Оттогава Ендрю отделяше малка част от времето за готвене, сервиране или други дребни всекидневни домашни задължения. Получи заповед да чете книги за дърворезба и дизайн и особено да наблегне на изработката на мебели, а една празна стая в мансардата се превърна в негова работилница.
Продължи да прави малки дървени украшения за Мис и Малката Мис, понякога и за Мадам — гривни, обици, огърлици, медальони — но по предложение на Сър, Ендрю посвещаваше много часове да изработва шкафове и бюра. Замислите му бяха впечатляващо необичайни. Използваше редки и екзотични видове дърво, които Сър намираше, и изобретателно ги изпъстряше със сложни инкрустации.
През ден-два Сър се качваше в работилницата да разгледа резултатите от работата.
— Това са изумителни творби, Ендрю, — повтаряше той всеки път. — Абсолютно изумителни. Ти не си просто занаятчия, разбираш ли? Ти си истински художник. Ти създаваш художествени произведения.
Ендрю каза:
— За мен е удоволствие да ги правя, Сър.
— Удоволствие?
— Не бива ли да използвам тази дума?
— Доста странно е да чуя от устата на робот, че изпитва удоволствие от нещо. Не знаех, че роботите могат да чувстват по този начин.
— Вероятно се изразявам неточно.
— Може би — промърмори Сър. — Но не съм сигурен. Казваш, че за теб е удоволствие да правиш тези мебели. Какво точно имаш предвид?
— Когато работя, импулсите в мозъка ми се движат някак по-свободно. Това ми изглежда като съответствие на човешкото чувство „удоволствие“. Чувал съм ви да използвате тази дума и смятам, че разбирам нейното значение. Както вие я използвате, подхожда и за моите чувства. Затова ми се струва уместно да кажа, че за мен е удоволствие да правя тези: неща, Сър.
— Аха. Ясно.
Сър помълча.
— Ендрю, знаеш ли, че си много необикновен робот?
— Изцяло отговарям на стандартите, Сър. Схемите ми са модули за NDR, нито повече, нито по- малко.
— Така е.
— Заниманията ми с тези мебели безпокоят ли ви, Сър?
— Ни най-малко, Ендрю. По-скоро обратното.
— Въпреки това забелязвам някакво напрежение в тоналността на гласа ви. В нея се забелязва… как да се изразя… известно учудване? Не, „учудване“ не е точно. Несигурност? Съмнение?… Искам да кажа, Сър, че според вас, аз като че ли извършвам действия извън програмираното равнище на своите способности.
— Да — отговори Сър. — Точно това си мисля, Ендрю. Всъщност далеч над програмираното равнище. Разбери, не се тревожа от неочакваната ти проява на художествени заложби. Но бих искал да знам защо ги имаш.
4
След няколко дни Джералд Мартин се обади на главния мениджър в централното управление на корпорацията „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мекеникъл Мен“:
— Имам малко проблеми с домашния робот NDR, който ми изпратихте.
Главният мениджър се казваше Елиът Смит и както повечето висши ръководители на ЮСРММ беше член на могъщото семейство Робъртсън, потомък на Лоурънс Робъртсън, основал корпорацията в края на двайсети век.
Корпорацията се разрасна толкова, че вече не можеше да се смята за собственост изцяло на семейство Робъртсън — постоянната необходимост да се привлича нов капитал за разширяване на бизнеса, неизменно принуждаваше Робъртсън и Смит да продават солидни пакети акции на външни инвеститори. Все пак не беше никак лесно за човек отвън да вдигне телефонната слушалка и да поиска разговор с някой Робъртсън или Смит. Но Джералд Мартин, в края на краищата, бе председател на Комитета по наука и технология в Регионалното законодателно събрание. Колкото могъщи и богати да бяха Робъртсън и Смит, не можеха да си позволят да пренебрегват телефонните обаждания на Джералд Мартин.
— Проблеми ли? — повтори Елиът Смит и лицето му на екрана изрази искрена и дълбока загриженост. — Ужасно съжалявам, че чувам това, мистър Мартин. И трябва да призная, че съм доста смутен. Нали знаете, вашият NDR е последна дума на техниката и премина през изключително щателно проведени тестове. От какъв вид е неизправността, която забелязахте? Роботът не оправдава ли очакванията ви?
— Не съм споменавал неизправност.
— Но казахте, че имате проблеми, мистър Мартин. NDR би трябвало да се справи с всяко домакинско задължение, което вие…
Сър го прекъсна сухо:
— Няма нищо общо с домакинските му задължения, мистър Смит. NDR–113 ги изпълнява безупречно. Проблемът е, че изглежда в параметрите на робота са заложени способности, за които не стана въпрос, когато за пръв път обсъдихме идеята да оборудвам жилището си с домашни роботи.
Загрижеността на Смит поизбледня, но личеше, че има сериозни опасения.
— Искате да кажете, че той прекрачва границите на програмираните си задължения и върши неща, които не сте му нареждали?
— Въобще не е така. Ако бе се случило подобно нещо, щяхте да говорите с мен много по-рано, уверявам ви. Не, мистър Смит, работата е там, че той напълно неочаквано се захвана с дърворезба. Изработва бижута и мебели от дърво. По-малката ми дъщеря го помолила за съвсем дребна услуга и той я изпълни по начин надхвърлящ всякакви очаквания, а оттогава го накарах да направи много други неща. Той работи по феноменално изящен начин с дърво и никога, не се повтаря: Създаденото от него е произведение на изкуството, мистър Смит. Несъмнено произведение на изкуството. Който и да е музей с гордост би изложил работите му.
Когато Сър свърши, Смит помълча. Ъгълчетата на устата му помръдваха, но иначе не показваше чувствата си. Накрая обясни:
— Мистър Мартин, серията NDR е със сравнително разностранни способности. Не е съвсем немислимо един робот NDR да се прояви в елементарното дърводелство.
— Смятам, че се изразих ясно — той далеч надхвърля „елементарното дърводелство“.
— Да. Изразихте се ясно. — Още една дълга пауза. После Смит каза: — Бих искал да видя някои от работите му. Още повече бих желал да хвърля поглед и на този ваш робот. Имате ли нещо против, мистър Мартин, ако долетя при вас и го огледам набързо?
— Щом е необходимо да го проверявате, не е ли по-добре да стане при лабораторни условия? Налага се да разполагате с всякакви прибори за тестове, така си мисля, а как ще успеете да ги превозите до моя дом? Струва ми се, че ще бъде много по-лесно, ако просто докарам Ендрю при вас, за да го проверите както се полага.
— Ендрю ли?
Сър се усмихна за миг.
— Моите момичета го нарекоха така. Нали разбирате, от NDR.
— Аха. Да, разбирам. Но не се налага да ви причиняваме неудобството да пътувате на изток, мистър. Мартин. И без това отдавна трябваше да посетя някои от нашите предприятия по Западния бряг, така вече имам добър повод. Засега нямам намерение да подлагам вашия Ендрю на сложни тестове. Бих искал да поговоря с него… и с вас, както ида видя какво излиза от неговата резба. Едва ли мога да настоявам да докарате тук цял камион с бюра и шкафове.
— Да, вярно е.
— Тогава да се уговорим за следващия вторник? Удобно ли е за вас?
— Ще се погрижа да е удобно — прие Сър.
— О, сетих се още нещо. Иска ми се да доведа и Мъруин Мански, ако е възможно. Нашия главен робопсихолог. Мисля, че за доктор Мански е необходимо да види дърводелските произведения на NDR–113.
