голяма класа.“
Сам Гунди обаче скромно подчерта: „Победата е на целия колектив и на никой друг! Какво съм аз без другите?“
Много бяха коментарите, безброй — похвалите. Но най-голямата награда след този паметен и победен двубой бе личната поздравителна телеграма на другаря Тодор Живков към героите от Флоренция:
„Изпращам ви сърдечни поздравления и благодарност за високия дух и мъжествената борба на целия колектив, за достойното представяне на родния спорт!“
Дни след това се провеждаше традиционната анкета за най-добрия спортист на България през годината. Никои не се учуди тогава, че за спортист N1 на страната бе избран единодушно Георги Аспарухов. За първи път (а и за последен — поне досега) на най-високото стъпало у нас застана футболист. През тази година Гунди получи и Народен орден на труда — сребърен, отредено му бе и осмо място в авторитетната анкета на „Франс футбол“ за най-добрите футболисти на континента.
Каква плодоносна и паметна година.
„Твори, измисляй, опитвай!“
Талант или трудолюбие — кое е първостепенното, кое определя високата класа! Този въпрос още няма точен отговор, продължава да е дискусионен. За едни, талантът решава всичко, за други — пролятата пот в труда, за трети — вярната формула се корени в тясното вплитане на двата компонента, в равностойността на съчетанието талант — усилие. Без да се определят пропорциите.
Ако вземем примера на Аспарухов, везните се накланят към последното условие. Той прие футбола и като труд, без който е немислимо да се развие и разцъфти това, което ти е дала природата, колкото и в голямо количество да е то. За него престоят на терена бе огромна работа, изискваща и вдъхновение, и всеотдайност, и мъжество. Изискваше и любов.
Ярките личности се оформят под влиянието на творческата обстановка, която цари на спортното поле. В такава обстановка се раждат „звездите“, чието присъствие сега във футбола е така нужно. Защото опитите да се нивелират футболистите, тенденциите да се заложи бъдещето на играта изключително върху „колектива“, да се поставя ударението само на такива понятия, като увеличено натоварване, усъвършенствуване на физическата подготовка, усилен темп и издръжливост, понякога увреждат изпълнителското майсторство, ако не са съчетани с високата сръчност и творческата интерпретация на отделните силни личности. А над всичко стои първоопределящото условие — голямата любов към футбола. Любов, която се ражда в детското сърце и която остава в него за цял живот. Тази любов не идва сама по себе си, тя трябва да се запали, и най-добре с ярките примери.
С такава любов влезе във футбола Георги Аспарухов — малко закъснял, малко откъснат в ранната си възраст от класните занимания в детско-юношеските школи, но с талант, който изведнъж дръпна завесата пред него и който му позволи бързо да излезе на авансцената. Като ония високонадарени студенти, на които се разрешава да полагат изпити за две години едновременно.
И все пак в началния период на неговото възмъжаване — всичко е свързано повече с голямото старание в тренировките, с труда на терена, отколкото само със самородния талант. Вече казахме: щастлив бе, че попадна на такъв педагог като Коце Георгиев, сега също покойник. Големият специалист, всеотдаен с грижите си към подрастващите, ловко поведе момчето по големия път. При него Гунди шлифова трайно онова, което сам бе заучавал на поляната край дома или в двора на училището в Слатина: спиране и подаване на топката, удари и финтове, тичане, движение, поглед. Неща, които се усвояват тъкмо в този етап на съзряването, не после, когато се влезе в боя… Малкият Георги възприемаше всичко бързо, точно, с удивителна лекота. И нерядко оставаше на игрището след задължителните занимания, за да общува с топката още един-два часа повече. Понякога и докато падне нощта.
С това трудолюбие той вървеше напред и се усъвършенствуваше. С него бе пословичен и като първа сила сред юношите на „Левски“, и като номер едно на „Левски-Спартак“. Неговият по-сетнешен треньор Йончо Арсов веднъж сподели:
— Пръв идваше на тренировките и последен си отиваше. Такъв беше Гунди. На негово място друг може би щеше да бъде по-небрежен, ще си позволява почивки, ще се големее. Колко ги има такива! Но той нито веднъж не направи това. По свое собствено вътрешно разбиране и убеждение искаше да работи на терена повече, да усъвършенствува всяко движение, да изобрети и усвои нещо ново — във финта, в удара, във всичко. И до днес той си остава за мене недостигнат образец на самодисциплина!
Техниката е силно оръжие на футбола. И кой е този, който съзнателно ще излезе на терена слабо въоръжен? Бедата е в това, че понякога на надарения млад човек е достатъчно и минимално въображение, за да се прояви в един мач и да получи похвали. Особено пък, ако бележи и голове. И става така, че полека-лека той, упоен от хвалебствията, престава да се труди на тренировките, с досада участвува в упражненията, става му скучно, неинтересно. В главата му напират мисли: „Защо е всичко това? Да тренират тези, които нямат талант!“… А минават година-две и „звездата“ започва да гасне. Дарбата не му помага вече, става вреден за отбора и се заседява на резервната скамейка. Обижда се: „Не ме ценят! Ще съжаляват!“ И се пазари с друг клуб … Приемат го заради шумното му дотогава име, но и там си остава същият — ленив и неполезен. И… изчезва. Колко такива надеждни млади хора блеснаха и после не се видяха.
За Аспарухов нуждата от такъв труд, който хваща за ръка таланта и го повежда напред, бе насъщна. Защото сам по себе си знаеше, че без усилие на тренировъчната площадка — колкото и тежко и безпощадно да е то — природният дар не струва нищо. И понеже от ранна възраст бе възприел дълбоко тази максима, никога по-сетне, в зрелия период на своята състезателна кариера, трудът в „извънработно време“ не му беше бреме. Напротив, и от най-скучните, повтарящи се десетки пъти упражнения той изпитваше радост и удовлетворение. За него доброто настроение в играта или така наречената психическа нагласа, за която сега толкова много се говори и пише и за която се търсят и опитват какви ли не рецепти, идваше от самочувствието, родено и гарантирано от непоклатимото убеждение, че си трениран, както трябва, че си здрав и силен физически. Веднъж, като го запитахме кога се чувствува най-добре, той ни каза:
— Когато усетя, че съм влязъл в ритъм, т.е., че в състезание, тренировка, контролна игра или възстановяване всичко протича нормално, в редовен ход. А човек се чувствува така, само когато е отлично подготвен…
Или онова негово разбиране, че е в добра спортна форма само по един-единствен признак: когато тича напред и в същото време вижда движението по целия фронт на атаката. Това някои наричат периферно зрение, но то си е чиста проба висока футболна интуиция, вкоренено разбиране за колективност, за движение без топка. И това Аспарухов дължеше на пролятата пот в тренировките, на убеждението, че футболът е и игра, и удоволствие, но и труд, и изисква жертвоготовност, както всяко друго голямо дело в нашия живот.
Така се моделираше изкусният майстор на кръглата топка. И затова той съкрати сроковете към върха, до който стигна още на 22-годишна възраст.
С Гунди бе лесно и на съотборниците му, и на треньорите, колкото и тежки да бяха задачите, поставени в даден мач, турнир или шампионат. Колко пъти Добромир Ташков с въздишка е споделял в дните, когато бе треньор на „Славия“, и е търпял упреци за пропуснатата титла или купа, за загубена среща. „Дайте и на мене един Гунди и аз ще пожъна такива успехи!“ Колко много завистливи треньорски погледи следяха снажния централен нападател в най-силния негов състезателен период — може би завистливи, но и щастливи, че на терена у нас се е появил такъв футболист.
От него и с него се учеха и другите. Всеки искаше да премери сили с този голям футболист, да покаже и той на какво е способен. И се готвеше най-усърдно за срещата с него. Лесно ли му беше на Аспарухов? Не, и той чакаше напрегнат и творчески притеснен всеки идващ дуел. Често ни е казвал, че нерядко до късно през нощта преди такъв мач е обмислял своето игрово поведение, прехвърлял е през главата си десетки варианти, как да се справи със своя предполагаем пазач в утрешното състезание. И още, че през седмицата понякога часове е тренирал нов тактически ход или ново техническо умение, с което да изненада съперника. И като го приложи с успех, ние му ръкопляскахме и приемахме тази новост като плод, на богатото му въображение, на природната му дарба от която с лекота се раждат творческите илюминации. А всъщност за
