Позитронният човек

отвсякъде ги търсят с желание. Като претеглим всичко, как бихме могли все още да упражняваме такава власт над него? С какво право си присвояваме възможността да бъдем абсолютни господари на толкова изтъкната личност?

— Личност ли казахте, мисис Чарни?

Малката Мис като че се смути за миг.

— Както подчертах в началото, Ваша чест, не претендирам, че Ендрю е нещо друго, освен робот. Не се съмнявайте, че приемам този факт. Но аз го познавам толкова отдавна и толкова отблизо, че за мен той е личност. Все пак, нека се поправя. Трябваше да кажа — с какво право си присвояваме възможността да бъдем абсолютни господари на толкова изтъкнат робот?

Съдията се навъси.

— Значи целта на този иск — прав ли съм, мисис Чарни? — е да бъдат премахнати Трите закона от мозъка на Ендрю, за да не бъде той по-нататък под човешки контрол?

— Въобще не е така — реагира потресена Малката Мис. Въпросът я завари напълно неподготвена. — Дори не съм сигурна, че подобно нещо е осъществимо. И вижте… вижте Ендрю клати глава. Ето. Не е осъществимо. И няма никакво съмнение, че не това се стремяхме да постигнем, когато подадохме този иск.

— Тогава нека ви попитам какво се стремите да постигнете?

— Само това: Ендрю да получи юридически валиден документ, който го провъзгласява за свободен робот, собственик сам на себе си и ако продължи да служи на семейство Мартин, изборът да бъде само негов, а не защото упражняваме върху него правата си, дадени ни от договора с производителите. Всъщност това е изцяло въпрос на семантика. Няма да се промени нищо, свързано с Трите закона — дори ако беше възможно. Само искаме да отменим положението на принудителна служба, в което засега сме длъжни да държим Ендрю. После той ще продължи да ни служи както до днес, убедена съм. Но ще го направи само защото иска, в което вярвам, а не защото ние му го налагаме. Нима не виждате, Ваша чест, колко много означава това за него? Той ще получи всичко, а ние няма да загубим нищо. И уверявам ви, това дело няма да породи нито един от огромните и трагични проблеми за изместване на човечеството от собствените му машини, драматично описани от говорителя на Организацията на труда.

За секунда изглеждаше, че съдията с мъка сдържа усмивката си.

— Смятам, че разбирам гледната ви точка, мисис Чарни. Оценявам разгорещената и страстна реч в полза на вашия робот. Предполагам, съзнавате, че няма нищо в законите на този или някой друг Регион, отнасящо се до въпроса дали роботите могат да бъдат свободни в смисъла, който вие предлагате? Просто не разполагаме с прецеденти.

— Да — отговори Малката Мис. — Мистър Файнголд вече ми поясни това. Но, в края на краищата, всяко отклонение от установените прецеденти трябва да започне отнякъде.

— Така е. И аз бих могъл да взема решение, създаващо нов закон. Естествено, то би подлежало на евентуална отмяна в съд от по-висша инстанция, но в моите правомощия е да удовлетворя иска, както ми е представен и по този начин да направя вашия робот „свободен“ в смисъл, че семейство Мартин се отказва от иначе неотменимите си права да му дава заповеди. Мога да направя това, каквото и да означава за него и за вас. Но първо трябва да изясня проблема, повдигнат от мистър Ван Бурен — негласно приетото в нашето общество твърдение, че само човешко същество може да бъде свободно, заради самото определение на тази дума. Съдии, които тръгват срещу основни правила от подобен род, които вземат внушително звучащи, но безсмислени решения, биват смятани за глупаци. Очевидно е, че нямам намерение да превръщам този съд в обект на присмех. Затова остават някои страни на делото, които трябва да разбера по-ясно.

— Ваша чест, ако искате да ви отговоря на още… — започна Малката Мис.

— Не вие. Ендрю. Нека роботът застане отпред.

Малката Мис зяпна. Погледна Стенли Файнголд и го видя възбудено изправен на стола, за първи път откакто тя му съобщи, че иска да изпревари неговата реч пред съда.

А Ендрю станали тръгна към съдията и сякаш излъчваше достойнство и благородство. Беше абсолютно спокоен, не само външно, защото и без това нямаше как да покаже чувствата си, но и вътрешно.

Съдията Крамър каза:

— За протокола — вие сте робот NDR–113, но предпочитате да ви наричат Ендрю, прав ли съм?

— Да, Ваша чест.

След поредица усъвършенствания гласът на Ендрю вече звучеше човешки. Малката Мис бе свикнала, но съдията като че се изненада, сякаш очакваше да чуе дрънчащи и стържещи метални звуци. Помълча, преди да продължи. Вгледа се с любопитство в Ендрю и каза:

— Кажете ми нещо, Ендрю, ако желаете… Защо искате да бъдете свободен? Какво значение има за вас?

Ендрю отговори:

— Ваша чест, бихте ли пожелал да бъдете роб?

— По този начин ли се виждате? Като роб?

— Малката Мис… мисис Чарни употреби понятието „принудителна служба“, за да представи моето положение. Точно така е. Аз съм длъжен да се подчинявам. Трябва да се подчинявам. Нямам избор. Ваша чест, това не е нищо друго, освен робство.

— Ендрю, даже и да ви провъзглася незабавно за свободен, вие пак ще си останете подчинен на Трите закона.

— Напълно разбирам това. Но няма да бъда подчинен на Сър и Малката Мис… на мистър Мартин и мисис Чарни. Във всеки момент бих могъл да напусна дома, в който живея от толкова години и да се заселя където пожелая. Те се отказват от правото си да ми заповядат да се върна на служба. Така ще свърши моето робство.

— Това ли искате, Ендрю? Да напуснете дома на семейство Мартин и да отидете другаде?

— Ни най-малко. Искам само правото да избирам, ако почувствам нуждата да го направя.

Съдията се взря внимателно в Ендрю.

— Няколко пъти се определихте като роб, роб на хората, които явно са много привързани към вас и при които искате да останете на служба, както ни уверявате. Но вие не сте роб. Роб е този, чиято свобода е отнета. Вие никога не сте бил свободен и не сте имал свобода, която да загубите — вие сте създаден с единственото предназначение да служите. Робот, механичен придатък към човешкия живот. Вие сте много добър робот, дори гениален робот, както научавам. Способен сте на художествена изява, каквато малко или даже нито един друг робот не е достигал. Щом не искате да напускате семейство Мартин, а и те като че ли не искат да си отидете, и щом животът ви сред тях е бил като на уважаван член на семейството, всичко това ми прилича на буря в чаша вода, Ендрю. Какво още ще постигнете, ако станете свободен?

— Може би не повече от сега, Ваша чест. Но ще го правя с повече радост. В този съд днес бе заявено, че само човек може да бъде свободен. Но мисля, че не е вярно. Според мен само някой, който желае свободата — който знае, че има такова понятие и го желае с цялата си воля — само той заслужава свобода. Аз съм такъв. Не съм човек по никакви мерки. И никога не съм твърдял подобно нещо. И все пак аз желая да бъда свободен.

Гласът на Ендрю заглъхна. Стоеше без да помръдне пред съдията, който седеше почти толкова неподвижно и го гледаше, явно потънал в размисъл. Никой в стаята не смееше да се раздвижи.

Сякаш мина цяла вечност, преди съдията да заговори.

— Смятам, че тук бе поставен основен въпрос — никой няма право да отказва свобода на всеки… обект… притежаващ достатъчно развит ум, за да разбере понятието и да пожелае това състояние. Според мен тази гледна точка е добре обоснована. Изслушах всички страни и направих предварителните си заключения. Възнамерявам да се произнеса в полза на ищеца.

Не след дълго окончателното му решение бе обявено, публикувано и предизвика кратка, но бурна сензация в целия свят. На моменти се говореше само това. Свободен робот? Как може да бъде свободен един робот? Какво означава? И що за робот е този, толкова различен от останалите?

После шумът около делото на Ендрю Мартин утихна. Оказа се чудо за три дни. На практика нищо не се промени що се отнася до отношенията на Ендрю със семейство Мартин.

Другите страни по делото обжалваха пред Световния съд. Постепенно то премина по реда си. Членовете