— Самият аз бих действувал по подобен начин, стига да разполагах с врати — съгласи се Халор. — Какво предлагаш?
— Огледах скалите при пещерата. Не ти ли приличат на кула, построена върху друга кула? Някои от хората на господин Гебел биха могли да останат до пътеката и да отблъскват лошите. Други обаче могат да изградят някакво укрепление пред входа на пещерата, а трети да се изкачат на върха на зъбера и оттам да обсипват с копия и стрели лошите, които се опитат да проникнат в пещерата. Малката кула върху голямата кула няма ли да е по-добро място за отблъскване на лошите, отколкото пътеката?
— Кажи какво искаш за това момче, Алтал — каза Халор. — Веднага ще ти го дам.
— С такива приказки ще ми създадеш неприятности, сержанте — отвърна Алтал.
— Да, Халор, това може да се направи — съгласи се неохотно Гебел. — Подобно нещо ще внесе смут сред нападателите. Ще изгубят хиляди хора, докато стигнат върха на пътеката, и след това ще видят, че им предстои да преодолеят още едно укрепление. Тогава повечето от тях ще изпитат неудържимо желание да се приберат у дома. Поне аз на тяхно място бих го изпитал. Какво ще е следващото ти предложение?
— Не знам — отвърна Халор. — Предполагам, че бихме могли да построим някаква кула върху този зъбер, стига да искаш.
— А после още една? И още една? В такъв случай най-горната кула ще трябва да е на колела.
— Защо пък на колела?
— За да можем да я избутаме до луната.
— Много смешно — отвърна сухо Халор.
— Радвам се, че имаш чувство за хумор — засмя се Гебел.
В късния следобед ансуйците на Гелта прекосиха опожарената степ и обкръжиха Кулата. Хората на Гебел скоро установиха, че една скала, бутната от върха от триста метра височина, се търкаля доста дълго, след като достигне основата му, и намериха това занимание за много забавно.
Ансуйците обаче не го намериха за забавно и се отдалечиха.
— Тези овчари защо хвърлят непрестанно камъни с прашките си върху пътеката? — попита сержант Гебел.
— Вероятно се развличат — отвърна Халор и вдигна рамене. — Защо трябва да ни вълнува това? Камъни има колкото щеш, а освен това овчарите не ни искат пари.
Гебел изръмжа нещо и тръгна към хората си.
— Защо наистина го правят? — попита княз Алброн.
— Това всъщност е моя идея — отвърна Гер. — Замислих се за свойствата на вратите. През една врата всичко може да премине в двете посоки, нали? Ако някой отвори врата, най-вероятно е да е застанал непосредствено зад нея, нали? В момента, когато Хном отвори вратата си към горната част на пътеката, някой камък може да го улучи право в главата. Ако му пръсне черепа, лошите ще останат без врати и ще бъдем в еднакво положение. Казах на Салкан, че камъните, мятани в тази посока, рано или късно ще ударят някого и той ще изпищи. Благодарение на писъка хората на господин Гебел ще разберат, че някой се опитва да ги нападне. Салкан реши, че идеята ми е добра, и се зае с изпълнението й.
— Бейд, ти беше ли нащрек, когато Пехал излезе от вратата на Хном зад окопите на Гебел? — попита Алтал същата вечер.
— Да. Наблюдавах всичко доста внимателно — отвърна Бейд. — Защо?
— Забеляза ли нещо особено в момента непосредствено преди отварянето на вратата?
Бейд се намръщи, после попита:
— Блещукането ли имаш предвид?
— Да. Значи това не е било плод на моето въображение. Ти как точно би описал това, което видя?
— Трудно ми е да ти отговоря — отвърна Бейд и се замисли, очевидно в търсене на подходящата дума. — Бих го описал като кратко преминаване на сянка пред слънцето. Ти какво ще кажеш?
— Да, описваш го доста точно — съгласи се Алтал. — Допускам, че това се получава винаги, когато се отваря врата. Не мога обаче да го заявя категорично, защото точно сега нямам връзка с Еми.
— Това може би се дължи на разликата в силата на светлината от двете страни на вратата, Алтал. От едната страна винаги е по-светло, отколкото от другата. Или по-тъмно.
— Обяснението ти звучи разумно. Имам чувството, че при отварянето на врати винаги се появява такова блещукане. По-рано не му обръщахме внимание, защото ние излизахме през вратите. Може би то ще е единственото предупреждение, че предстои вражеска атака.
Хората на сержант Гебел използуваха по-голямата част от нощта, за да издигнат пред входа на пещерата голям насип. След това го продължиха към източната и западната част на площадката.
— Работят много бързо, нали? — каза Гер.
— Имат доста голям опит в това отношение — отвърна Алтал.
— В това, изглежда, е и смисълът на войните, нали? — предположи Гер. — Едната страна гради насипи и барикади, а другата се стреми да ги преодолее.
— Това е част от дългата и скръбна история на човечеството — тъжно каза Бейд. — Рано или късно всички хора започват да измислят средства, с които да не допускат други при себе си.
— За това Еми се е погрижила много отдавна — каза Гер. — Никой не може да влезе в Дома без нейно разрешение.
— Да — каза Бейд.
— Пък и пропастта пред вратата й отблъсква евентуалните посетители. Всъщност тя играе ролята на крепостен ров.
— Какво е крепостен ров?
— Нещо като дълбок окоп, пълен с вода.
— Такова нещо наистина може да затрудни влизането — каза Гер.
— Ние не можем ли да направим нещо подобно? Алтал, нали в пещерата има извор?
Бейд поклати глава.
— За запълването на крепостен ров е необходима цяла река, Гер.
— Почакай малко, братко Бейд — каза Алтал, сякаш му бе хрумнало нещо.
— Изворът е наистина много красив, Алтал, но едва ли бихме могли да го възприемем като река — каза Бейд.
— Ако се уголеми, може и да заприлича на река. Май трябва да си поговоря с Халор.
— Понякога никак не се различаваш от Гер, Алтал.
— Благодаря ти, братко Бейд.
— С това сравнение не мислех да те похваля.
— Може и да не си мислил, но направи точно това.
— Това наистина изглежда интересно — съгласи се Халор. — Как обаче да го обясним на Гебел? Всичките му хора са заети с това укрепление. Никак не ми се вярва да задели половината от тях за изкопаването на ров.
— Едва ли ще им трябва особена помощ — каза Алтал. — Имам представа как изглежда един ров.
— Сам ли ще го изкопаеш? — попита недоверчиво княз Алброн.
— Не забравяй, че разполагам с известни възможности за това, Алброн — напомни му Алтал. — Ако произнеса думата „ров“ по правилния начин, пред стената на Гебел ще се появи ров.
— Как смяташ да му обясниш това?
— Не мисля да му го обяснявам. Започнахме да губим твърде много време за обяснения. Струва ми се, че този път ще направя нещо различно. Просто ще направя рова, а ако Гебел не успее да го разбере, толкова по-зле за него. Гебел и неговите хора вече започват да ме дразнят.
Гер пак дотича до тях и попита:
— Нали лошите ще използуват вратите, за да се появят тук?
— Сигурен съм, че ще го направят — отвърна сержант Халор.
