— Чак толкова близки не сме. Елиар е мъж, а аз съм жена. Не може да не знаеш, че между мъжете и жените има известни разлики, нали, Алтал?
— Успокой се. Ти сигурна ли си, че няма да можеш после да откъснеш разума си от разума на Елиар?
— Ти можеш ли да откъснеш разума си от разума на Двейя?
— Нима става дума за същото? — каза Алтал. Гласът му бе изпълнен с изненада.
— Точно така, Алтал. Става дума за съвсем същото.
— Еми, не е ли възможно проблемът да се реши по някакъв друг начин? — попита той безмълвно.
— Не, Алтал. Ако не се установи такава връзка между Лейта и Елиар, няма да се получи нищо. Сетивата се намират на най-дълбокото равнище на съзнанието, така че разумът на Лейта и разумът на Елиар трябва да се слеят напълно. Така, както това се получи при нас.
— Започнах да разбирам проблема — каза Алтал. — Може би всъщност проблем не съществува. Може би това, което предлага Двейя, в действителност е полезно.
— Какво си намислил, Алтал?
— Еми, просто наблюдавай какво правя и се учи.
— Започна да ставаш досаден, Алтал.
— И досадата ще ти мине. Добре, деца. На майка ви й хрумна една интересна идея, която би следвало да обсъдим, преди да продължим по-нататък.
— На майка ни ли? — попита озадачено Бейд.
— Нима тя не ни е майка? Не сте ли забелязали как се държи? Досущ като лястовица към пиленцата си — каза Алтал.
— Има известна истина в думите ти — съгласи се Лейта.
— Като проникнеш по-дълбоко в разума на Елиар, наистина ще се създаде връзката, която спомена. Нима обаче тя вече не съществува? Никой от вас не говори за нея, обаче тя така или иначе съществува, прав ли съм? Нима не приемаш Андина като своя сестра? Нима между вас двете не съществува такава връзка?
— Предполагам, че съществува — съгласи се Лейта.
— Защо в такъв случай вдигаш толкова шум за нещо, което вече съществува? Ти и без това си свързана с Елиар, и то още от момента, когато всичките напуснахме заедно Кверон. Просто тази връзка вече ще стане видима. Нищо чудно по-късно да пожелаем да я разширим и да привлечем и всички останали към това семейно общуване. Може и да се окаже много полезно. Обичта е красиво нещо, Лейта, и няма защо да се боиш от нея.
— Имам чувството, че ме водят за носа — каза Лейта и безпомощно се засмя. — А ти самият какво мислиш за това, Елиар?
— Винаги съм се чудел какво ли означава да имаш братя и сестри — отвърна той срамежливо. — Струва ми се, Лейта, че така или иначе ще трябва да го направим. Познаваш добре Еми, а и наистина искам да прогледна.
Тя нежно докосна бузата му с трепереща ръка.
— Добре братко, нека видим какво можем да направим.
Лейта започна да работи бавно, почти срамежливо, и няколко пъти двамата с Елиар силно се изчервиха.
— Това няма никакво значение, деца — каза Двейя. — Става дума само за физически различия, които са без особено значение за вашата личност. Всички ние осъзнаваме притежанието на своите физически тела и това въобще не трябва да ни смущава.
После Двейя направи кратка пауза и Алтал усети, че тя се колебае с какво да започне.
— Нека започнем с вкуса и обонянието — предложи Двейя. — Те са сравнително по-прости усещания. Гер, донеси някакво цвете.
— Какво цвете?
— Благоуханно, ако успееш да откриеш такова.
— Веднага — каза Гер и излетя от палатката.
— Вземи някоя от зелените ягоди, Алтал — нареди Двейя. — Не казвай нищо. Просто вземи една и я да й на Лейта да я лапне.
— Бях останал с чувството, че са отровни.
— Ще се отровиш само ако изядеш цяла чиния.
Алтал махна с ръка на Лейта, за да привлече вниманието й, и след това вдигна пръст пред устните си.
Тя кимна.
Алтал отиде до грубо скованата маса, взе една от малките зелени ягоди, върна се при леглото, подаде я на Лейта и посочи с пръст устата й.
Тя отново кимна и лапна ягодата. Сдъвка я, навъси се и сви устни.
— Това е ужасно! — възкликна Елиар, намръщи се и се опита да изплюе нещо.
— Това е най-приятното вкусово усещане, което си имал, Елиар — възрази Двейя. — Опитът излезе успешен.
Когато Лейта помириса малкото жълто цвете, донесено от Гер, Елиар се засмя и попита:
— Гер, целият ли се издра?
— Защо пък да съм се издрал? — попита озадаченият Гер.
— Защото това е цветето на дяволския храст. Уханието му е почти толкова силно, колкото са остри бодлите му.
— Значи всичко е наред, нали, Еми? — безмълвно попита развълнуваният Алтал.
— Засега се получава. А сега дръпни Лейта встрани и й прошепни нещо в ухото. Между техните носове и усти се установи връзка. Да видим какво става с ушите им.
След като Елиар повтори дума по дума това, което Алтал бе пошепнал в ухото на Лейта, Двейя му нареди да погъделичка крака й. Елиар веднага отдръпна собствения си крак.
— И четирите опита излязоха успешни — каза Двейя на глас. — Сега ще пристъпим към изпълнението на истински важната задача. Лейта, искам да прилепиш бузата си към бузата на Елиар и очите ви да бъдат колкото се може по-близко. Не мисли за нищо. Просто погледни покрива на палатката, а не нашите лица. Искам да видя дали е в състояние да забележи светлината, преди да продължим.
Лейта кимна, отиде до леглото на Елиар, коленичи до него и нежно притисна лицето си към неговото.
— Мога да виждам! — възкликна Елиар. — Вече не е тъмно!
— Сега започни да местиш бавно поглед, Лейта — каза Двейя. — Той ще трябва да свикне с някои неща. Отмести бавно поглед към Андина.
— Разбрах — каза Лейта.
— Не знам защо, но ми изглежда различна — оплака се Елиар.
— Зрението на Лейта не е съвсем като твоето, Елиар — обясни му Двейя. — Жените възприемат другите жени по различен начин от мъжете. Едва ли обаче е необходимо да ти обяснявам това точно сега. Виждаш ли я ясно?
— Струва ми се някак си разцентрована — каза Елиар.
— Какво искаш да кажеш? — попита възмутено Андина.
— Той не се опита да те обиди, мила — каза Двейя. — Той просто те наблюдава с очите на Лейта, а те не са точно като неговите. Ще му трябва известно време, за да привикне, но най-трудното вече мина.
Двейя използуваше гласа на Алтал и говореше делово и подчертано спокойно. Алтал обаче започна да примигва, след като усети в главата си нейната напрегнатост.
— Там няма нищо, Елиар — възрази Лейта, като се обърна отново с лице към младежа, седнал на койката.
— Моля те, Лейта, не ме гледай — каза той с разтреперан глас. — Завива ми се свят, когато виждам самия себе си.
