита, ала най-прекрасен подарък дал на Ерендис — безценен елмаз. Хладна била срещата между краля и неговия син; упрекнал го Менелдур, че не подобава на един кралски наследник да дава подобен дар, освен ако е в знак на годеж, и настоял Алдарион да разкрие сърцето си.
— От благодарност го носех — отвърнал Алдарион, — задето срещнах топло сърце сред студенината на други.
— Студено е онуй сърце, що вечно броди насам-натам, та не разпалва топлина у другите — рекъл Менелдур; и отново призовал Алдарион да се замисли за сватба, макар че не изрекъл името на Ерендис.
Но Алдарион не желаел да слуша, защото вече за всичко се възпротивявал срещу ония, които го тласкали към каквото и да било; взел да се държи по-хладно към Ерендис и решил да напусне пак Нуменор, за да осъществи плановете си във Винялонде. Дразнел го сухоземният живот, защото на кораба не трябвало да се подчинява на ничия воля, а Дръзновените, що го придружавали, изпитвали само обич и възхищение към Великия капитан. Но сега Менелдур му забранил да потегли; а Алдарион още преди края на зимата вдигнал платната на флотилия от седем кораба и пряко кралската воля отплавал заедно с повечето Дръзновени. Кралицата не посмяла да се възправи срещу гнева на Менелдур; но късно през нощта една жена, загърната с плащ, слязла в пристанището със зелена вейка, дала я на Алдарион и преди да изчезне в мрака, изрекла:
— Туй ти изпраща дамата от Западните земи (защото тъй наричали Ерендис).
Пред този открит бунт на Алдарион кралят му отнел титлата Повелител на нуменорските кораби и пристанища; освен туй повелил да затворят Дома на Дръзновените върху „Еамбар“, закрил корабостроителниците в Ромена и забранил всякаква сеч за изграждане на кораби. Тъй отминали пет години; и Алдарион се завърнал с девет кораба, защото още два бил построил във Винялонде и всички били натоварени с най-добър дървен материал от крайбрежните гори на Средната земя. Велик гняв го обзел, като узнал що се е случило, та рекъл на баща си:
— Ако не срещам ни приветствие в Нуменор, ни работа за ръцете си, а корабите ми не бъдат поправени в тукашните пристанища, то тогава ще си замина час по-скоро; защото ветровете бяха немилостиви78 и работата по корабите не търпи отлагане. Нима един кралски син няма какво друго да върши, освен да се взира в женските лица и да си дири съпруга? Взех присърце всички горски дела и бях внимателен в тях; подир мен в Нуменор ще има повече дървен материал, отколкото през твоето царуване.
И верен на думата си, още същата година Алдарион отплавал с три кораба и най-храбрите от Дръзновените, ала вече без благословия и вейка; защото Менелдур разпрострял възбраната не само над жените от своя род, но и над всички моряшки съпруги, а освен туй разположил стража около Ромена.
Този път Алдарион отсъствал тъй дълго, че народът се разтревожил за него; и дори сам Менелдур изпитал безпокойство въпреки благата воля на Валарите, що винаги закриляли нуменорските кораби79. Когато отминали десет години подир отплаването му, Ерендис най- сетне се отчаяла, та решила, че е погинал или се е заселил завинаги в Средната земя; поради туй, а и за да избегне множеството си обожатели, тя измолила разрешение от кралицата, напуснала Арменелос и се върнала при роднини в Западните земи. Ала след още четири години Алдарион най-подир се завърнал и корабите му носели тежки следи от гнева на морската стихия. Най-напред бил отплавал към Винялонде, а оттам предприел голямо пътешествие покрай южните брегове далеч отвъд местата, до които били достигали нуменорските кораби; ала на връщане срещнал неблагоприятни ветрове и страховити бури, та едва се отървал от корабокрушение край брега на Харад, а когато все пак се добрал до Винялонде, заварил го опустошен от вълните и разграбен от враждебни племена. Три пъти мощни ветрове откъм Запада осуетявали опитите му да прекоси Великото море, а веднъж мълния унищожила мачтата на собствения му кораб; и само с цената на много труд и страдания над морската бездна успял най-сетне да стигне в заливите на Нуменор. Голяма утеха било неговото завръщане за Менелдур; ала все пак сурово го упрекнал задето се разбунтувал срещу своя баща и крал, като чрез туй загубил благоволението на Валарите и рискувал пред гнева на Осе не само себе си, но и мъжете, що вярно му служели. Усмирил се тогаз Алдарион и приел кротко прошката на Менелдур, който му възвърнал титлата Повелител на нуменорските кораби и пристанища, а към нея добавил и званието Защитник на горите.
Наскърбил се Алдарион, като узнал, че Ерендис е напуснала Арменелос, ала от гордост не пожелал да я търси; пък и не можел да го стори за друго, освен да поиска ръката й, а все още не искал да се обвързва. Заел се с всичко, що бил занемарил през дългото си, почти двайсетгодишно отсъствие; и по онова време извършил големи дела по пристанищата, най-вече в Ромена. Открил, че много дървета били изсечени за строежи и изработка на най-различни неща, ала всичко се вършело безразборно и без мисъл да бъде възстановено, онуй, що се отнема; тогава обиколил надлъж и шир цял Нуменор, та да види оцелелите гори.
Както яздел един ден през дъбравите на Западните земи, зърнал жена, чиято черна коса се веела по вятъра, а зеленият й плащ бил закопчан на шията със скъпоценна брошка; помислил, че е от Елдарите, що понякога посещавали тия места. Ала като наближила, той разпознал Ерендис и видял на брошката камъка, който й подарил; тогава открил в сърцето си обичта към нея и усетил колко празни са дните му. Щом го зърнала, Ерендис пребледняла и понечила да препусне назад, но той я изпреварил и рекъл:
— С право бягаш от мен; туй съм заслужил задето бягах тъй често и тъй надалеч! Ала прости ми сега и остани.
После поели заедно към дома на баща й Берегар и там Алдарион разкрил копнежа си да се сгоди с Ерендис; но сега Ерендис се колебаела, макар че според обичая на нейния народ вече й било време да се задоми. Не била помръкнала обичта й към него, нито пък го отблъсквала от суетност; ала дълбоко в сърцето си се бояла, че не ще победи Морето в борбата за Алдарион. А никога нямало да приеме трохи от обич и предпочитала да загуби всичко; и понеже се бояла от морската шир и упреквала корабите за изсичането на любимите си гори, тя твърдо решила да победи веднъж завинаги Морето и корабите, или сама да бъде победена.
Но Алдарион искрено закопнял за Ерендис и я следвал навсякъде; занемарил пристанищата, корабостроителниците и Гилдията на Дръзновените, не изсичал вече дървета, а само засаждал нови гори и през онези дни открил повече радост, отколкото в целия си предишен живот, макар да разбрал това едва на стари години, когато се озърнал назад. Най-сетне се опитал да склони Ерендис да отплава заедно с него на пътешествие около острова с кораба „Еамбар“; защото вече били отминали сто години откакто Алдарион основал Гилдията на Дръзновените и предстоели големи празненства във всички нуменорски пристанища. Ерендис се съгласила, прикривайки страха и неодобрението си; потеглили от Ромена и пристигнали в Андуние на западното крайбрежие. Там Валандил, владетел на Андуние и близък сродник на Алдарион80, устроил славно празненство; и на трапезата вдигнал наздравица за Ерендис, като я нарекъл
— Не ме наричай с подобно име! Не съм дъщеря на Уинен, а нейна съперница.
Подир туй нови съмнения обзели Ерендис, защото Алдарион пак отправил мислите си към делата в Ромена, та се заел да гради могъщи вълноломи и висока кула върху Тол Уинен —
— Пътувах на кораб с теб, господарю. Преди да ти отговоря, не ще ли дойдеш и ти с мен по сушата из местата, които обичам? Твърде малко познаваш страната за човек, комуто предстои някой ден да стане неин
