— Извинявай — каза тя и отмести поглед встрани. — Все още не мога да видя нищо, което да наподобява врата.
Елиар посегна и докосна празното пространство между тях.
— Та тя е тук. Чуй. — Премести ръка малко по-напред и всички чуха звука на почукването върху дърво. Лейта посегна и започна да опипва пространството със собствената си ръка.
— Ръката ти току-що премина през вратата! — възкликна Елиар. — Еми, какво става? Тази врата е здрава като тухлена стена, а ръката на Лейта премина през нея като през въздух.
— Вратите съществуват само за теб, Елиар — обясни Двейя с гласа на Алтал. — Не съществуват за никой друг, освен ако ти не решиш да го преведеш през тях. Хората преминават през тези врати непрестанно, без дори да си дават сметка за това. Тук трябва да се отчете ролята на Ножа, а той усложнява нещата. Можеш ли да станеш?
— Вече се чувствувам добре, Еми. Ако изключим главобола.
— Изправи се бавно. Лейта и Андина ще те придържат, за да не паднеш. Ще наблюдаваш вратата с очите на Лейта, така че дръжката й няма да се намира точно там, където ще я потърси ръката ти, и ще трябва да опипаш пространството около нея. Когато стиснеш дръжката, отвори вратата и тримата можете да се върнете в Дома.
— Лейта и Андина ще се върнат веднага след това, нали? — попита Бейд.
— Не. Ще останат при мен и Елиар.
— Почакай малко, Еми — опита се да възрази Алтал. — Лейта ни е необходима тук. Вече се лишихме от врати. Ако се лишим и от уши, положението ни ще стане доста тежко.
— Лейта ще ми е необходима много повече, отколкото на вас, приятелю. Ще успеете да се справите и без нея за известно време, докато аз не мога да кажа същото. Няма да споря с теб, Алтал. Просто ще стане това, което казах, и толкоз.
Лейта и Андина помогнаха на Елиар да се изправи и го подкрепиха, докато той се опитваше да хване дръжката на вратата, достъпна само за него. По едно време ръката му стисна нещо.
— Хванах я — каза, и тримата изчезнаха.
— Кога ще се върне Лейта? — попита разтревожено сержант Халор.
— Трудно е да се каже — отвърна Алтал. — Всичко зависи от това доколко е сериозна раната на Елиар. Ако става дума за драскотина, която просто трябва да зарасне, няма да се бави дълго. Ако нараняването е сериозно, може да остане там доста време. Докато собствените му очи се оправят, ще трябва да използува очите на Лейта. Алтал се стараеше да говори спокойно и делово.
— Аз пък бях останал с чувството, че Двейя е в състояние да спре хода на времето в Дома — възрази княз Алброн.
— Времето има отношение и към вратите — каза Алтал. — Не съм сигурен какво точно ще трябва да направи Еми, за да му възвърне зрението, обаче времето вероятно ще продължи да си тече. Цялата работа доста се усложнява.
— Сега останах и без уши — каза Халор. — След като я няма Лейта, която да подслушва врага, не мога да знам какви ще са следващите му ходове.
— Можем да кажем на Гебел да се изтегли от окопите, сержант — каза княз Алброн. — Може да отстъпи няколко километра и отново да се окопае.
— Всичко това би представлявало само отсрочка, княже — каза Халор. — Гелта отново ще го нападне фронтално, а пехотата на Пехал в тила, като използува вратите на Хном.
— Можеш ли да предложиш друга възможност, Халор? — попита Алтал.
— Има една, обаче съвсем не е привлекателна — отвърна унило сержантът.
— Така ли? Колко е непривлекателна?
— Нарича се „последната твърд“, Алтал, и е трудно да се открие нещо по-непривлекателно от нея — отвърна Халор. После се огледа и попита: — Къде е Салкан? Той познава този район по-добре от мен.
— Какво ще търсим? — полита Алброн.
— Кръгъл хълм със стръмни склонове, княже. Гебел би могъл да построи укрепления на върху му и да отблъсква врага достатъчно дълго време. Поне докато пристигне Кройтер. Вратите на Хном няма да му бъдат от никаква полза, тъй като хората на Гебел ще оглеждат пространството във всички посоки и няма как да им бъде нанесен удар в гръб.
— Няма ли опасност врагът просто да заобиколи Гебел и да тръгне на поход срещу Кейвон?
— Едва ли, княже. Пехал и Гелта не са особено умни, но не са и чак толкова тъпи, че да оставят една арумска армия зад себе си.
— Според теб колко време би могъл да удържи Гебел такава позиция? — попита Алтал.
Халор вдигна рамене.
— Най-малко седмица. Може би и две. Стига да разполага с достатъчно храна и вода.
— Това не е малко време — коментира Алтал. — Впрочем, всичко зависи от това дали Еми ще успее да оправи зрението на Елиар. Смяташ ли, че днес Гебел ще успее да удържи позицията?
Халор кимна утвърдително.
— След като е предупреден за Пехал, ще успее да вземе необходимите мерки. При залез-слънце все още ще е в окопите си. Когато се стъмни, ще го изтеглим оттам и ще го отведем при някой подходящ хълм. Войната не е приключила, Алтал. Тя всъщност тепърва започва.
— Гебел си разбира от работата — каза сержант Халор на Алтал, Бейд и княз Алброн, когато на източното небе започнаха да се показват първите признаци на зазоряването. — Без Лейта ще сме в доста неизгодна позиция, обаче знаем достатъчно неща за плановете на врага, за да се оправим. Поне днес.
— А утре? — попита Алброн.
— Това ще зависи от наклона на хълма, който успеем да открием. И от разстоянието до него.
Откъм потъналите в мрак окопи се появиха Гер и Салкан.
— Гер каза, че ме викате, генерал Халор — каза овчарят.
— Така е — потвърди Халор. — Ти познаваш ли добре околността?
— Аз паса овцете си в тази част на Векти, генерале. Познавам всеки храст и всеки камък.
— Чудесно. Салкан, трябва ми висок хълм със стръмни склонове. Нещо като планински връх, ако щеш. Има ли подобно нещо близо до нас?
Салкан се намръщи, после каза:
— На няколко километра на юг се намира Кулата на Дайвер. Тя в общи линии отговаря на вашите изисквания.
— Кой е Дайвер? — попита Бейд.
— Един луд отшелник, живял тук преди неколкостотин години, ваше преподобие. Бил убеден, че е единственият човек на света, който обича Бога, и че всички останали хора са слуги на дявола. Когато видял този хълм, решил, че Бог го е създал специално за него. Той се извисява на повече от триста метра над равнината, а склоновете му са почти вертикални.
— В такъв случай как е успял да се изкачи там?
— По южния склон има скалиста пътека. Трудно е да се изкачи, на самият аз съм стигал по нея до самия връх. Както и да е, Дайвер се изкачил там и заживял в една пещера до самия връх. Имал навика да хвърля скали по пътеката, когато някой друг се опитвал да се качи — нали не се нуждаел от компания.
— В такъв случай там би трябвало да има и вода — каза Халор.
— Така е, генерал Халор. В дъното на пещерата има извор. Нямам представа как водата си пробива път дотам, обаче е бистра, вкусна и студена.
— Като тънка струйка ли изтича? — продължи да разпитва Халор.
— Съвсем не, господине. По-скоро като фонтан.
— Какво ще кажеш, Халор? — попита Алтал.
— Както го описва, прилича точно на това, което търсим — отвърна Халор. — Защо да не огледаме този хълм?
— Няма да е зле да го направим. Хората на Гебел са хванали няколко ансуйски коня. Вземи три и заедно със Салкан ще отидем да огледаме хълма.
