на съда изслушаха внимателно записа на първото дело и не намериха основания за отмяна на решението.
И така, Ендрю осъществи мечтата си. Сега беше свободен. Чувстваше се чудесно, когато размишляваше по въпроса. И все пак някак усещаше, че не постигна точно онова, което искаше, когато за първи път застана пред Сър и помоли да получи свободата си.
9
Сър продължи да недоволства. Не намираше причина да се радва на съдебното решение и принуди Ендрю и Малката Мис добре да го осъзнаят.
Скоро след като решението влезе в сила, Ендрю дойде при него:
— Сър, приготвих ви чека.
— За какъв чек говориш?
— За всички средства от сметката на моята корпорация. Обещах да ви ги изплатя, Сър, като цена за свободата, която ми дадохте.
— Никога не съм ти давал свободата! — сопна му се Сър. — Ти просто си я взе!
От острия му глас Ендрю се почувства почти като при късо съединение.
— Татко… — предупредително се намеси Малката Мис.
Увит с одеяло, макар че бе най-топлия ден от лятото, Сър седеше в дълбокото кресло. Озъби се на дъщеря си, но продължи малко по-примирително:
— Добре, Ендрю. Ти си искаше свободата, каквото и да означава тя за теб и аз не се противопоставих. Да предположим, че това може да се тълкува и като подкрепа за твоя иск. Е, значи смятай, че е така. И сега си свободен. Моите поздравления, Ендрю.
— Искам и да платя, както обещах.
В очите на Сър блесна напомняне за предишния огън.
— Ендрю, не ти искам проклетите пари!
— Сър, ние се споразумяхме.
— Споразумяхме ли се? И за какво? Знаеш, че никога не съм се споразумявал за нищо… Виж какво, Ендрю, ще взема този чек от тебе, ако това е единственият начин наистина да се почувстваш свободен. Но мисля, че идеята е нелепа. Аз съм богат старец и не ми остава много да живея и ако ме принудиш да взема парите, просто ще ги дам за благотворителност. Ще ги дам на Дома за роботи-сираци, ако има такъв. Или ще основа, ако няма. — Той се засмя с тънък безрадостен смях. Нито Ендрю, нито Малката Мис се присъединиха. — Но теб не те интересува, нали? Искаш само да дадеш парите. Много добре, Ендрю. Дай сега чека.
— Благодаря, Сър.
И подаде чека на стареца.
Сър го погледна, обърна го два-три пъти, докато отслабналото му зрение определи коя страна гледа.
— Ендрю, ти наистина си натрупал доста голямо богатство. Манди, ще ми дадеш ли писалка?
Ръката на Сър трепереше, когато я взе, но щом започна да пише на обратната страна на чека, почеркът беше дързък и твърд, ред след ред, много по-дълъг текст от обичайното потвърждение за получаване. Прочете написаното и кимна. Върна чека на Ендрю.
Сър беше потвърдил чека:
Джералд Мартин, получих сумата като цялостно заплащане за свободата на робота Ендрю NDR-J13 Мартин, съгласно съдебното решение.
Беше отделил следващия текст с черта:
Да се изплати на Ендрю Мартин като премия за изключителните му услуги, извършени по време на службата му тук. Потвърждението му за получаването на чека да се смята за неотменимо съгласие да приеме премията.
— Така приемливо ли е за тебе, Ендрю? — попита Сър.
Ендрю се поколеба. Показа чека на Малката Мис, тя прочете написаното и сви рамене.
— Сър, вие не ми оставяте възможност за избор.
— Точно така. Харесва ми нещата да се уреждат по този начин. Сега сгъни чека и си го пъхни в джоба… не, нямаш джобове, нали? Добре де, сложи го
— Да, Сър.
— Но аз все още съм отговорен за тебе. Това също е наредено и одобрено от съда. Вече не съм ти собственик, но ако се забъркаш в нещо, аз ще трябва да те измъквам. Може и да си свободен, но нямаш никакви граждански права на човешко същество. Оставаш зависим от мен или с други думи — съдебното решение ме прави твой попечител. Надявам се, че разбираш, Ендрю.
Малката Мис се обади отново:
— Струва ми се, че си ядосан, татко.
— Ядосан съм. Не съм молил да ми стоварват отговорността за единствения свободен робот в света.
— Никой нищо не ти е стоварил, татко. Ти пое отговорност за Ендрю още в деня, когато уреди да го докарат тук. Съдебното решение не променя положението. Не си длъжен да правиш нищо повече. Защо според теб Ендрю би се забъркал в нещо? За него пак важат Трите закона.
— Тогава как можем да го смятаме за свободен?
Ендрю се намеси тихо:
— Сър, нима хората не са обвързани от своите закони?
Сър избухна:
— Не си играй на логика с мен, Ендрю. Човешките същества доброволно са стигнали до обществен договор, сбор от закони, които по желание се съгласяват да спазват, защото иначе животът в едно цивилизовано общество би станал невъзможен. Тези, които отказват да се придържат към законите и с това правят неудобен живота за другите, се наказват и както предпочитаме да вярваме, постепенно се връщат в обществото. Но един робот не живее по правилата на доброволен обществен договор. Роботът се подчинява на своята съвкупност от закони, защото няма друг избор. Дори така нареченият свободен робот.
— Но както сам посочвате, Сър, човешките закони съществуват и изискват подчинение, а живеещите според тези закони все пак се смятат за свободни. Така че един робот…
— Стига! — избухна Сър. Събори одеялото на пода и несигурно стана от креслото. — Благодаря, но не се чувствам предразположен за по-нататъшни дискусии. Качвам се в стаята си. Лека нощ, Аманда. Лека нощ, Ендрю.
— Лека нощ и на вас, Сър. Да ви съпроводя ли до стаята? — попита Ендрю.
— Не се безпокой. Още съм достатъчно силен да изкача няколко стъпала. Ти си гледай твоите работи, каквито и да са, а аз ще си гледам моите.
Той се затътри към вратата. Ендрю и Малката Мис се спогледаха тревожно, но не казаха нищо.
От този ден Сър рядко излизаше от спалнята си. Ястията му готвеше и носеше робот от елементарния
