да успее да установи в причините за това нищо необичайно. Генд ще бъде лишен от елемента на изненада и затова ще се стигне до продължителна обсада. Благодарение на това Елиар ще има достатъчно време, за да се възстанови, и ще се върнем към изпълнението на първоначалния план.
— Значи има полза от това, което казах? — попита оживено Гер.
— Справи се много добре — каза му Халор и се ухили. — Хайде, иди да доведеш Салкан, че трябва да почваме.
Стоманеносивата светлина на зората започна да се просмуква в долината под окопите на сержант Гебел, а пияните ансуйци на отсрещния скат тръгнаха към конете си, за да започнат отвличащото нападение. И странно защо се смееха високо.
— Държат се така, сякаш става дума за някаква шега — каза неодобрително княз Алброн.
— В известен смисъл това е наистина шега, княже — рече Халор. — От нас се очаква да не приемем тази фалшива атака много сериозно. Поне така е предвидено. Не вярвам обаче точно сега Генд да е в особено добро настроение. Предполагам, че мъглата и пушекът на Гер малко са го натъжили.
Ансуйците яхнаха конете и препуснаха към предните укрепления на сержант Гебел. Смехът им се редуваше с бойни викове.
— Гебел дали няма просто да пренебрегне това показно нападение? — попита княз Алброн.
— Не ми се вярва — отвърна Халор. — На ансуйците може и да им е забавно, но Гебел няма особено развито чувство за хумор. Предполагам, че ще им устрои достойно посрещане.
Когато ансуйците достигнаха подножието на склона, катапултите на Гебел започнаха да хвърлят върху тях камъни.
— Сигурно много боли — отбеляза Гер.
— Прав си — съгласи се Алтал.
— Вече се подготвят — каза Лейта, когато слънцето се показа на хоризонта. — Във всеки момент могат да излязат от пещерата.
— Та това е тъпо! — възкликна Халор. — Те вече знаят, че не могат да ни изненадат. Какво си мисли Генд?
— Генд не е в пещерата, сержанте — каза Лейта. — Сега там командува Гелта.
— Това обяснява всичко — обади се Алтал. — Гелта е почти толкова тъпа, колкото Пехал. Тя разполага ли въобще с някакъв план, Лейта?
— С нищо смислено. Ще изведе силите си до билото на отсрещния хълм, ще изчака всички да се подредят така, че да можем да ги видим, после ще нареди на тръбачите си да ни направят малък концерт, а след това ще заповяда атака.
— Типично поведение на конници — каза Халор и поклати глава. — Винаги превръщат появяването си на бойното поле в представление. Мислят, че това всява страх у враговете им.
— А всява ли наистина страх? — попита Алтал.
— Не — отвърна Халор и повдигна рамене. — Гер, кажи на Салкан да отиде да предупреди Гебел. Да му съобщи, че ансуйците са готови да щурмуват.
— Слушам, господин Халор — каза Гер.
— Вече се появиха — каза Алтал и посочи отсрещния хълм.
Ансуйските конници вече се бяха подредили върху билото. Размахваха мечове и копия и надаваха бойни викове.
— Нормално за тях поведение — сухо отбеляза Халор.
— Какво имаш предвид? — попита Алброн.
— Това перчене. Не знам какво става с хората, когато се качат на кон, но искат на всяка цена да направят впечатление. Добрите войници обикновено гледат преди да започне боят никой да не ги забележи. Онези глупаци там просто не могат да понесат мисълта, че не биха ги забелязали. Конникът неизбежно отделя повече време и усилия, за да бъде забелязан, отколкото за бойните действия.
— Така обаче стават по-лесна мишена за стрелците — отбеляза Алтал.
— И това е вярно — съгласи се Халор. — Може би заради това конниците рядко живеят дълго. Както и да е, щом враговете ни желаят да се държат глупаво, не трябва да им пречим. — И се засмя.
Ансуйските тръбачи дадоха сигнал за нападение и конниците препуснаха надолу, като надаваха бойни викове и размахваха оръжията си. Гелта, яхнала черния си кон, бе застанала на билото, окуражаваше ги с крясъци и размахваше брадвата си.
Отдалеч атаката изглеждаше много внушителна, тъй като остриетата на ансуйските мечове заблестяха под лъчите на изгряващото слънце. Проблеми за нападателите възникнаха едва когато стигнаха основата на склона. Конете започнаха да се препъват и да падат, често върху ездачите си.
— Какво става? — попита Алтал. — Мислех, че овчарите ще започнат да ги замерват с прашки едва когато се доближат.
— Това са капани — обясни Халор. — След фалшивата атака при зазоряване Гебел изпрати долу свои хора, които забиха в земята колове и опнаха между тях въжета. Тревата е висока и те не се виждат. Ако ансуйците имаха някакъв акъл в главата, щяха да изгорят тревата преди да предприемат атаката. Сега ще трябва да са по-внимателни. Ще напредват по-бавно и така ще бъдат по-лесни мишени за прашките на овчарите.
Когато Салкан се завърна на хълма, ансуйците вече напредваха със скоростта на пешаци, а бойните им викове бяха доста по-слаби.
— Генерал Халор, генерал Гебел ще разреши на моите хора да предприемат първата атака срещу ансуйците — гордо каза Салкан. — Казах им да се целят в конете, а не в хората, но това не им се хареса. Май вече не разсъждават като овчари.
— Хората се променят по време на война — отвърна Халор.
— Не всички ансуйци са излезли от пещерата — каза Лейта. — Около една трета още са там.
— Това са резерви — обясни Халор. — Хора и коне, които могат да хвърлят в битката по-късно. Долавяш ли следи от присъствието на пехота?
Лейта вдигна глава, вгледа се в далечината и след малко каза:
— Не усещам нищо. Защо, какво има?
— Не действуват както трябва — отвърна Халор. — Пехал не е първият умник на света, но дори и той би трябвало да знае, че да се прави опит да се завземе укрепена позиция само с кавалерия е груба грешка. Търси пехотинци, Лейта. Засега нещата се развиват добре и не искам изненади.
Атаката на ансуйците бе възобновена веднага след като разчистиха въжетата. Конниците, без въобще да разсъждават, се устремиха към по-слабо защитените пътеки, оставени от княз Алброн.
Реакция откъм окопите настъпи чак в момента, когато нападателите стигнаха жалоните, които Алброн бе поставил по слона на хълма. В този миг овчарите на Салкан се подадоха от окопите, започнаха да въртят прашките над главите си и по команда на Гебел обсипаха с истински дъжд от камъни основното ядро на ансуйците.
В първата редица на нападателите настъпи хаос, после обхвана и задните редици, тъй като върху тях се затъркаляха коне. Цвиленето на ранените животни и изненаданите крясъци на конниците заглушиха бойните викове и атаката се провали.
Ансуйците се обърнаха и побягнаха.
Гелта, Кралицата на нощта, бе гласовита, така че виковете й се чуваха съвсем ясно. Наричаше бойците си страхливци и некадърници и ги псуваше как ли не.
— Не ми е известен смисълът на всичките думи, които използува — призна княз Алброн.
— Вие сте възпитан, човек, княже — каза му Халор. — Не е редно да го знаете.
— Ще направят ли още един опит?
— О, да — отвърна Халор. — В това се заключава целият смисъл на речта й. Предполагам, че преди залез ще има още два щурма.
— Няма ли да се опитат да разчистят барикадите преди да започнат следващата атака?
— Предполага се, че атаките целят точно това, княже — отвърна Халор. — Разбира се, за
