крал.
Потеглили тогава заедно и стигнали до полегатите тревисти хълмове на Емерие, където били най- хубавите пасища и най-добрите овчи стада в Нуменор; видели там белите къщички на земеделци и пастири и чули блеенето на стадата. И рекла Ерендис на Алдарион:
— Тук бих могла да живея на воля.
— Като съпруга на кралския наследник ще живееш където поискаш — отвърнал Алдарион. — А като кралица ще имаш толкоз прекрасни къщи, колкото пожелаеш.
— Когато станеш крал, аз ще съм стара — промълвила Ерендис. — А къде ще живее кралският наследник дотогава?
— При съпругата си, когато има свободно време — рекъл Алдарион, — ако тя не може да вземе участие в неговите дела.
— Не ще деля съпруга си с Господарката Уинен — възразила Ерендис.
— Зле говориш сега — отвърнал Алдарион. — Все едно аз да река, че не ще деля съпругата си с Горския властелин Ороме, понеже тя обича дивите дебри.
— И наистина не ще я делиш — рекла Ерендис, — защото ако ти хрумне, с радост би изсякъл всички гори в дар на Уинен.
— Посочи ми дърво, което обичаш, и никой не ще го докосне додето е живо — казал Алдарион.
— Обичам всичко, що расте по този остров — отвърнала Ерендис.
Сетне дълго яздили мълчаливо; а подир този ден се разделили и Ерендис се върнала в дома на баща си. С него не споделила нищо, ала пред майка си Нунет разправила какви слова стояли между нея и Алдарион.
— Всичко или нищо, Ерендис — рекла Нунет. — Значи си се държала детински. Ала ти обичаш този мъж, а той е велик по доблест, да не говорим за положението му; и не ще го изхвърлиш тъй лесно от своето сърце, без да си причиниш велики страдания. Жената трябва да дели любовта на съпруга си с неговата работа и огнения му дух, или да го превърне в нещо, недостойно за обич. Но не ми се вярва някога да проумееш подобен съвет. И все пак скърбя, понеже отдавна ти е време да се задомиш; и след като съм родила красива рожба, надявах се да доживея и хубави внуци; нито пък бих имала нещо против, ако тяхната люлка е в кралския палат.
И наистина този съвет не поколебал решението на Ерендис; все пак тя открила, че сърцето не й се подчинява, а дните й са пусти — по-пусти, отколкото през годините, когато Алдарион се скитал по чужбина. Защото той все тъй живеел в Нуменор, ала дните се нижели един подир друг, без той да дойде отново на запад.
А кралица Алмариан, след като узнала от Нунет какво се е случило и понеже се бояла да не би Алдарион пак да подири утеха в далечните пътешествия (защото вече отдавна живеел на брега), пратила вест на Ерендис с молба да се завърне в Арменелос; и Ерендис се подчинила, както поради настояването на Нунет, тъй и по зова на сърцето си. Там двамата с Алдарион се помирили; и напролет, щом дошъл празникът
— Не обичаш ли Йозаян? — запитала тя.
— Обичам го от все сърце — отвърнал той, — макар че ти сигурно се съмняваш. Защото мисля и за бъдните му времена, за надеждите и величието на неговия народ; и вярвам, че един дар не бива да лежи без полза в съкровищницата.
Ала Ерендис му възразила с такива слова:
— Даровете, що са дошли от Валарите, а чрез тях от Единствения, трябва да бъдат обичани заради самите тях сега и навеки. Не са ни ги дали за да търгуваме, да печелим и губим. Колкото и да са велики, Едаините си остават простосмъртни люде, Алдарион — не можем да живеем заради незнайните бъднини, инак ще загубим днешното заради някакъв призрак, що сами сме сътворили. — Сетне тя изведнъж свалила от гърдите си скъпоценната брошка и го запитала: — Би ли желал да я продам, за да си купя нещо, което харесам?
— Не! — рекъл той. — Ала и ти не я криеш в ковчеже. И все пак мисля, че я цениш прекомерно високо; помръква нейната хубост пред блясъка на очите ти.
После я целунал по очите и в този миг тя прогонила страха си и го приела; и тъй се обрекли един на друг в подножието на Менелтарма.
Върнали се след туй в Арменелос и там Алдарион представил Ерендис на Тар-Менелдур като невяста на кралския наследник; възрадвал се кралят и настанали празненства както в града, тъй и по целия остров. Като годежен дар кралят дал на Ерендис обширни земи в Емерие и там изградил бяла къща за нея. Алдарион пък й рекъл:
— Много безценни камъни съм сбрал в съкровищниците си — дарове от крале по далечни земи, на които нуменорските кораби донесоха помощ. Има сред тях и зелени, досущ като слънчев лъч по листака на любимите ти дървета.
— Не! — отвърнала Ерендис. — Имам си вече годежен дар, макар и да го получих преждевременно.
Тогава Алдарион видял, че е заръчала да вградят неговия елмаз като звезда в тънка сребърна лента; и по нейна молба закрепил лентата около челото й. Дълги години носила тя този камък, чак додето я сполетяла скръбта; и тъй станала известна надлъж и шир като Тар-Елестирне, Звездочелата владетелка83. Тъй за известно време мирът и радостта се възцарили в Арменелос, в кралския палат и на целия остров, а древните книги разказват още, че небивало плодородие белязало златното лято на онази година, осемстотин петдесет и осма от началото на Втората епоха.
Ала сред целия нуменорски народ единствено моряците от Гилдията на Дръзновените били недоволни. Вече цели петнайсет години Алдарион живеел в Нуменор, без да поведе експедиции по чужбина; и макар да имало храбри капитани, обучени лично от него, без богатството и властта на кралския син пътешествията им намалели и станали по-кратки, та рядко отивали по-далеч от земите на Гил-галад. Освен туй дървеният материал не достигал за корабостроителниците, защото Алдарион занемарил горското дело; и Дръзновените го замолили пак да подеме прежната работа. Алдарион склонил и изпървом Ерендис го придружавала из горите; но дълбоко се наскърбила като видяла как секачи повалят могъщи дървета, а подир туй ги окастрят и режат на трупи. Не след дълго Алдарион почнал да обикаля сам и двамата все по-рядко оставали заедно.
Ето че дошла годината, в която всички очаквали сватбата на кралския наследник; защото по обичай годежът не бивало да трае повече от три години. През едно пролетно утро Алдарион напуснал залива Андуние и потеглил към дома на Берегар; защото трябвало да му гостува, а Ерендис вече била пристигнала там от Арменелос по преките пътища. Когато достигнал върха на възвишението, що укривало залива откъм север, той се обърнал и хвърлил взор към морето. Както често ставало по това време, духал западен вятър, обичан от мореплавателите, що се отправяли към Средната земя, и срещу брега препускали белите гребени на вълните. Тогаз изведнъж го обзел тъй могъщ копнеж по морето, че сякаш грамадна ръка го стиснала за гърлото, дъхът му спрял и сърцето му заподскачало. С непосилна мъка се овладял, обърнал гръб и продължил по пътя; и нарочно избрал да мине през гората, където някога бил видял да препуска Ерендис, прекрасна като елдарска девойка; ала тя не била там и желанието отново да зърне лицето й го накарало да побърза, та още преди вечерта достигнал дома на Берегар.
Тя го посрещнала с радост и Алдарион се развеселил; не казал обаче ни дума за сватба, макар всички да мислели, че тъкмо затуй е дошъл по Западните земи. Дните минавали и Ерендис забелязала, че той все по-често замлъква сред всеобщото веселие; и ако се случело рязко да погледне към него, срещала угрижения му взор. Изтръпнало тогава сърцето й; защото сините очи на Алдарион сега й се стрували сиви и хладни, ала въпреки туй в тях сякаш долавяла неутолима жажда. Твърде често била виждала преди този
