— Знам. Най-вероятно нямаше да им стигне смелост да вдигнат ръка срещу мен. Както и да е, аз не ти заповядах да ги нападнеш. Само ти казах да тръгнеш към тях. Страхът им свърши останалото. И стойката на шампион, която ти много умно зае.
— Но как е възможно да се страхуват от роботи? Първият закон налага един робот никога да не…
— Страхът от роботите е болест на човечеството и като че за нея няма лек… поне засега. Те си отидоха, ти си цял и невредим и в момента само това има значение. Но бих искал да знам, какво по дяволите правиш тук, Ендрю?
— Отивах в библиотеката.
— Знам. Видях бележката ти. Само че този път не води към библиотеката. Библиотеката е в обратна посока, в града. Обадих се там, а библиотекарката каза, че не си там и не е и чувала за твоето идване. Излязох да те търся на пътя за библиотеката, но те нямаше, а и никой по пътя към града не те бе срещал. Разбрах, че си се загубил. Между другото, сбъркал си посоката със сто и осемдесет градуса.
— Подозирах, че има някаква грешка в плана ми за придвижване — каза Ендрю.
— Несъмнено е имало. Знаеш ли, че се канех да поискам издирването ти чрез спътниково сканиране? После ми хрумна, че може да си се отклонил насам. А каква работа имаш в библиотеката, Ендрю? Понякога в главата ти щъкат твърде странни идеи. Нали знаеш, че с удоволствие ще ти донеса всяка книга, която поискаш.
— Знам, Джордж. Но аз съм…
— Да, да. Свободен робот: С пълното право да се вдигнеш и да потеглиш към града, за да използваш библиотеката, ако такова нещо ти щукне в главата, въпреки че изключителният ти интелект на робот се оказва кой знае защо неспособен да те изведе на нужния път. И мога ли да попитам какво искаше да намериш в библиотеката?
— Книга за съвременния език.
— Ендрю, нима искаш да зарежеш дърворезбата заради езикознанието?
— Чувствам се неадекватен в разговорния език.
— Но ти владееш езика фантастично! Речниковият ти запас, граматиката…
— Джордж, езикът — неговите метафори, разговорните изрази, даже граматиката — са в непрекъснат процес на промени. А моите програми не са. Ако не се осъвременявам, само след няколко поколения ще ми бъде почти невъзможно да общувам с хора.
— Е, може би имаш право.
— Така че трябва да изуча схемите на езиковите промени, както и много други неща. — Изведнъж Ендрю се чу да казва: — Джордж, за мен е важно да науча много повече за човешките същества, за света, за всичко. През тези години живях толкова изолирано в нашето красиво имение на усамотения бряг. Светът зад прага наистина е загадка за мен… Джордж, освен това трябва да науча много повече за роботите. Искам да напиша книга за тях.
— Книга — повтори Джордж озадачено. — За роботите. Наръчник по проектирането им ли?
— Въобще не е това. Имам предвид историята на развитието им.
— Аха — едновременно кимаше и се мръщеше Джордж. — Е, добре. Да си вървим вкъщи, а?
— Разбира се. Може ли да си облека дрехите или да ги нося в ръка?
— Облечи ги. Непременно.
— Благодаря ти.
Ендрю бързо се облече и двамата с Джордж поеха обратно нагоре по пътя.
— Искаш да напишеш книга за историята на роботиката — промълви Джордж, сякаш непрестанно превърташе тази идея из ума си. — Но защо, Ендрю? Вече има поне милион книги по роботика и половината от тях се занимават и с историята на концепцията за роботите. Светът вече се пренасища не само с роботи, но и с информация за тях.
Ендрю поклати глава — човешки жест, който напоследък все по-често използваше.
— Не история на роботиката, Джордж. История на
Веждите на Джордж подскочиха нагоре. Но не отговори нищо.
12
Малката Мис дойде за пореден път в семейното си имение в Калифорния. Наближаваше осемдесет и третия й рожден ден, изглеждаше крехка като птичка. Но не й липсваше нито енергия, нито решителност. Макар че носеше бастун, по-често го използваше да сочи с него, отколкото да се подпира.
Изслуша разказа за злополучния опит на Ендрю да стигне библиотеката и гневът й прерасна в ярост. Накрая тресна с бастуна по пода:
— Джордж, това е истински ужас. Между другото, кои са двамата негодници?
— Не знам, мамо.
— Би трябвало да научиш.
— Какво значение има? Двама от местните хулигани, както предполагам. Най-обикновени глупави хлапета, които си нямат друга работа. В края на краищата, не причиниха никаква вреда.
— Но можеха да причинят. Ако не беше се появил в онзи момент, можеха сериозно да навредят на Ендрю. И дори когато си се появил, могли са да те нападнат. Струва ми се, че те е спасила единствено тъпотата им — не разбират неспособността на Ендрю да ги нарани дори при твоя пряка заповед.
— Хайде стига, мамо. Мислиш ли, че и с пръст биха ме пипнали? Хора да нападнат непознат на пътя? В двайсет и трети век?
— Ами… може би не. Но Ендрю поне е бил изложен на сериозна заплаха, а не бива да го позволяваме. Джордж, нали съзнаваш, че смятам Ендрю за член на семейството?
— Разбира се. Аз също. Винаги е било така.
— Значи не можем да позволим на двама празноглави млади непрокопсаници да се отнасят с него като с играчка-еднодневка, нали?
— Какво искаш да направя, мамо?
— Нали си юрист? Впрегни опита си в нещо полезно! Чуй ме сега — искам някак да предизвикаш дело, за да принудиш Регионалния съд да се изкаже в полза на правата на роботите, после ще прокараш в Регионалното законодателно събрание съответните закони, а ако възникнат политически проблеми, ще отнесеш цялата работа до Световния съд, ако се наложи. Ще те държа под око, Джордж, и няма да приема никакви извинения.
— Мамо, нали неотдавна каза, че най-силното ти желание е да кандидатствам за мястото на дядо в Законодателното събрание?
— Да, но това какво общо има с…
— А сега искаш да започна кампания за правата на роботите, която ще предизвика противоречиви реакции. Мамо, роботите не могат да гласуват. Но мнозина хора могат и доста от тях не са толкова запалени по роботите като тебе. Знаеш ли какво ще стане с моята кандидатура, ако хората ме свържат главно с представата „адвокатът, принудил Законодателното събрание да приеме закони за правата на роботите“?
— Мамо, кое е по-важно за тебе? Да ме изберат или да се забъркам с това дело?
— Естествено, делото — незабавно отговори Малката Мис.
Джордж кимна.
— Така да бъде. Исках само да съм сигурен, че сме си изяснили напълно положението. Ще изляза да се сражавам за гражданските права на роботите, щом искаш това от мен. Но това значи край на моята политическа кариера, още преди да е започнала и ти трябва да го разбереш.
— Разбира се, че го осъзнавам, Джордж. Не знам, може след време да се окаже, че не си прав. Но както и да е, главното за мен е Ендрю да бъде защитен, да не попадне повторно в такова недопустимо положение. Искам първо и преди всичко това.
— Добре — съгласи се Джордж, — ще се погрижа това да стане, мамо. Можеш да разчиташ на
