тяхното усвояване той бе прекарвал часове повече край работната площадка.
Спомняте ли си мача на „Левски“ с „Милан“ за купата на купите през 1967 година? Какво удивление предизвика Аспарухов с оня пряк свободен удар пред линията на наказателното поле, когато изстреля топката с особен фалц над „стената“ за да смени тя мигновено след това посоката на своя полет, да влети силно и коварно в мрежата зад слисания италиански вратар. Ръкопляскаха му тогава и гостите. И се коментираше дълго изпълнението, което в подобен вид бе до този момент патент на армееца Жеков.
— Само че аз — ни обясняваше след срещата стрелецът — имах за цел да дам по-голяма сила на удара заедно с фалца. Бия с десния крак вътрешен прав по външната дясна част на топката. Така се получава въртеливо движение, при което коженото кълбо получава фалц от горе на долу и „стената“ в този случай не представлява сериозна преграда. Засега обучението ми е успешно и вече идва нужният ефект. Но трябва още и още да се усъвършенствува. През тези дни се „съоръжих“ и със специално приспособление — малка вратичка пред голямата врата на височината и разстояние на обикновена човешка „стена“, към която се прибягва при подобни статични положения.
Тогава разбрахме, че Гунди е усвоявал от дълго време този удар. Оставал е след всяка тренировка за около половин час и се е упражнявал. Нанасял е по топката стотина удара дневно. Не скри, че е наблюдавал продължително Петър Жеков и е копирал някои елементи от неговото изпълнение.
На същия мач с „Милан“ се получи и друга интересна ситуация. Нашият централен нападател се придвижваше по десния фланг, когато пред него се изпречи Шнелингер. Аспарухов опита финт, но вещият защитник постави крак по пътя на топката. В този миг деветката реши да потърси ефикасно противодействие и го намери с нещо, което не бе виждано дотогава в практиката: щипна топката между глезените си и с „трупешки“ скок премина над протегнатия напред крак на германеца. Изненаданият Шнелингер не успя да реагира с друго освен с нарушение — да задържи и спре Аспарухов. За почуда съдията санкционира нашия футболист. Може би се бе ръководил от текста в правилника, който казва, че е забранено да се носи топката. Но той явно сгреши, защото забраната се отнася само до носенето на топката с ръка или с ръце. Впрочем по-късно при подобен случай на мача „Расинг“ — „Юнион“ в Брюксел, белгийската футболно-съдийска колегия се е произнесла категорично: такъв прийом, („щипване“ на топката с крака) не е нарушение!
Известният съветски специалист, сега треньор на сборния отбор на СССР, Никита Симонян съветваше футболистите: „Твори, измисляй, опитвай!“ И подчертаваше отликата на този спорт от другите с това, че той най-много от всички не търпи шаблона, с който той губи от красотата и динамиката си, спира развитието си, престава да вълнува…
Аспарухов беше горещ поклонник на този крилат девиз. Той опитваше всичко, търсеше нови елементи на интерпретация, упорито ги разучаваше и тренираше, творчески ги прилагаше после на зеленото поле. Колко пъти сме били свидетели на най-неочаквани негови ходове, които той осъществяваше по свой трудно повторим начин — със замах, с тънко тактическо проникновение, с фино техническо изпълнение. Не винаги това довеждаше до резултат. И той се ядосваше после, но и се амбицираше още повече за успеха на новия маньовър. Но и така удоволствието бе голямо от красотата на дрибъла, от ловкостта на финта, от остроумието в замисъла.
— Трябва винаги да се измисля нещо различно. Иначе футболът ще доскучае на всички — казваше, когато го закачахме след някой мач: „Пак нов трик!“ …
И добавяше:
— Понякога сравнявам футбола с морето. Виждал съм хора (а и аз съм правил това) да стоят на брега и с часове да съзерцават разлюляната пред тях площ. И какво гледат — вода! Но гледат и им е интересно. Защото еднообразието е привидно — нито една от вълните, които прииждат непрекъснато, не си схожда със следващата. И цветовете се менят — ту синкаво, ту зелено, ту мораво, понякога и оловносиво. Така е и с футбола — уж едно и също нещо като водната шир, а стоиш на трибуните и гледаш. И ти е толкова приятно! Защото нито едно действие не се повтаря, нито един мач не си прилича с друг.
И той не копираше чуждото, а сам изобретяваше вариации в широка гама, които превръщаха футбола и в атракция.
Във в. „Старт“ бе публикуван материал, който особено добре подчертава тази вродена интуиция към новото, това творческо горене у нашата знаменита деветка.
Ето какво пише изтъкнатият английски треньор Рон Грийнууд:
„В последните години все повече се усъвършенствува един начин на игра с глава в секторите за стрелба. Той бе заимствуван от португалския национален отбор по времето на Еузебио и Торес. Но той не е нов. Всички помним как се роди при възникването на системата «дубъл ве ем» и включването на централен защитник, който пази противниковия център-нападател. Този начин на игра бе доведен до съвършенство от Томи Лаутън (голмайстор на Англия през 1938 и 1939 год., играл и след войната 29 мача за «А» отбора и реализирал 23 гола) заедно със състава на «Нотс каунти».“
…Топката е насочена край отдалечения дирек. Това дезориентира защитниците и вратаря, а освен това топката лети извън сферата, в която е възможна намесата на вратаря. И ето тази „висока глава“, която предварително знае къде ще бъде насочена топката, я „сваля“ някъде около точката на дузпата. Така се създава голова ситуация. Това „пускане“ е особено ефективно, когато топката се изпрати назад, към вклиняващ се партньор. В тези секунди всички, които са на предна позиция, са блокирани. И когато играещият с глава дава вид, че ще стреля във вратата, а вместо това изведнъж изпраща топката назад, ударът оттам се нанася без всякакви пречки. Сега мнозина считат, че това е изобретение на Торес и Еузебио. Но още преди световното първенство в Англия „Левски“ игра срещу „Бенфика“ за купата на европейските шампиони и във вратата на португалците бе отбелязан гол тъкмо по „системата“ на Лаутън. Още след мача Еузебио твърдеше, че по този начин би могъл да вкара много голове. Явно е, че до първенството в Англия взаимодействието Торес-Еузебио е било упорито тренирано, всичко това безспорно е още едно доказателство за таланта на Аспарухов. Той не е могъл да се поучи от Лаутън, тъй като е бил само на пет години, когато англичанинът престава да играе.
— У него действуваше изострена интуиция, подчинена строго на точно фиксираната тактическа точка. Той даваше винаги тон на нещо, което трябва да се заучи и усвои: центриране, лъжливо движение, комбинация, тънко двойно подаване — казва сега Динко Дерменджиев.
И си спомня такъв момент:
— Беше към края на втория двубой с румънския „Стяуа“ в Пловдив от турнира за купата на купите през 1962 година. Аз се намирах на десния фланг, някъде по тъчлинията. По-навътре в полето, на 2–3 метра в нашата половина, беше той. Получи една висока топка, укроти я, поигра си два-три пъти с нея с глава и (кога ме е видял — аз бях зад гърба му) мигновено, пак с глава, ми я прехвърли заднешком (интуиция — страшна!). И аз, както бях набрал скорост, я грабнах и поведох към вратаря — удар и гол! Петият гол — преди това Гунди бе вкарал три, всичките със страхотни удари с глава … С него беше удоволствие да се играе!…
Само Дерменджиев ли е изпитвал това удоволствие? Сашо Костов посочва друг пример:
— Гунди внесе нещо ново при центрирането пред вратата на противника. Дотогава се знаеше: вдигаш топката с цел тя да се извиси някъде между втория, по-далечния дирек. Обикновено тоя, който скачаше, за да я посреща и изстрелва с глава, я изчакваше по-отзад. Сега той ми внуши и ме задължи винаги при каквито и да е обстоятелства да центрирам пред предната греда. „Моя работа си е какво ще правя …“ — казваше. А какво правеше? Тръгваше от по-далечния дирек и като се извисяваше с великолепен отскок, ловко я изпращаше в мрежата с удар встрани и назад. Що голове правехме така години наред! …
Янко Кирилов пък разказва:
— С него и аз се наредих в един период сред голмайсторите. Беше ни казал: „Мене винаги ще ме пазят двама, а и по трима защитници. Трябва да използуваме това така: Ти, Сашо, при тъч или фаул, гледаш към мене и с цялото си поведение ще подсказваш, че ще комбинираш с мене. А ти, Янко, изведнъж, рязко ще тръгваш от дълбочина, за да получиш топката от Сашо!“ Така се получаваше изненада и докато съперниците се усетят, аз се промъквах през „коридор“ и се озовавах сам пред вратарите. Много голове станаха тогава и с този трик. Разбира се, и той остаря — защитниците вече вземаха мерки за противодействие. Но тогава Гунди пък изобретяваше нещо друго.
Едно такова „друго нещо“ виждахме по-късно и във взаимодействието на Аспарухов с по-младия Веселинов.
