споделяше:
— Добре че не пропуснах този сбор. Когато и да съм участвувал в тази начална фаза на подготовката, в зимните условия, винаги съм имал след това сполучлив сезон .
И как добре започна всичко. Още в проверките през пролетта. След една контролна среща в пресата бе написано: ..Аспарухов в добър стил водеше играта от средата на терена до основните зони пред противника, действуваше вдъхновено и с желание, което стимулираше всички останали негови съотборници.
Той беше барометърът на отбора. Следваше успех след успех! и накрая „Левски“ се поздрави с шампионската титла. Дялът на Аспарухов за тая победа бе пак най-голям. Не само с 14-те гола, които отбеляза през сезона…
През есента той игра — може би за пръв път в цялата си кариера — всички 15 срещи без нито едно отсъствие. В този период бе постигнато убедителното 7:2 срещу ЦСКА, в което той вложи и енергия, и сърце, и цялото си умение, записвайки и хет трик като стрелец. Все през тези месеци до края на годината той бе и значима сила на националния отбор с личен принос в победата над Холандия в световните квалификации, със своя великолепен гол на „Уембли“ срещу Англия. В анкетата на „Народен спорт“ за десетте най-добри спортисти Аспарухов получи заслужено признание — седми в листата, единствен представител на футбола в почетната спортна колона на годината!
В началото на 1969 година прочетохме такова интервю с Аспарухов:
— Най-голямата ви радост през1968?
— Спечелването на титлата от „Левски“, победата над Италия и равният мач с Англия.
— Кой футболист, срещу когото сте играли, най-много ви харесва?
— Айкенбрук — моя пазач срещу Холандия — и Боби Чарлтън.
— Най-големият български успех през годината?
— Второто място на олимпиадата в Мексико.
— Пожелания за Новата 1969 година?
— На себе си — да бъда това, което бях през 1965 година, а на българските футболисти — повече зрялост, самочувствие и участие за трети пореден път на световните финали!
„Левски“ и „Спартак“ се обединиха. Не стигнаха силите за високата цел и шампионската титла бе заслужено спечелена от ЦСКА — със седем точки преднина! В редиците си армейският тим имаше забележителен снайперист, който изпращаше топката в мрежите от всяко положение. Той нанесе поправка и на рекорда който няколко пъти вече подобряваше като стрелец, завършвайки сезона с актив от 36 гола. С това постижение Петър Жеков спечели „Златната обувка“ на вестник „Франс футбол“. Аспарухов остана втори с 22 попадения.
Реваншът бе взет още на следващата година. С една чудесна победна серия „Левски-Спартак“ посрещна края на сезона 1968/1970 год. с шампионската титла и с купата на Съветската армия в ръце. Решаващ за шампионската победа се оказа успехът срещу ЦСКА с 5:2. А за него най-голяма бе заслугата на Аспарухов и Котков (вече рамо до рамо в отбора на „сините“), които показаха плодотворно взаимодействие помежду си. Една година по-късно двамата майстори изчезнаха от нашия живот по най-трагичен начин.
Гол след гол, връх след връх…
Тази 1965 година, годината на неговата слава, започна в подготвителната януарска школа на националния отбор, опънал „шатри“ в Пампорово. На кормилото бе застанал Рудолф Витлачил, с който и „Левски“ трябваше да си проправя път нагоре, към титлата. Но как щеше да стигне до върха, след като на старта през пролетта бе с шест точки след столичния „Локомотив“, шампиона от миналата година. Пред треньора на сините стоеше и друга, по-важна задача — да изведе българския футбол през лабиринтите на квалификациите до финалите на световното първенство в Англия.
Там, в Пампорово, край хижа „Студенец“, младият Аспарухов, който едва навършваше 22 години, ми каза:
— Започвам новата състезателна година с добро настроение. Към какво ще се стремя? Незадоволителната резултатност считам за моя основна слабост досега. Може би, защото психически не се чувствувах достатъчно стабилен. Ще работя за по-бързото обработване и изстрелване на топката. Особено внимание ще отделя на волетата, на ударите отдалече, на мигновеното решение пред вратата на съперника. Трябва, разбира се, да повиша и скоростите на движението си по терена. Сега пробягвам 100 м за 12, сек а съм си поставил за цел да сляза под 12 секунди. В националния отбор трябва да се научим да играем колективно, да се движим без топка. Моя грешка е, че предпочитам да я получа на крак. От крилата бих желал да центрират повече високи топки, за да използувам ръста и отскока си за удари с глава. Беда за мене е, че лесно натрупвам килограми, и затова ще бъда особено внимателен към храната и течностите.
Така виждаше и преценяваше момъкът себе си — самокритично, с мисъл да отстрани дефектите и да достигне възможно най-близко до съвършенството. А имаше основание да бъде доволен и от предшествуващия сезон, когато вече записваше името си като голмайстор почти във всеки мач и караше всяка защита най-напред да мисли за него. Ала като човек с изключителна скромност той нито за миг не би си позволил самодоволство, възгордяване или пренебрежение към другите. Напротив …
Припомняме си сега оня случай по време на турнето на „Левски“ в Израел, за който ни разказа треньорът Кръстьо Чакъров Срещу „А“ отбора на Израел в Тел Авив сините вече водят с четири гола. И два от тях са от попадения на Гунди. В края на срещата Чакъров решава да направи смяна и изпраща на пистата за загряване Сашо Борисов. В един момент Сашо Костов се приближава към Аспарухов и му казва:
— Трябва да излизаш! Така нареди треньорът — Гунди да сеприбира!…
Аспарухов веднага тръгва към страничната линия и се отправя за съблекалните.
— Виждам аз — разказва Чакъров, — че Аспарухов напуска терена и кипвам за това своеволие. „Кой ти разреши? Къде“ — викам му аз и изтичвам към него. Той гледа изумен: „Нали сте наредили аз да бъда сменен. Сашо Костов ми каза …“ Веднага разбрах, че е станал наивна жертва на още един „номер“ на тоя непоправим зевзек Сашо Костов, който в това време се хилеше някъде до тъча близо до нас … „Веднага се връщай обратно! — заповядах му строго. — Как пък тебе точно ще сменя!“ … И наистина как ще си позволя такова нещо, след като той до тоя момент беше хала на терена, преминаваше през израелските защитници, както експресен влак подминава малките гари.
През пролетния дял на шампионата в тая високосна за българския футбол година Аспарухов стартира изключително добре. Още в първите кръгове „Левски“ набра инерция, в пет последователни срещи спечели четири победи и само веднъж завърши наравно. Отбеляза 13 гола и 9 от тях бяха дело на неговия централен нападател. Най-важният дуел бе с „Локомотив“ (София), в който тогава бяха Котков, Сп. Дебърски, Пенев, В. Методиев, Ив. Деянов, Иван Димитров. Стадионът се пукаше от тежестта на претъпканите трибуни, откъдето развълнуваните зрители следяха с особено внимание яростната схватка между двама истински колоса на терена — централния нападател Аспарухов и централния защитник Иван Димитров. И двамата кръстосваха шпагите в най-сложни ситуации, срещаха се по високите етажи в наказателното поле, противопоставяха си воля на воля, умение на умение, фантазия на фантазия. Само два пъти майсторът на авангарда надделя майстора от тила и… 2:0.
Но това реши всичко — реши победата, реши, както се оказа впоследствие и шампионската титла. Вестниците тогава писаха: „Нападенията на «Левски» не бяха достатъчно ефикасни, но затова пък превъзходният Аспарухов отново изяви голямата си класа и като вкара още в първите 20 минути своите два гола, фактически реши мача…“
По-късно започна онази знаменита серия, с която никой дотогава, никой и досега не е ознаменувал своя възход и своето присъствие на голямата зелена сцена! „Левски“ прескачаше преградите уверено и никому не се удаваше да блокира неговата деветка, която бележеше гол след гол и сигурно се приближаваше до новия стрелкови рекорд в шампионата. С ЦСКА — 3:0, два от головете вкара Гунди (в пресата: „Над всички се открои Аспарухов — един играч, покоряващ със своята скромност и финес и поразяващ с реализаторските си качества“). За кой ли път той реши изхода на мача и победата на своя отбор, с „Академик“ (Сф) — 4:0 (четири гола на Аспарухов), със Славия — 2:2, след като белите водеха почти до края с 2:0… (в пресата: „Славия“ беше вече победител, но веднъж Давидов изпусна от поглед Аспарухов и … 2:1, а двадесет
