да се окаже прекалено трудна за нея и тя би могла да откаже. А е възможно и самият Елиар да не се съгласи. Струва ми се, че трябва да поговориш и с двамата, и при това да го направиш веднага.
— В какво точно трябва да я убедя, Еми?
— Лейта е пасивна, Алтал. Засега тя само подслушва чуждите мисли. Ще трябва да направи една нова крачка — да проникне по-дълбоко в разума на Елиар. Това предполага да се проникне наистина доста дълбоко, а не само да се докосне повърхността. Всъщност тя досега е правила това — плъзгала се е по повърхността, колкото да регистрира чуждите мисли. Проникне ли дълбоко в разума на Елиар, той също ще проникне в нейните мисли. Лейта е свикнала с мисълта, че може да подслушва мислите на други хора. Занимавала се е с това цял живот. Мисълта, че някой друг би могъл да разбере нейните мисли, може да я уплаши.
— Защо? Би трябвало вече да е свикнала с тази мисъл.
— Мисълта е едно, а реалността е друго. Разумът и на двамата ще се слее в едно и между тях ще се установи постоянна връзка.
— Нещо като връзката между нас двамата?
— Точно така. Подобна връзка би могла да се отрази върху някои от отношенията им като представители на двата пола, а тя вероятно не желае това. Можем само да се надяваме, че такова нещо няма да се случи, но в момента за нас истински важното е да върнем зрението на Елиар.
Глава 27
— Предстои ни важна работа — каза Алтал с подчертано делови тон, когато влезе в палатката. — Еми има важни указания за вас, така че ме слушайте внимателно.
След малко Двейя отмести Алтал встрани и попита:
— Елиар, виждаш ли поне някакви проблясъци от светлина?
— Не виждам нищо, Еми — отвърна той отчаяно. — Всичко е тъмно като на дъното на кладенец. Не мога да разбера как удар по тила може да ми повреди очите, но наистина нищо не виждам.
— Задната част на мозъка е най-примитивната, Елиар. Там се намират сетивата: зрение, слух, обоняние и така нататък. Една буболечка не може да мисли, но може да вижда. Ти мислиш с челната част на мозъка си. Задната част е предназначена за по-прости неща.
— Какво можем да направим? — попита разплаканата Андина. — Досега не съм чувала за слепец, който да е възвърнал зрението си.
— Когато са повредени самите очи, шансовете да се възвърне зрението наистина не са големи, мила — обясни Двейя. — Очите на Елиар обаче са съвсем здрави. Когато Гелта го удари с брадвата си, тя нарани именно мозъка му. Ние успяхме да се справим с опасния кръвоизлив, като пробихме дупчици в тила му. Възможно е именно ударът, който насмалко не го уби, да е предизвикал тази слепота. Ако раната не е тежка, ще зарасне. След като зарасне, той отново ще прогледне, а когато прогледне, ще може да ползува вратите. В момента обаче не може да ги ползува, а аз трябва да го докарам тук, за да мога да го прегледам по-внимателно и да установя естеството на нараняването.
— Засега не им казваш всичко, нали, Еми? — попита беззвучно Алтал.
— Не им казвам всичко — призна гласът й. — Ако увреждането на мозъка му е прекалено голямо, по всяка вероятност ще остане сляп за цял живот. Не им казвай обаче това, Алтал — каза Двейя, сетне го изтласка встрани и отново заговори с гласа му.
— Елиар трябва да бъде доведен в Дома — каза на всички. — Само той обаче знае как да отваря вратите. Ще ми трябва помощта на Лейта.
— Как мога да му помогна да види вратата, водеща към Дома? — попита озадачено Лейта.
— Ще му заемеш очите си, Лейта.
— Не мога да ги извадя, божество.
— Знам. А и да ги извадиш, той не би могъл да ги използува. Както не може да използува собствените си очи.
— Не мога да те разбера, Еми — каза Елиар и се опита да надигне глава.
— Не мърдай — нареди му Андина и внимателно притисна главата му към възглавницата. — Инак пак ще започне да кърви.
— Лейта, за какво точно си мисли в момента Елиар? — попита Двейя.
— Нали ми нареди да не правя такива работи? — отвърна Лейта.
— Обстоятелствата са особени, мила, така че този път можеш да го направиш.
— Добре — отвърна Лейта и погледът й стана празен. — Много е нещастен. Сигурен е, че ще остане сляп до края на живота си, и съжалява, че ударът не го е убил.
— Права е — каза Елиар. — Кой ще се нуждае от мен, ако остана сляп?
— Не говори такива неща! — извика Андина, прегърна го и избухна в ридания.
— Успокой се, Андина — каза Двейя на малката владетелка. — Само ни пречиш. Елиар, ти почувствува ли нещо, когато Лейта започна да се разхожда из мислите ти?
— Само някаква топлина. Това има ли значение?
— Може би цялата работа ще протече по-лесно, отколкото си мислех. Лейта, ти какви чувства изпитваш към Елиар?
Лейта повдигна рамене и отвърна простичко.
— Обичам го.
— Лейта! — възкликна Андина.
— Не го обичам така, както си въобразяваш — отвърна й топло Лейта. — Обичам го така, както обичам теб и Гер. Чувствата ми към Бейд са по-различни, но това е друга тема. Ние всичките сме едно семейство и е напълно естествено хората да обичат членовете на своите семейства. Това непрестанно го установявам, когато слушам хорските мисли.
— Проникни малко по-надълбоко, Лейта — каза Двейя. — При това вдигни малко шум, за да може Елиар да усети присъствието ти.
На лицето на Лейта внезапно се изписа отвращение.
— Не можеш да искаш такова нещо от мен, Двейя! Не мога да го направя!
— Какъв е проблемът, Лейта? — попита Бейд.
— И да ти обясня, Бейд, няма да разбереш — отвърна тя ужасено.
— Има нещо, което те плаши, Лейта — каза Андина. — Толкова ли е страшно?
— Двейя, сигурно може да се намери някакво друго решение — каза бледото момиче.
— Там е работата, че няма друго решение, Лейта — отвърна Двейя. — Няма нищо страшно. Елиар е простодушно младо момче, така че няма нищо, с което да не можеш да се справиш.
— Той обаче е мъж, Двейя.
— Забелязала съм.
— Някой ще ми обясни ли какво става? — попита Елиар. — Какво искаш от нея, Еми? Защо е толкова разтревожена?
— Няма нищо сериозно, Елиар — отвърна Двейя.
— Аз ще му го обясня, Двейя — заяви Лейта. — Ти понякога говориш с твърде много недомлъвки.
Гласът на Лейта бе хладен, почти враждебен.
— Нещо тайно ли има, Еми? — попита Алтал.
— Тя вдига много шум за нищо — отвърна раздразнено Двейя.
— Нищо ли? — попита Лейта. — Имаш много странна представа за понятието „нищо“, Двейя.
— Може би е по-добре да си поговорим открито — каза Алтал. — Да не си намислила някаква хитрина, малко котенце?
— Изразяваш се много грозно, Алтал! — изсъска Двейя.
— Ти сама се издаде, Еми. Лейта, кажи какъв е проблемът.
— Ако изпълня желанието й и се вмъкна дълбоко под разума на Елиар, няма да мога да изляза оттам. Моят разум и неговият разум ще се прегърнат като уплашени деца и с Елиар никога вече няма да бъдем истински разделени.
— Какво от това? Нали и без това всички сме си близки?
