нея. На другия ден си заминала с безсилна ярост, а Халакар пратил трима мъже да я съпроводят. Тъй си отмъстил, защото тя вече не се завърнала в Емерие, където сякаш дори и овцете й се надсмивали. Но оттогава насетне дълбоко намразила Халакар.
За последните години на Тар-Алдарион вече не можем да кажем нищо, освен че навярно е продължил своите пътешествия до Средната земя и неведнъж оставял Анкалиме за своя наместница. Последното му плаване се състояло около края на първото хилядолетие от Втората епоха; а през 1075 година Анкалиме станала първата властваща кралица на Нуменор. Споменава се, че след смъртта на Тар-Алдарион през 1098 година Тар-Анкалиме занемарила бащините си планове и престанала да подпомага Гил-галад. Синът й Анарион, който по-късно станал осмият владетел на Нуменор, отначало имал две дъщери. Те изпитвали страх и неприязън към кралицата, отказали да приемат наследството и останали неомъжени, тъй като за отмъщение кралицата не им разрешила да сключат брак94. След тях се родил Анарионовият син Сурион, който станал деветият владетел на Нуменор.
За Ерендис казват, че на стари години, забравена от Анкалиме и останала съвсем самотна, тя отново закопняла за Алдарион; и като узнала, че е напуснал Нуменор (вероятно за последното си пътешествие), но го очакват да се завърне наскоро, тя най-сетне изоставила Емерие и неразпозната от никого тръгнала към пристанището Ромена. Там навярно е срещнала съдбата си; ала само словата „Ерендис загинала от вода през 985 година“ са останали днес, за да ни подскажат как се е случило.
Анардил (Алдарион) бил роден през 700 година от Втората епоха, а първото му пътешествие до Средната земя се състояло през 725–727 година. Баща му Менелдур станал крал на Нуменор през 740. Гилдията на Дръзновените била основана през 750, а Алдарион бил обявен за кралски наследник през 800. Ерендис се родила през 771. Седемгодишното пътуване на Алдарион е било през годините 806–813, първото плаване на „Паларан“ през 816–820, пътешествието със седемте кораба въпреки забраната на Тар-Менелдур през 824–829, а веднага след това дошло четиринайсетгодишното пътуване през 829–843.
Алдарион и Ерендис се сгодили през 858; пътешествието на Алдарион след годежа траяло от 863 до 869, а сватбата им била през 870. Анкалиме се родила през пролетта на 873. „Хирилонде“ отплавал през пролетта на 877, а завръщането на Алдарион, последвано от раздялата му с Ерендис било през 882; той получил Скиптъра на Нуменор през 883.
III
Потомците на Елрос — кралете на Нуменор
Смята се, че Нуменорското кралство е създадено през трийсет и втора година от Втората епоха, когато на деветдесетгодишна възраст Еарендиловият син Елрос се възкачил на престола в град Арменелос. Оттогава е останал записан в Свитъка на кралете с името Тар-Миниатур; защото според тогавашния обичай кралете си избирали титли на Куенийски (Върховноелфически) език, който се смятал за най-възвишен в света и този обичай се съхранил до дните на Ар-Адунахор (Тар-Херунумен). Елрос Тар-Миниатур властвал четиристотин и десет години. Защото на Нуменорците бил дарен дълъг живот и те съхранявали силите си тройно по-дълго от простосмъртните люде в Средната земя; най-голям бил този дар за сина на Еарендил и по-малък за неговите потомци, а дори и между самите Нуменорци на едни било дадено повече, на други — не толкоз много; и тъй било чак до идването на Сянката, когато дълголетието на Нуменорците взело да чезне95.
Роден петдесет и осем години преди началото на Втората епоха; запазва силите си до петстотингодишна възраст, сетне доброволно напуска живота през 442 г., след като е царувал 410 години.
Роден през 61 година на Втората епоха и умира през 471 г. Наречен Нолимон заради голямата си обич към древни премъдрости, които събира от елфи и хора. На възраст 381 години, след смъртта на Елрос, отказва да се възкачи на трона и предава скиптъра на своя син. Въпреки това е вписан като втори нуменорски крал и се смята, че е царувал една година96. От негово време чак до дните на Тар-Атанамир остава обичай кралят да предава скиптъра на своя наследник още приживе; през този период кралете напускат живота още преди да са загубили здравето и разсъдъка си.
Син на Вардамир Нолимон, роден през 192 година. Управлява 148 години97 и преотстъпва скиптъра през 590 г.; умира през 603 г.
Син на Тар-Амандил, роден през 350 година. Управлява 150 години и преотстъпва скиптъра през 740 г.; умира през 751 г. Наричан още Пармаите, защото собственоръчно записва в множество книги легендите и премъдростите, събрани от дядо му. Оженва се късно и първото му дете е дъщеря на име Силмариен, родена през 521 година98 — по-късно майка на Валандил. От Валандил произхождат владетелите на Андуние, последен от които е Амандил, баща на Елендил Високи, избягал в Средната земя след Падението. През царуването на Тар-Елендил първите нуменорски кораби отново достигат Средната земя.
Трето дете и единствен син на Тар-Елендил, роден през 543 година. Управлява 143 години и преотстъпва скиптъра през 883 г.; умира през 942 г. „Истинското“ му име е Иримон; избира титлата Менелдур заради обичта си към звездобройството. Оженва се за Алмариан — дъщеря на Веантур, Капитан на кралските кораби през царуването на Тар-Елендил. Известен със своята мъдрост, добрина и търпеливост. Преотстъпва скиптъра на сина си внезапно, далеч преди положеното време, като политически ход поради вълнението си от тревогите на Гил-галад, когато елфическият владетел в Линдон забелязва за пръв път, че из Средната земя се надига дух, ненавиждащ Елдарите и Дунедаините.
Първороден и единствен син на Тар-Менелдур, роден през 700 година. Управлява 192 години и преотстъпва скиптъра на дъщеря си през 1075 г.; умира през 1098 г. „Истинското“ му име е Анардил; но отрано става известен с името Алдарион, тъй като много се грижи за дърветата и засажда млади гори, за да осигури корабостроителниците с дървен материал. Прославен моряк и корабостроител; често плава до Средната земя, където става приятел и съветник на Гил-галад. Дългите му отсъствия разгневяват неговата съпруга Ерендис и двамата се разделят през 882 година. Единствената му рожба е прекрасната дъщеря Анкалиме. Заради нея Алдарион променя закона за наследяване на властта, тъй че при липса на син (най- голямата) дъщеря на краля да става негова наследница. Тази промяна е приета с неодобрение от потомците на Елрос и особено от наследника според стария закон — племенника на Алдарион, Соронто (син на по-
