Позитронният човек

пари, колкото и много да са те.

8

Ендрю много се тревожеше, че процесът по извоюване на свободата му може да предизвика още по- тежки преживявания за Сър, чието здраве бе вече твърде крехко. Нямаше как да пропусне този факт, защото всичко, което можеше да изцеди допълнително оскъдната му енергия, да го разстрои, разтревожи или обезпокои по някакъв начин, прекалено лесно би застрашило живота му.

Въпреки това Ендрю чувстваше, че след като вече се захвана, за него е жизненоважно да продължи, с юридическите процедури. Да се откаже в този момент би означавало да измени на собствената си същност, да се отрече от независимата и творяща сама себе си личност, напираща за живот година след година в неговия позитронен мозък.

Отначало проявите на тази личност го смущаваха и дори безпокояха. Струваше му се, че е нещо нередно, недостатък в проекта му, че тя въобще не бива да съществува. Но след време започна да я възприема като несъмнен факт. Свобода — състоянието, в което няма да бъде роб, няма да бъде предмет — това искаше сега тази личност. И трябваше да го постигне.

Знаеше, че рискува. Съдът би могъл да се съгласи с убеждението му, че свободата е безценна, но и лесно да реши, че никаква цена, колкото и голяма да е тя, не може да заплати свободата на един робот.

Ендрю беше готов да поеме този риск. Но другият риск — за състоянието на Сър — го плашеше.

— Страхувам се за него — сподели с Малката Мис. — Публичността… споровете… възмущението…

— Не се притеснявай, Ендрю. Ще бъде защитен от всичко, обещавам ти. Адвокатите на Джон Файнголд ще се погрижат. Всичко е въпрос на процедура. Не се изисква личното участие на баща ми.

— Ами ако го призоват в съда? — попита Ендрю.

— Няма.

— Но ако все пак се случи? — настояваше Ендрю. — В края на краищата, той е моят собственик. А освен това е известен бивш член на Законодателното събрание. Ако му пратят призовка? Ще трябва да се яви. Ще го попитат защо според него би следвало да получа свободата си. Той даже не вярва, че това е редно. Съгласи се само заради вас, Малка Мис, сигурен съм… И ще се наложи да отиде в съда, както е стар и болен, за да свидетелства в полза на нещо, срещу което има сериозни възражения. Малка Мис, това ще го убие.

— Няма да го призоват в съда.

— Но как може да ме уверите в това? Нямам право да позволя да му се случи нещо. Не съм способен да позволя… Струва ми се, че би трябвало да изтегля своя иск.

— Не можеш — каза Малката Мис.

— Но ако моето дело стане пряка причина за смъртта на вашия баща…

— Ендрю, излишно се тревожиш. И измисляш съвсем неуместни последствия от Първия закон. По това дело баща ми не е обвиняем, не е ищец и дори не е свидетел. Не смяташ ли, че Джон Файнголд е способен да защити от досадно призоваване в съда достатъчно известен и важен човек в този Регион? Казвам ти, Ендрю, ще го опазят от всичко. Някои от най-влиятелните личности в Региона ще се погрижат за това, ако е необходимо. Но няма да се наложи.

— Бих искал да съм толкова сигурен, колкото и вие.

— И аз искам да си сигурен. Довери ми се, Ендрю. Позволи ми да ти напомня, че той е мой баща. Обичам го повече от… е, обичам го много. Не бих си и представила ти да продължиш с делото си, ако виждах някаква опасност за него. Ендрю, трябва да ми повярваш.

Накрая той повярва. Все още не беше спокоен дали наистина няма да замесят и Сър, но Малката Мис поне му вдъхна достатъчно кураж да продължи.

В къщата дойде човек от офиса на Файнголд, носеше документи за подпис и Ендрю ги подписа — гордо, със замах, с дръзкия подпис Ендрю Мартин, с твърди извивки нагоре и надолу, който използваше за чековете от основаването на неговата корпорация преди толкова години.

Искът беше регистриран в Регионалния съд. Месеците минаваха и не се случи нищо особено. Понякога пристигаше някой скучен юридически документ, грижливо подвързан в традиционните твърди корици, Ендрю го преглеждаше набързо, подписваше и го връщаше, после не се чуваше нищо още няколко месеца.

Здравето на Сър беше станало много крехко. От време на време Ендрю се улавяше в размишления, че вероятно би било най-добре, ако Сър почине, преди делото да влезе в съда, за да си спести емоционалната буря.

Мисълта го ужаси и той я прогони от ума си.

— Определиха датата — най-после му съобщи Малката Мис. — Скоро е.

И точно както предвиди Сър, процесът съвсем не се оказа прост и лесен.

Малката Мис бе го уверила, че само ще трябва да се представи пред съдията, да изяви волята си, че желае юридически статус на свободен робот и да очаква спокойно известно време, докато съдията предприеме някои проучвания, провери съдебните прецеденти и произнесе решението си. Калифорнийското отделение на районния съд беше прочуто със своите интерпретации в тълкуването на спорни въпроси и затова, според Малката Мис, имаха основателни причини да очакват, че в съответния срок съдията ще се произнесе в полза на Ендрю и ще издаде някакво удостоверение за свободата, която той искаше.

Първият признак, че нещата не са толкова прости, възникна когато фирмата „Файнголд и Файнголд“ получи известие от Регионалния съд — съдия Харолд Крамър, председател на Четвърта мрежа — че са заведени насрещни искове по делото „Мартин срещу Мартин“.

— Насрещни искове ли? — попита Малката Мис. — Това пък какво означава?

— Означава, че срещу нас застава някой с противоположно искане — поясни Стенли Файнголд.

Сега Стенли ръководеше фирмата (старият Джон почти се беше оттеглил) и лично се занимаваше с делото на Ендрю. Така приличаше на баща си с кръглото коремче и дружеската усмивка, че почти изглеждаше като близнак на някогашния Джон. Но не харесваше контактните лещи с яркозелени краища.

— И кой е този някой? — поиска отговор Малката Мис.

Стенли въздъхна дълбоко.

— Например Регионалната организация на труда. Тревожат се от загубата на работни места за хора, ако роботите получат свобода.

— Но това са отдавнашни истории. В момента в света не достигат хора-работници и всички знаят положението.

— Независимо от това профсъюзните шефове винаги скачат да се борят срещу всяко нововъведение, което разширява схващанията за правата на роботите. Ако роботите станат свободни индивиди, току-виж поискали да стават и началници, да членуват в профсъюзите — и подобни щуротии.

— Смешно е.

— Да, знам, мисис Чарни. Както и да е, те заведоха насрещен иск. И не са единствените.

— Кой още? — произнесе Малката Мис със заплашителен глас.

— Корпорацията „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мекеникъл Мен“.

— И те ли?

— Нима ви учудва? Мисис Чарни, та те са единствените производители на роботи в света. Роботите са техния основен продукт. Изделие, ако мога да наблегна на тази дума — а изделията са неодушевени предмети. Хората от ЮСРММ се безпокоят, че някой би могъл да смята роботите за нещо друго. Ако Ендрю успее с иска си да извоюва свобода като робот, ЮСРММ може би се бои от следващи решения за правата на роботите — граждански права, човешки права. Естествено е да искат да се противопоставят на такова нещо. Също както един производител на кирки и лопати смята своите изделия за най-обикновени неодушевени инструменти, а не за хора, мисис Чарни. И би възразил срещу каквото и да е съдебно решение, даващо на неговите кирки и лопати някакви граждански права, защото така кирките и лопатите вероятно биха се опитали да контролират начина на производство, складиране и продажби.

— Безсмислици. Абсолютни безсмислици! — извика Малката Мис с ярост, достойна за самия Сър.