за своя заслуга.
Това му се стори несправедливо.
Войниците на Гебел се втурнаха зад овцете, които ги бяха опазили от Коман, и се нахвърлиха върху отстъпващото в безпорядък войнство на Пехал.
Скотоподобният Пехал, зинал от удивление, сякаш се бе вкаменил, като гледаше как ужасените овце се нахвърлят върху неговите хора, а войниците на Гебел, следващи по петите своите вълнисти съюзници, избиват всички регвосци, попаднали пред очите им.
Изходът от битката бе ясен. Пехал нададе зверски рев, последван от вулкан от псувни, и бързо избяга през вратата на Хном, без да се интересува от неизбежната вече гибел на войската си.
Глава 28
— Не може да се отрече, че това си е истински Божи зъб! — каза едва ли не със страхопочитание сержант Гебел, когато прехвърлиха един хълм и видяха Кулата на Дайвер да се извисява посред равнината под бледата лунна светлина. — Къде е пътеката, за която спомена, Халор?
— От другата страна — отвърна Халор. — Може обаче да се наложи да се издигне укрепление около основата на хълма. Хората ти са много, а пътеката не е широка.
— Точно това ми харесва, Халор. Не искам към позициите ми да води царски друм. Няма да ни отнеме много време да достигнем върха. Наредих на челния си отряд да закрепи въжета покрай пътеката, а ариергардът, който оставих в окопите, би трябвало да прикрие от врага факта, че сме се изтеглили. След това, което направихме вчера с ансуйците, не вярвам да очакват да сме се махнали. Смляхме по-голямата част от пехотата им зад окопите и унищожихме голяма част от конницата им. Отстъплението след победа е доста необичайно нещо. Може би чак утре ще разберат, че сме се оттеглили. Докарването на подкрепления ще им отнеме доста време. Не ми е приятно да призная това, Халор, обаче тази твоя идея ми се вижда разумна от стратегическа гледна точка.
— Радвам се, че я одобряваш.
— Не казах, че я одобрявам. Казах само, че ми се вижда интересна като нововъведение в стратегията.
— Допускате ли, че е възможно те просто да ни заобиколят и да настъпят към Кейвон? — попита Бейд.
— На война всичко е възможно — отвърна Гебел. — Това обаче не ми се струва вероятно. Само идиот ще настъпва, като остави цяла вражеска армия в тила си. Ако рекат обаче да го направят, нямам нищо против. Нашите подкрепления вече са се запътили насам, така че ни трябва само време. Кавалерията на Кройтер би трябвало да дойде до няколко дни, а по петите я следва войската на стария княз Делур. Аз просто ще седя на върха на тази тъпа кула и ще ги изчакам. Ако врагът превземе Кейвон, веднага след пристигането на нашите подкрепления ще си го върнем.
— Това не би ли могло да доведе до разрушаването на целия град?
— Градовете не са чак толкова ценни. Пък и този град не е мой, така че дори да го изгорят до основи, това няма да ми наруши съня. Още от малък съм подпалвал градове и за удоволствие, и за пари — отвърна Гебел и се обърна към Халор. — Храна и вода осигурени ли са?
— Точно това е едно от нещата, заради които харесахме Кулата, сержант Гебел — излъга без никакво притеснение Алтал. — Брат Бейд научи за съществуването на монашески орден, държащ много силно на отшелничеството. Горе, на самия връх, има доста голяма пещера, в която блика извор. Доколкото разбрах, монасите цели десет години са трупали храна в пещерата: пшеница, сушени плодове, шунка и пушено говеждо месо, боб, въобще, обичайните неща. Когато вчера се качихме на върха, видяхме, че там наистина е складирана много храна.
— А какво се е случило с монасите?
Алтал вдигна рамене.
— Не могли да се разберат кой да ги ръководи. Доколкото разбрах, спорът започнал с много крясъци и приключил с размахване на брадви и ножове. В началото бил много шумен, но накрая настъпила мъртвешка тишина.
— Бог да ни пази от религията — каза Гебел.
— Бог да ни пази — повтори Алтал и се престори, че не вижда смаяното лице на Бейд.
— Имаш ли някакви вести от Двейя? — тихо попита Бейд, когато заедно с Алтал започна да изкачва стръмната пътека.
— Усетих присъствието й само веднъж — призна Алтал. — Не вярвам в близко време да има повече контакти. Коман ни подслушва и Еми е твърде умна, за да ми съобщи нещо, което не желае той да научи.
— Не можеш ли да го извадиш от строя с половинки, четвъртинки и третинки? Така, както го прави Лейта?
— Не мога да правя това до безкрайност. Сигурен съм, че Коман е съсредоточил вниманието си върху мен, защото Генд добре знае, че именно аз съм най-старшият тук. Ако знам прекалено много неща, рано или късно някое от тях няма да бъде опазено в тайна.
— Тя предупреди ли те, че ще те държи в неведение?
— Не се наложи да го направи. Познавам Еми твърде добре и нейният начин на мислене ми е известен. Ако нараняването на Елиар е леко, той вероятно ще се върне при нас още днес. Окаже ли се по-тежко, ще се наложи тя да го задържи за повече време.
Алтал предпочете да премълчи възможността слепотата на Елиар да се окаже постоянна.
— Много спокойно говориш за тези неща, Алтал — укори го Бейд.
— И да съм развълнуван, това няма да ми помогне. Имай вяра, братко Бейд. Ако вярата ти е достатъчно силна, може да помогне събитията да се развият в добра насока.
— Смущава ли те това, че самият аз се тревожа?
— Не, стига да не ме заразяваш с тревогите си.
След половинчасово катерене по стръмния склон сержант Гебел каза запъхтяно:
— Халор, трябват ми поне няколко минути, за да си поема дъх.
— Гебел, да не би да си се размекнал от спокойния живот в окопите? — попита лукаво Халор.
— Нямам впечатлението и ти да си се затичал към върха.
— Не би било учтиво да забързам нагоре и да те оставя сам, Гебел.
— Халор, наистина ли искаш да се състезаваме кой ще стигне пръв до върха?
— Честно казано, не. Въжетата, които твоят челен отряд е опънал покрай пътеката, определено правят катеренето по-приятно. Особено в тази тъмнина. Вчера изкачвахме този склон заедно със Салкан и Алтал посред бял ден, но когато стигнахме върха, вече бях останал без сили.
— Каква е обстановката горе?
— Не особено гостоприемна, ако трябва да ти кажа истината.
— Не възнамерявам да каня гости. Къде се намира пещерата, в която има храна и вода?
— От другата страна на мястото, където излиза пътеката. Доколкото мога да преценя, в резултат на земетресение се е срутила голяма скала и голяма част от върха се е сринала. Точно така се е образувала пътеката, по която вървим. Откъм северната страна склонът очевидно е по-устойчив. На върха има зъбер, тридесетина метра по-висок от останалата част на хълма. Отворът на пещерата е точно срещу зъбера.
— Ако се стигне до най-лошото, тази пещера може да се окаже много полезна.
— Да се надяваме, че няма да се стига до това.
— И аз така мисля — отвърна Гебел. — Ако врагът поиска да ни достигне, ще трябва да се изкачи по тази пътека. Имам усещането, че отгоре може да се свлекат нови скали. Трудно е човек да се съсредоточи, когато върху главата му падат камъни, нали?
— Ти очевидно излизаш от предположението, че ще си успял да качиш всичките си хора горе преди кавалерията на Гелта да ни нападне.
— Не изключвам такава възможност — съгласи се Гебел.
