Ендрю пак се поколеба. После наведе глава към земята и се подпря на ръце, за да пренесе върху тях тежестта си. Но в схемите му нямаше заложено нищо, което да позволи на Ендрю лесно да се справи с подобно объркано положение и той почти незабавно загуби равновесие. Преобърна се и тежко се стовари по гръб. Миг полежа неподвижно, опитваше се да отстрани последствията от падането, преди бавно да се надигне.
— Не — спря го високият. — Остани си на земята. И да не съм чул звук от тебе. — Обърна се към другия. — Хайде на бас, че можем да го разглобим и пак да го сглобим. Ти разглобявал ли си робот?
— Не. А ти?
— Не. Ама винаги ми се е искало.
— Как мислиш, той ще ни позволи ли?
— Че как може да ни спре?
Наистина, нямаше начин Ендрю да ги спре, ако му заповядаха достатъчно настоятелно да не се съпротивлява. Вторият закон за подчинение към хората щеше винаги да надделее над Третия за самосъхранението. А и при всяко положение за него беше невъзможно да се защитава срещу тях, без риск да ги нарани, а това би означавало да наруши Първия закон. При тази мисъл, както бе изпънат на земята, всичките му двигателни звена се напрегнаха леко и Ендрю затрепери.
Високият пристъпи и го побутна с върха на обувката си.
— Тежък е. И май ще ни трябват инструменти за тая работа.
Дебелият нос се усъмни:
— К’во ще стане, ако после не можем да го сглобим както трябва?
— И к’во ще стане?
— Ами ще прахосаме един хубав робот, дето може да ни свърши куп неща. Знаеш ли к’во, я да му заповядаме
— Добре — замислено се съгласи високият. — Само дай да го махнем от пътя. Ако някой вземе да дойде…
Беше твърде късно. Някой наистина взе, че дойде и това се оказа Джордж. От мястото, където лежеше, Ендрю успя да го види как се появи на малко възвишение наблизо. Би искал да го повика на помощ, но последната получена заповед гласеше „да не чуват звук от него“ и тя го обвързваше, докато не бъде отменена от заповядалия или друго човешко същество.
Но Джордж погледна към него. И се затича в тръс. След малко пристигна леко задъхан, застана до Ендрю и се вгледа в него уплашено.
Двамата млади мъже отстъпиха назад и зачакаха навъсено, споглеждаха се неуверено. Джордж попита напрегнато:
— Ендрю, нещо лошо ли ти се случи?
— Много добре се чувствам, Джордж.
— Тогава защо си легнал така? Не можеш ли да станеш?
— Не би ме затруднило, ако поискаш това от мен — каза Ендрю.
— Тогава направи го! Недей да лежиш там!
Ендрю стана с благодарност, щом чу заповедта.
Джордж се озадачи:
— И защо дрехите ти са пръснати наоколо? Как така не ги носиш? Какво става тук?
Високият младеж се обади:
— Ей, образ, твой ли е тоя робот?
Джордж се извърна рязко.
— Ничий не е. Вие двамата игрички ли си играете с него?
— Ами, казахме си, че е доста сбъркано робот да носи дрехи, та най-вежливо го помолихме да ги свали. На тебе к’во ти пука, като не е твой?
Джордж се разтревожи:
— Опитаха ли се да ти навредят, Ендрю?
— Имаха намерение да ме разглобят по някакъв начин. Тъкмо се канеха да ме отведат на някое тихо място и да поискат аз сам да се разглобя.
Джордж стрелна младежите. Стараеше се да изглежда безстрашен и дързък, въпреки че бяха двама, но Ендрю забеляза как трепереше брадичката му.
— Вярно ли е? — сурово ги попита Джордж.
Двамата явно усетиха безпокойството му и започнаха да разбират, че не представлява сериозна заплаха за тях. Джордж вече не беше млад. Децата му пораснаха отдавна и синът му Пол се присъедини към семейната юридическа фирма. Червеникавата коса на Джордж посивя и бузите му (вече без внушителните бакенбарди) бяха меките розови — бузи на човек, свикнал с живот без много движение. Едва ли би могъл да окаже голяма съпротива в сбиване, колкото и свирепо да беше държането му. Щом двамата прецениха обстановката, станаха по-малко предпазливи и по-самоуверени.
Високият небрежно се ухили:
— Да, искахме да видим как ще се оправи. Особено накрая, като му остане само една ръка.
— Доста странни забавления си намирате.
— Това влиза ли ти в работата?
— Както се оказва — да.
Високият се разсмя.
— И к’во ще направиш бе, дебелак? Ще ни напляскаш ли?
— Не — отвърна Джордж. — Няма да се наложи. Знаете ли, че този робот е в моето семейство вече над седемдесет години? Той ни познава и ни цени повече, отколкото когото и да било на този свят. Ето какво ще направя — ще му кажа, че вие двамата застрашавате живота ми и че смятате да ме убиете. Ще го помоля да ме защити. Ще трябва да избере между моя живот и вашия и аз много добре знам какъв ще бъде неговият избор… Знаете ли колко силен е един робот? Знаете ли какво ще ви се случи, ако Ендрю ви нападне?
— Ей, почакай малко — подвикна онзи с дебелия нос.
Пак се смути, другият също. Заотстъпваха.
Джордж предупреди остро:
— Ендрю, изложен съм на пряка опасност. Тези млади мъже смятат да ми причинят вреда. Заповядвам ти да тръгнеш към тях!
Ендрю послушно направи една-две крачки към тях, но се чудеше как ли би могъл да защити Джордж с нещо повече. С внезапно вдъхновение вдигна ръце в подобие на заплашителна поза. Ако цялата работа беше той да изглежда страшно, искаше да се престори на възможно най-страшен.
Застана в позата, излъчваща свирепост. Фото очите му светеха в своя най-ярък червен цвят. Голото метално тяло блестеше на слънчевата светлина.
Двамата младежи не се задържаха да видят какво ще стане по-нататък. Хукнаха през полето с най- голяма скорост и чак когато се отдалечиха на стотина метра и се почувстваха в безопасност, обърнаха се с яростни погледи, размахаха свити юмруци и гневно запсуваха.
Ендрю направи още няколко крачки към тях. Онези се извъртяха и припряно поеха към билото на хълма. След броени мигове превалиха склона и изчезнаха.
Но Ендрю още стоеше заплашително приведен напред.
— Добре, Ендрю, отпусни се — нареди Джордж.
Трепереше, лицето му беше бледо и потно. Изглеждаше като човек, чиито нерви са понесли прекалено натоварване. Отдавна бе преминал възрастта, когато можеше спокойно да посрещне сблъсък с един млад мъж, да не говорим за двама.
Ендрю каза:
— Добре стана, че избягаха. Джордж, ти знаеше, че никога не бих могъл да им навредя. Ясно виждах, че не те нападаха.
— Но и това можеше да стане, ако нещата продължаваха така.
— Това е само предположение. Според мен, Джордж…
