на добрите.
— Щом казвате така, вярвам ви — рече Салкан. — Не че съм много религиозен, ама не ми се искаше да рискувам.
— Хайде, Салкан, не се мотай — каза му Алтал. — Взимай момчетата, запалете си факлите и подпалете тревата. И искам после ти и хората ти да защитите ариергарда. Възможно е някои от конниците да успеят да избегнат огъня, така че дръжте прашките си в готовност. Качете се след последните войници на Гебел и прережете въжетата.
— Слушам, господин Алтал — отвърна Салкан и тръгна към другите овчари.
— Когато цялата работа приключи, ще открадна това момче от Едон — замислено каза Бейд. — Би могло да се окаже много полезно.
— За това мисли после — каза Алтал. — Сега по-добре да се опитаме да поживеем достатъчно дълго, за да дочакаме залеза. По-добре да се върнем при скалата. Искам да видя какво става, но никак не ми се ще Гебел да ме гледа как правя вятър.
Салкан и приятелите му успяха да образуват огнен пръстен около хълма само за петнадесетина минути и се присъединиха към последните няколко батальона на Гебел, вече достигнали подножието на хълма.
— Иде — каза Гер и посочи на север.
Алтал погледна отвъд запалената трева. Ансуйците на Гелта — отдалеч приличаха на мравки — препускаха към Кулата.
— Дано всичко се получи както трябва — промърмори той и си пое дълбоко дъх. След това рязко издиша, загледан в конниците, и каза „пета“.
Лек вятър раздвижи огньовете.
— Огънят започна да се разгаря, Алтал — каза Гер. — Трябва ни обаче по-силен вятър.
— Старая се — отвърна Алтал, пое си отново дъх и повтори процедурата.
Огньовете от двете страни на Кулата се разгоряха и струя дим се понесе на север. Огньовете откъм северната част на хълма обаче все още бяха слаби.
— Самият хълм блокира вятъра ти, Алтал — каза Бейд. — Не се получава това, което ни е необходимо.
— Защо не насочиш вятъра направо надолу, към челните огньове, които не горят толкова добре, колкото страничните? — попита Гер.
— Досега не съм виждал вятър, който да вее отгоре надолу.
— Опитай.
Алтал реши да не възразява и изрева „пета“ право надолу.
Ленивите огньове откъм северната част на хълма, които досега бяха на завет, сякаш избухнаха и се понесоха на север като огнена вълна.
Ансуйците на Гелта спряха конете и зинаха от удивление, когато срещу тях се понесе ревяща огнена стена. След това, сякаш по команда, се извърнаха и побягнаха.
— Алтал, вече можеш да спреш — изкрещя Бейд: мъчеше се да надвика рева на вятъра. Бе залегнал, та стихията да не го отнесе.
— Чух те, братко Бейд — отвърна Алтал. — Ще го направя веднага щом разбера как.
— Не мога да ти го обясня, Алтал — призна Гер. — Просто ми се стори разумно, не знам защо. Ние работим за Еми, а Книгата също работи за Еми. При това положение не е редно Книгата да издребнява, нали?
Момчето сбърчи чело и добави:
— Всъщност и това май не обяснява всичко. Не ме бива в четенето, така че не разбирам много от книги. Може би нещо друго ме е навело на тази мисъл.
— Какво например? — попита Алтал, като надвика вече отслабващия вятър.
— Еми не иска да разговаря с теб, защото се бои, че някои от нещата, които ще ти каже, могат да бъдат подслушани от Коман. Може би Еми вкара тази идея в главата ми. Така, както господин Халор използува Салкан, за да пробута лъжи на Коман, докато бяхме в окопите.
— Това е разумно обяснение, Алтал — съгласи се Бейд. — Двейя всъщност не може да укрие нищо от теб, защото твоят и нейният разум са твърде тясно свързани. При това положение именно Гер е чудесен преносител на идеи. Той и без това винаги има странни идеи, така че и в това му предложение не можеше да откриеш нищо учудващо.
— Така е, трябваше да се сетя — съгласи се Алтал. — Тази настойчивост, с която Гер ми повтаряше „опитай“, е напълно в стила на Двейя. Всъщност не е важно откъде точно дойде идеята. Важното е, че свърши работа.
Слънцето, замъглено от дима на горящата трева, свенливо се показа на изток. Ураганът бе преминал в лек ветрец.
— Не виждам и следа от тях — каза княз Алброн. — Нищо чудно този пожар да ги е прогонил чак в Ансу.
— Това би било твърде хубаво, за да повярваме в него, княже — каза Халор. — По-вероятно е да са се прибрали в пещерата. — После замислено се почеса по ухото и продължи: — Много бих дал, за да разбера какво кроят, но Лейта я няма и едва ли ще го узнаем. Бих могъл да направя няколко предположения, но не ми е в характера.
— Все пак ще е по-добре да ги направиш — каза Алтал. — Какъв според теб ще е най-вероятният им ход?
— По всяка вероятност ще опитат нещо банално. Сигурен съм, че не бяха очаквали да се изтеглим по този начин. След като им натрихме носа при окопите, бе нормално да се очаква, че ще задържим позициите си. Съвсем необичайно е за една войска след победа като нашата просто да се изтегли, а необичайните неща на бойното поле много нервират военните. Предполагам, че ще направят няколко пробни атаки, колкото да ни опипат пулса. Те не искат да се сблъскват с повече изненади, така че известно време ще са предпазливи.
— Ако съм те разбрал добре, на първо време не очакваш никакви необичайни действия от тяхна страна, така ли?
— Поне не и през следващите няколко дни. Ние от самото начало започнахме да им поднасяме изненади, Алтал. Те не очакваха нито въжетата, нито адските храсталаци, нито овчари с прашки, нито нападението на резервната войска на Гебел. На всеки техен ход отвръщахме с по-добър ход. Ще са много предпазливи, когато се доближат до новата ни позиция. На тяхно място аз също бих бил предпазлив.
По пладне и последните бойци на Гебел стигнаха върха на Кулата на Дайвер. След тях дойдоха и овчарите на Салкан.
— Да прережем ли въжетата, генерал Халор? — попита младият червенокос овчар.
— По-добре ще е да се опитате да ги изтеглите, Салкан — отвърна Халор. — Хубавите въжета не са евтини, така че нека се лишим от тях само в краен случай.
— Ще се постараем, генерале.
— Сержант Халор е арумец до мозъка на костите, нали? — обърна се Бейд към Алтал. — Не иска да похабява нищо, което струва пари.
— Това никак не ме смущава, братко Бейд, тъй като всичките разходи са за моя сметка.
Гер, който допреди малко мяташе камъни от една скалиста площадка, дотича при тях и каза:
— Хрумна ми нещо.
— Казвай го по-бързо, момче — рече Халор. — Да не би да си открил начин да се подпали изгоряла трева?
— Не, господин Халор. За това би трябвало да изчакаме да мине година. Имам предвид вратите.
— Точно сега не разполагаме с врати, Гер — каза Алтал.
— Ние, не, но лошите разполагат с врати и ще се опитат да ги отворят точно в началото на пътеката. После, докато хората на господин Гебел ги отблъскват, ще отворят други врати и ще се появят в гърба на нашите хора, както вече го направиха. Не мислиш ли?
