— Може би когато сме извън помещението, не брои? — предположи Люси. Тя издърпа спътника си навън през вратата, но щом се заслуша, изведнъж усети ръцете на извънземния върху гърдите си.
— Оооох! Люси! Не мога да спра да мисля за тебе! — измърмори той и започна да търка нос във врата й.
— Осемстотин шейсет и две… осемстотин шейсет и едно… — продължаваше бомбата, макар и да се намираха извън помещението. Значи тази теория не важи, помисли си Люси и се изтръгна от прегръдката на Журналиста.
Щом влязоха пак, тя се втренчи в бомбата и се опита да мисли, но това е нещо доста трудно, когато някакъв извънземен ти навира езика си в ухото и ти разправя, че те обичал повече от всичко на света.
— Моля те, Жу! — възкликна Люси. — Сега нямаме време…
— Ти го започна… — напомни й той. — А ние, блеронтинските мъжкари, като се възбудим веднъж, сме склонни да мислим само за едно!
— И преди съм срещала такива като тебе! — опита се да го отблъсне Люси.
— Само пак ме пипни там! — шептеше той в ухото й.
— Престани! — извика Люси.
— Какво? — обади се бомбата. — О, мамка му! Помислих си, че говориш на мен! И сега пак забравих докъде съм стигнала! Рестартирам броенето. Хиляда… деветстотин деветдесет и девет…
— Обичам те! — рече Журналиста. — Ти си всичко, за което някога съм мечтал!
— Тя се обърка! — възкликна Люси.
— Моля те, сложи си ръката тук… — каза Журналиста.
— Слушай! — викна Люси на бомбата. — Кой бейзболен отбор спечели Световната серия през 1997- ма?
— Деветстотин деветдесет и седем… деветстотин деветдесет и… Нали вече ви казах да не ми приказвате, докато броя! Щом искате бомба, с която да си плямпате, трябваше да си вземете „Мегабум! Про“ — тя е с мултипрограма, разбира човешката реч и е оборудвана със софтуер за общи приказки, ето защо прави едно много по-скъпо „бум!“ Но нещата са такива, че разполагате именно с мен, а аз се старая максимално при едни извънредно тежки обстоятелства! Рестартирам броенето. Хиляда… деветстотин деветдесет и девет…
— Имаш най-прекрасната кожа — изстена Журналиста и захапа доста силно Люси по мекото на ухото.
— Оуу! — извика Люси. — Виж какво, Жу, ти стой тука и продължавай да си приказваш с бомбата, а аз се качвам да търся капитанския мостик.
— Не бих понесъл раздяла с теб! — вкопчи се той в ръката й.
— Ако не останеш тук да си приказваш с бомбата и двамата ще гръмнем! — напомни му тя.
— Само още веднъж! — примоли се Журналиста. — И тогава вече ще мога да мисля нормално. Честно! Блеронтинските мъже имат нужда да правят секс поне два пъти, преди да са способни отново да мислят нормално. Всеки го знае!
Люси въздъхна, разроши косата на извънземния и се зачуди в какво ли, мътните да го вземат, се беше забъркала…
XVI.
Докато Дан си говореше с бомбата, преждевременно остарялата Нети се възползва от възможността да огледа стаята, в която се намираше. Отначало й се стори, че това сигурно е някаква стая за мъчения — или поне килия за разпити. Но щом си сложи преводочилата, разбра, че било Фризьорският и козметичен салон на кораба. Менгеметата за смазване на пръсти всъщност бяха нокторезачки със сложна конструкция, електрическите столове — високоергономични съоръжения за сядане, а индивидуалните газови камери — сешоари. Всичко ставаше ясно, когато прочетеш мотото над входа:
ДОБРЕ ДОШЛИ В ТВОРБАРИЯ ЗА КРАСОТОТЕРАПИЯ И ПРИЧЕСКИ НА ЗВЕЗДНИЯ КОРАБ „ТИТАНИК“! ЩЕ СИ ТРЪГНЕТЕ ОТТУК ПО-ХУБАВА И ПО-МЛАДА.
Нети вдигна сбръчкан пръст и натисна копчето на стената до една кушетка, под което се мъдреше надпис „НАТИСНИ“. Изведнъж над кушетката изскочи телена конструкция във формата на ръка и увисна на няколко сантиметра от лицето й. В същото време от тавана започна да се спуска огромен стъклен похлупак, който най-накрая захлупи и нея, и кушетката. После един успокоителен глас каза:
— Преценихме от какво разкрасяване имате нужда и макар да разбираме, че имате тежък проблем, бихме желали да ви уверим, че няма такова нещо, което вие да поискате и ние да не сме способни да изпълним благодарение на техниките за заличаване на старостта и възвръщане на красотата, разработени от доктор Леовинус. Легнете по гръб и се отпуснете, а ние ще ви възвърнем цъфтежа на младостта. Обикновено един терапевтичен сеанс изисква само няколко едо, но в критични случаи като вашия може би е необходимо малко повече време. Извинете ни за това, че ще ви забавим.
В следващия миг телената ръка обхвана лицето й, а стъкленият сандък мигом се изпълни с някакъв пурпурен газ. В първия миг Нети се ужаси, но щом ароматите нахлуха в ноздрите й, тя се отпусна: еротични аромати, екзотични аромати, миризми, каквито не си бе и представяла, мирис на чудо… а в същото време усещането по лицето й беше неизразимо меко и нежно. Отпусна се назад — надяваше се само Дан да е успял да поговори с бомбата.
Дан се втурна в салона и откри, че Нети я няма. Там, където я беше оставил, в момента имаше стъклен сандък, изпълнен с пурпурен газ.
— Нети! — извика той и задумка с юмруци по стъклото, но полза никаква. Огледа сандъка от всички страни, ала не успя да открие нито копче за изключване, нито начин да разкара това нещо, ако Нети наистина е там вътре.
След близо петнайсет минути напразни усилия Дан изведнъж си спомни, че се налага пак да поговори с бомбата. Така че си плю на петите и се втурна обратно към Машинното.
Междувременно Журналиста продължаваше с опитите да разкопчае деловия раиран костюм на Люси.
— Разбираш ли, ние просто не сме свикнали на непринуден секс — уверяваше я той. — Блеронтинските жени страшно се превземат! Нали разбираш… Искат подаръци, искат да се държим с тях мило и да ги водим по скъпи ресторанти и въобще всякакви такива простотии… Да срещне човек жена като тебе е направо велико! Хайде пак!
— Нали каза, че след втория път вече ще можеш да мислиш нормално? — възрази Люси, чийто ум се мъчеше да се съсредоточи върху проблемите, които според
— Да, ама то с ръчичка всъщност не се брои. Пък и да знаеш, блеронтинските мъжкари какво ли не дрънкат, когато са възбудени.
— Шейсет и три… шейсет и две… шейсет и едно… — нареждаше бомбата.
— Ей! Бомбо! Ама ти какво си мислиш, че правиш?! — спомни си Люси изведнъж какво би трябвало да прави
— Моля? Шейсет… — отговори бомбата.
— Казах: бомбо! Ти какво си мислиш, че правиш, да те вземат дявалите?!
— Не ми приказвайте! Не ми приказвайте! Точно тука е завързаната част! Четирийсет и девет… не, не! Такова де, осем… Мамка му! Ето на, пак се разконцентрирах. И пак вие сте виновни! Рестартирам броенето. Хиляда…
— А в момента съм възбуден — завърши Журналиста.
Точно в този миг Дан се втурна с гръм и трясък в Машинното. И видя извънземния, към който вече беше започнал да изпитва обяснима агресивна неприязън — оня бе коленичил зад Люси; съвсем явно се търкаше о нея.
