— Както и да е. Това е било преди да те познавам. Изобщо не искам да говорим за това!
— Защо тогава го започна? — Люси вече крещеше с всичка сила. Дан откри, че онова, което искаше да направи преди малко, се съсухря и се превръща в немощно объркване. Всъщност беше забравил за какво бяха започнали да се карат.
— О, Дан! — Люси поривисто го прегърна. — Защо вечно си толкова далече?
— Тук съм, Люси!
— Но аз сякаш никога не мога да стигна до тебе. Обичам те.
— И аз те обичам — отговори Дан и я целуна; тя почувства колко далече е той всъщност.
— О, Дан, хайде да се оженим — предложи Люси.
— О, ей сега, веднага. Намираме се на извънземен космически кораб, Господ знае колко далече от Земята, а ти искаш да спретнеш сватба!
— Знаеш за какво говоря — настоя тя.
— Не е хубаво да се прибързва с подобни неща.
— Дан, живеем заедно вече тринайсет години! Изтървали сме момента да прибързваме!
— Чакай да потръгне хотелът и тогава ще говорим — разумно предложи Дан.
— На тебе
— Разбира се. Направо съм луднал по нея.
— Само дето вече я няма.
— Ами тогава ще я построим отново — Найджъл взе сума ти пари от продажбата на „Топ тен травъл“. Ние сме богати! Ще я построим още по-хубава и ще спретнем най-хубавото хотелче в целия проклет свят!
— Ако някога се върнем.
— Ако някога се върнем — съгласи се Дан. Огледаха се из така наречения капитански мостик с библиотеката, сбирката от видеокасети, шахматните дъски и масичките за карти, ваната с джакузи, масите за билярд, кинокомплекса и фитнессалона и се зачудиха как, по дяволите, биха управлявали нещо, което изобщо нямаше табло за управление.
— Люси — обади се Дан.
— О! Не започвай пак! Той не правеше нищо такова!
— Не ти говоря за това — обясни Дан.
— Хубаво! — точка за Люси.
— Нали видя тази игра, в която май става въпрос за самия кораб?
— А-ха? — Люси се беше втренчила през илюминатора над таблото с игрите.
— Е, ами тя като че ли нещо се променя.
— Знам, че е глупаво… — рече Люси. — Но да не би да предполагащ, че тази игра
— Искаш да кажеш, че това може да е истински екран, който показва какво се задава насреща ли? — Дан също се бе загледал през илюминатора. Цял ескадрон от дребни и тромави на вид ракетки фучеше към кораба. Той погледна екрана. Движенията им съвпадаха съвсем точно с движенията на ракетите там.
— О, Боже! — смънка Люси. — Нападат ни!
В този миг в капитанската каюта изведнъж се втурна Журналиста.
— Корабът се управлява автоматично! — изпухтя той. — Но в централната интелигентна система липсват някои части. Не можем да поемем управлението, освен ако не ги намерим и върнем по местата им!
— Твърде късно е! — Люси кимна към илюминатора. Корабът вече беше изцяло обкръжен от дребните ракетки.
— Свещени Пангалин! — промърмори Журналиста.
Изведнъж от високоговорителите прокънтя глас:
— Обкръжени сте. Предайте се веднага или ще открием огън!
— Бързо! — изрева Дан и бутна Журналиста към таблото. — Как да се предадем веднага?
— Нямам ни най-малка представа! — отговори му Журналиста.
— Ако откажете да се предадете, след трийсет инима откриваме огън! — рече гласът на вражеската космическа флота.
— ПРЕДАВАМЕ СЕ! — изкрещя Люси, но гласът й просто отекна между стените на каютата.
— НАПРАВИ НЕЩО! — писна Дан.
— Нали ви казах! На кораба му липсват много важни части! Не знам какво да правим! — Журналиста натискаше копчетата толкова бързо, колкото можеше, но без никаква полза.
— Щом отказвате да се подчините… — проехтя гласът.
— НИЕ СЕ ОПИТВАМЕ! ПРОСТО НИ ДАЙТЕ ШАНС! — Люси се беше покатерила на таблото и ръкомахаше към ракетите в отчаян опит да привлече вниманието им.
— …щом отказвате да се подчините, нямаме никакъв избор, освен да открием огън.
Космосът навън изведнъж избухна в светлини. Ужасна шумотевица разлюля могъщия корпус и оглуши всички вътре. Люси падна от таблото, а Дан и Журналиста се проснаха на пода, запушиха уши и затрепериха.
Последва пауза.
— Предавате ли се? — прокънтя отново гласът по високоговорителя.
— ДА! ДА! ПРЕДАВАМЕ СЕ! — писнаха и тримата в Капитанския мостик.
— Много добре! Не ни оставяте никакъв избор!
Избухна нов могъщ трясък — този път дори корабът се разтресе от експлозиите. И после — тишина. Ракетките лекичко затегнаха обръча. И гласът прокънтя отново:
— Вижте какво! Не ни се ще да повреждаме кораба, но щом отказвате да се подчините, ще се наложи.
Журналиста бе изнамерил някакъв микрофон. Натисна едно копче и ревна в него:
— СПРЕТЕ! СПРЕТЕ! ПРЕДАВАМЕ СЕ! СПРЕТЕ!
Гласът му оглуши всички на борда на Звездния кораб „Титаник“, но навсякъде другаде цареше ужасяваща тишина. След това чуха врага за последен път:
— Вие ще бъдете отговорни за всяка повреда на кораба! — При тези думи една вълна от по-дребни ракетки се отлюспи от основната флота и се втурна към „Титаник“. Покрай дулата на оръдията им присветнаха светлинки и хрущенето на раздрана метална повърхност разтресе огромното туловище.
— О, Божичко! — изпищя Люси.
Никой от тях не би могъл да ви каже колко време продължи атаката, но и на тримата им се стори, че минаха поне няколко живота. Шумът, вибрациите, трясъците и подскачането на гигантския кораб не спираха и не спираха. Люси усети, че Журналиста стиска гърдите й, но реши да не казва нищо.
Когато всичко свърши, те почакаха, а после станаха. Трепереха и се тресяха. Първата вълна се завръщаше към основната флота; междувременно се отделяше втора вълна.
— Ето ги, идват пак! — кресна Дан и двамата с Люси отново се навряха под таблото. Но Журналиста остана прав със странен израз на лицето.
Люси и Дан се опитваха да се стегнат, за да посрещнат обстрела… но такъв не последва. Вместо това някой странно и далеч не войнствено задумка по корпуса на кораба.
— Ясаканци! — измърмори Журналиста.
Люси Дан предположиха, че това също е някоя извънземна ругатня и си останаха под прикритие, но Журналиста сръчка Дан и му рече:
— Виж!
Дан предпазливо подаде глава над таблото и се втренчи през илюминатора: втората вълна от кораби беше обкръжила Звездния „Титаник“ — цяла армия ниски, набити човечета в скафандри щъкаха около корпуса, чукаха и заваряваха тук-таме.
— Гръм и мълнии, какво става тука?! — възкликна Дан.
— Поправят повредите — обясни Журналиста. — Такива са си ясаканците! Много мразят да повреждат
