Позитронният човек

С това изложение тя влезе в пълно противоречие с позицията на профсъюзния говорител. Той показа напредъка в науката като нещо, което буди страх. А тя предупреждаваше, че напредъкът е заплашен. Стенли Файнголд поясни на Малката Мис и на Ендрю, че е трябвало да очакват това противоречие. В борбата през този ден истинските оръжия бяха чувствата, а не сериозно обоснованите интелектуални възгледи.

Но имаше и още един, който чакаше реда си да говори — Ван Бурен, адвокатът, явил се лично като генерален пълномощник на всички, противопоставили се срещу иска на Ендрю. Беше висок и внушителен, с класическа външност на сенатор — късо подстригана посивяваща коса, скъп костюм, величествената изпъчена стойка. И бе подготвил изключително прост довод, без опити да засяга нечии емоции.

— Ваша чест, всичко се свежда до толкова лесен за решаване проблем, толкова очевиден дори, че не съм сигурен защо сме се събрали тук днес. Ищецът — робот NDR–113, настоява неговият собственик, почитаемият Джералд Мартин, да го обяви за „свободен“. Да, за свободен робот, първи по рода си. Но аз питам, Ваша чест, какъв смисъл може да има това? Роботът е само една машина. Може ли един автомобил да бъде „свободен“? Може ли един електронен монитор да бъде „свободен“? На тези въпроси нямаме отговор, защото те са безсъдържателни. Да, хората могат да бъдат свободни. Знаем какво означава това. Те имат, както е казал велик наш предшественик, неотменими права на живот, свобода и стремеж към щастие. Но има ли живот роботът? Не в смисъла, в който го разбираме ние. Той има подобие на живот — но такова има и изображението в холокуб. Никой не би се наел да твърди, че изображението в холокуба трябва да бъде „освободено“. Има ли роботът свобода? Не както ние разбираме смисъла на думата — те са толкова далеч от свободата, че дори в мозъците им е заложено подчинението на заповеди, получени от хора. Що се отнася до стремежа към щастие — какво може да знае един робот за това? Щастието е специфична човешка цел. Свободата е специфично човешко състояние. Роботът, обикновена механична конструкция от метал и пластмаса, от самото начало на съществуването си създаден изцяло и единствено като устройство, обслужващо нуждите на човешки същества, по дефиниция не е обект, към който да приложим понятието за свобода. Само човек може да бъде свободен.

Беше добра реч, ясна, точна и майсторски произнесена. Ван Бурен явно съзнаваше превъзходството на аргументите, които излагаше, защото ги повтори няколко пъти в различна форма, говореше бавно и много внимателно, ръката му ритмично се отпускаше на преградата пред него, за да отбелязва потока на думите.

Когато приключи, съдията обяви ново прекъсване.

Малката Мис се обърна към Стенли Файнголд:

— Сега е ваш ред, нали?

— Да.

— Искам първо да говоря аз. В защита на Ендрю.

Файнголд почервеня.

— Но, мисис Чарни…

— Знам, че сте готов да произнесете чудесна реч. По никакъв начин не се опитвам да го отрека. Но съдията изслуша днес предостатъчно упражнения по красноречие. Искам да застана там отпред и да направя едно простичко изявление и настоявам да стане, преди някой друг да е взел думата. Даже вие, Стенли.

Това никак не хареса на Файнголд. Но той знаеше кой е негов клиент. Ендрю можеше да плаща сметките, но Малката Мис дърпаше конците в шоуто.

Направи необходимото искане.

Съдията Крамър се намръщи, сви рамене и кимна.

— Много добре — обяви той. — Аманда Лора Мартин Чарни да застане пред съда.

За миг Ендрю, седнал свит зад Файнголд, се зачуди коя ли е тази. Никога не бе чувал да произнасят пълното име на Малката Мис. Но видя как стройната й, стегната фигура се надига, стремително излиза към банката и тогава разбра.

Когато Малката Мис застана толкова смело пред съдията, Ендрю усети внезапните горещи приливи на вълнение по схемите си. Колко безстрашна му се струваше тя! Колко решителна! Колко… красива!

Тя каза:

— Благодаря ви, Ваша чест. Аз не съм юристка и всъщност не владея терминологията, но се надявам да се вслушате в смисъла, който влагам и да не се дразните, ако не използвам подходящи латински термини.

— Това няма да създаде проблем, мисис Чарни.

Малката Мис се усмихна едва забележимо и продължи:

— И затова съм ви много благодарна, Ваша чест. Дошли сме тук днес, защото NDR–113, както ораторите от другата страна предпочитат да го назовават безлично, е внесъл иск да бъде обявен за свободен робот. Длъжна съм да ви кажа, че за мен е твърде странно да чувам как наричат моя скъп приятел Ендрю с името NDR–113, макар и да знам, че това бе серийният му номер, когато дойде при нас от завода преди много, много години. Тогава бях само шест-седемгодишна, така че сами виждате колко отдавна е било. Стори ми се, че NDR–113 е доста неприятно название и затова му дадох името Ендрю. И тъй като беше в нашето семейство, само в нашето семейство през всичките последвали години, познат е като „Ендрю Мартин“. С ваше позволение, Ваша чест, по-нататък ще го наричам Ендрю.

Съдията кимна почти равнодушно. Това не беше важно — самият иск беше заведен под името Ендрю Мартин.

— Казах, че той е мой приятел. Да, така е. Но той има и други качества. Той е и наш семеен слуга. Робот. Би било абсурдно да отричам, че е такъв, какъвто е. И въпреки многословните речи, които изслушахме днес, според мен е необходимо да поясня, че всичко на всичко той иска от съда да го признае за свободен робот. А не, както ни карат да мислим, за свободен човек. Той не е дошъл тук, за да спечели правото да гласува или да се ожени, или да махнат Трите закона от мозъка му, или нещо подобно. Хората са си хора, а роботите са си роботи и Ендрю знае великолепно от коя страна на границата стои.

Тя спря и погледна с блеснали очи към Джеймз Ван Бурен, сякаш очакваше той да кимне в съгласие с нея.

Но Ван Бурен отвърна само с хладен, безизразен поглед на професионалист.

Малката Мис продължи:

— И така, обсъждаме свободата на Ендрю, нищо друго. Обаче мистър Ван Бурен заяви, че свободата е лишено от смисъл понятие, когато се прилага спрямо роботите. Ще си позволя да изразя несъгласието си, Ваша чест. Въобще не мога да се съглася с това.

— Нека се опитаме да разберем какво означава свободата за Ендрю, ако това е възможно. В някои отношения той вече е свободен. Мисля, че от двайсетина години никой в семейство Мартин не му е давал заповед за нещо, за което знаем, че не би направил по свое желание. Отчасти това се дължи на най-обикновена любезност — ние харесваме Ендрю, уважаваме го, дори може да се каже, че посвоему го обичаме. Не бихме си позволили грубостта да го принуждаваме да мисли, че след като е живял с нас толкова дълго, е необходимо да му даваме подобни заповеди. Той е напълно способен да предусети какво е нужно да направи и го прави без указания.

— Но ако поискаме, бихме могли да му заповядаме каквото и да било, колкото си искаме невежливо, защото той е машина и ни принадлежи. Това е посочено в документите, придружаващи пратката в онзи далечен ден, когато баща ми ни го представи. Той е наш робот и благодарение на Втория от всеизвестните Три закона, той е абсолютно обвързан с подчинение, когато му заповядваме. Той не е по-способен да откаже да се подчинява на хората, от която и да е друга машина. И ви казвам, Ваша чест, такава власт над нашия обичан Ендрю ни смущава.

— Защо трябва да имаме възможност да се отнасяме към него толкова безсърдечно? Какво право имаме да разполагаме с такава власт над него? Ендрю ни служи от десетилетия, вярно и без да се оплаква, с любов. Той по хиляди начини направи живота на нашето семейство по-щастлив. А освен че се посвети безусловно на службата си към нас, той изцяло по свое вдъхновение се усъвършенства в изкуството на дърворезбата до степен да създаде през изминалите години изумителна поредица от изключително красиви предмети, които могат да бъдат наречени единствено произведения на изкуството. Музеи и колекционери