сърдечност: — Трябва да подириш тая врата, Торин Дъбощит! Говоря ти
И изведнъж усетих, че наистина съм не само разпален, но и сериозен. Тази моя нелепа идея не беше само шега, тя се оказваше
— Чуйте ме, Дуринови потомци! — провикнах се аз. — Ако убедите онзи хобит да тръгне с вас, ще успеете. Ако ли не, чака ви провал. Откажете ли дори да опитате, нямам повече работа с вас. Не ще получите от мен ни съвет, ни подкрепа, та ако ще Сянката да ви обгърне!
Торин се обърна и ме погледна с неприкрита почуда.
— Силни слова — рече той. — Много добре, ще дойда. Виждам, че те е осенило прозрение, ако не си просто обезумял.
— Добре! — казах аз. — Ала трябва да дойдеш с добра воля, а не единствено от желание да докажеш, че съм глупец. Трябва да си търпелив и да не отстъпваш лесно, ако от пръв поглед не срещнеш храброст или страст за приключения. Той ще отрича. Ще опита да се измъкне; ала
— Сигурно искаш да кажеш, че с пазарлъци няма да се оправим — рече Торин. — Ще му предложа почтено възнаграждение за всяка находка, но нищо повече.
Не това исках да кажа, ала виждах, че е безсмислено да обяснявам.
— Има и още нещо — продължих аз. — Трябва предварително да се заемете с плановете и подготовката. Осигурете всичко! Убедите ли го, не бива да му оставяте време за размисли. Трябва незабавно да предприемете похода на изток от Графството.
— Май този твой крадец е много странно създание — обади се едно младо джудже на име Фили (племенник на Торин, както узнах по-късно). — Какво е името му, или поне това, което използва в момента?
— Хобитите използват истинските си имена — отвърнах аз. — Тъй че не го наричат другояче, освен Билбо Торбинс.
— Ама че име — разсмя се Фили.
— Той го смята за твърде благоприлично — казах аз. — Пък и добре му подхожда; защото като ерген на средна възраст напоследък е малко напълнял и поотпуснат. В момента храната може би го интересува над всичко друго. Чух че имал добре зареден килер и навярно не само един. Поне ще се позабавлявате както трябва.
— Стига толкова — рече Торин. — Ако не бях обещал, изобщо нямаше да дойда. Не съм в настроение да ме правят за смях. Защото и аз съм сериозен. Убийствено сериозен, а в сърцето ми пламти ненавист.
Не обърнах внимание на това и му казах:
— Виж какво, Торин. Април отминава и е настанала пролет. Приготви всичко час по-скоро. Имам да свърша малко работа, но ще се върна след седмица. Когато си дойда, ако всичко е наред, ще избързам пред вас да подготвя почвата. А на другия ден ще го посетим всички заедно.
И подир тия слова се сбогувах, понеже не исках да давам на Торин повече време за размисъл, отколкото на Билбо. Останалото ви е добре познато… от Билбова гледна точка. Ако аз бях я написал, историята щеше да звучи малко по-другояче. Той изобщо не знаеше какво става — например колко усилия положих да не стигне прибързано до ушите му слух за идването на голяма група джуджета в Крайречкино, тъй настрани от обичайните им маршрути по големия път.
Едва във вторник сутринта, тоест на 25 април 2941 година, се отбих да навестя Билбо; и макар горе- долу да знаех какво ме очаква, трябва да кажа, че надеждата ми се поразклати. Видях, че нещата ще са далеч по-трудни, отколкото си мислех. Но продължих да упорствам. На другия ден — 26 април, сряда — доведох в Торбодън Торин и неговите спътници; с голяма мъка, що се отнася до Торин — той се домъкна последен. Естествено, Билбо бе слисан и се държа смехотворно. Всъщност от самото начало всичко тръгна крайно зле за мен; а и тая злощастна история с „професионалния крадец“, която джуджетата твърдо си бяха набили в главите, само влоши положението. Радвах се, че бях препоръчал на Торин да пренощуваме в Торбодън, понеже ще се нуждаем от време да обсъдим методите и средствата. Така поне имах шанс. Ако Торин бе напуснал Торбодън, преди да поговоря с него насаме, планът ми щеше да рухне.
Вижда се, че при по-късния вариант някои елементи от този разговор са вмъкнати в беседата между Гандалф и Торин в Торбодън.
От този момент нататък повествованието в късния вариант почти напълно съвпада с ранния, затова не го цитираме тук, с изключение на един пасаж към края. В ранния вариант Фродо отбелязва, че когато Гандалф привършва разказа си, Гимли се разсмива.
— И все пак ми звучи нелепо — каза той, — дори и сега, след като всичко приключи повече от добре. Разбира се, аз познавах Торин; и ми се ще да съм бил там, но по време на първото ти посещение бях другаде. Пък и не ми позволиха да тръгна на похода — прекалено млад съм бил, рекоха, а пък аз вече бях на шейсет и две и се мислех за годен да устоя на всяко изпитание. Е, радвам се, че най-сетне чух целия разказ. Ако наистина е бил целият. Всъщност не вярвам дори и сега да ни казваш всичко, което знаеш.
— Естествено, че не — отвърна Гандалф.
След това Мериадок продължава да разпитва Гандалф за картата и ключа на Траин; в хода на своя разказ (по-голямата част от който е включена в късния вариант, макар и на друго място) Гандалф споделя:
Когато намерих Траин, той бе напуснал народа си преди девет години и поне пет от тях бе лежал в ямите на Дол Гулдур. Не знам как е издържал толкова дълго, нито как е укрил тия неща от своите мъчители. Мисля, че Мрачната Сила не е искала друго от него, освен Пръстена, а след като му го отнела, просто захвърлила сломения пленник да бълнува в ямите додето умре. Дребен пропуск; но се оказа фатален. Често става тъй с дребните грешки.
IV
Гонитбата на пръстена
1
През 3017 година Ам-гъл бил пленен от Мордор, отведен в Барад-дур и там разпитан с жестоки мъчения. Когато изтръгнал от него каквото било възможно, Саурон отново го пуснал на воля. Той не вярвал на Ам- гъл, понеже долавял у него нещо непокоримо, що дори Сянката на Страха не можела да победи другояче, освен като го погуби. Но Саурон прозрял и дълбините на злобата му към ония, които го били „ограбили“, та се досещал, че Ам-гъл ще ги подири да си отмъсти и тъй може би ще отведе съгледвачите до Пръстена.
Ам-гъл обаче не след дълго бил заловен от Арагорн и отведен в Северен Мраколес; и макар че съгледвачите го последвали, нямало как да го освободят, защото наоколо му бдяла зорка стража. А Саурон открай време не обръщал никакво внимание на „полуръстовете“, макар да бил чувал за тях, и още не знаел къде са земите им. Дори с мъчения не успял да изтръгне нищо смислено от Ам-гъл — той не знаел нищо със сигурност, а колкото знаел, изопачавал с лъжи. В крайна сметка Ам-гъл наистина се оказал неподвластен на друга сила, освен гибелта, както предугаждал Саурон — донякъде поради хобитовата си същност, а донякъде и по друга причина, що Саурон не разбирал напълно, понеже сам изгарял от алчен копнеж по Пръстена. Тъкмо тогаз го изпълнила ненавист към Саурон, по-могъща дори от ужаса, тъй като виждал в него своя главен враг и съперник. Тъй дръзнал да се престори, че според него земята на Полуръстовете е недалеч от местата, где някога бил живял край бреговете на Перуникова река.
А като узнал Саурон, че предводителите на враговете му са заловили Ам-гъл, страх велик го обзел и прибързал да стори нещо. Ала всичките му обикновени съгледвачи и емисари не успели да донесат вести.
