трябва да се усвоява постепенно.
— Какъв е точният ефект от това лекарство?
— То неутрализира ефекта от мехлема, който Алтал използува, за да спре кръвотечението. Мозъкът се нуждае от кръв, братко Бейд, така че ние не можем да спрем кръвообращението. Дозировката трябва да е много точна. Това е много фина работа, наподобяваща настройването на арфа.
— Колко дълго ще продължи това? — попита Андина.
— Десет часа. Най-много двадесет. И двамата трябва да сте много внимателни. Лекарството трябва да се дава на равномерни дози. Ако сбъркате нещо, Елиар ще умре.
— Ако всичко това е вярно, може би мястото, където ще бъде нанесен главният удар, не е тук — разтревожено каза сержант Халор на Алтал. — След като целият този шум в пещерата е целял просто да подмами Елиар, за да го убият, могат да нанесат главния си удар другаде.
— Това ми се струва прекалено сложна комбинация за хора като Пехал и Гелта — изрази несъгласието си Алтал, после се обърна към бледата девойка. — Лейта, те дали са още в пещерата?
— Там са. Не мога да чуя нищо смислено, обаче броят на хората в пещерата не се е променил.
— До зазоряване остават два часа — каза Халор. — Ако са решили да нанасят удар другаде, би трябвало досега да са излезли оттам. Възможно ли е Елиар дотогава да се възстанови?
— По-добре ще е да не разчитаме на това — каза Алтал.
— Е, водили сме войни и без неговата помощ — каза Халор и вдигна рамене. — Барикадите на Гебел и овчарите би трябвало да удържат нападенията по цялото протежение на траншеята, преди да извикаме подкрепления. Да се надяваме, че това ще е достатъчно.
— Еми! — изпрати й беззвучно послание Алтал.
— Не е необходимо да крещиш, Алтал — смъмри го тя.
— Извинявай. Виждаш ли какво става в палатката?
— Разбира се, че виждам.
— Как е Елиар?
— Повърхностното кървене спря. На няколко места все още тече малко кръв, но положението като цяло е под контрол.
— Останалата част на мозъка му захранва ли се с достатъчно кръв?
— Доколкото мога да преценя, да.
— Добре. Ще мине обаче доста време, докато се съвземе напълно, нали?
— Да. Защо питаш?
— Замисълът Халор да командува битката от твоя прозорец се провали още в момента, когато Гелта прасна Елиар по главата. Очевидно ще ни се наложи да импровизираме. Халор каза на Гебел, че е изпратил съгледвачи, които да наблюдават ансуйците отблизо. Това не бе съвсем точно, тъй като Халор смяташе лично да се занимава с разузнаването, застанал на твоя прозорец. Това вече не е възможно, така че ще трябва да променим някои неща. Халор няма достъп до твоя прозорец, но ти имаш. Накратко, ще трябва да се заемеш с разузнаване. После ще ми съобщаваш какво си видяла, аз ще го предавам на Халор, а той от своя страна ще изпраща вестоносци при Гебел. Не мислиш ли, че по този начин бихме могли да разчитаме почти на същите резултати?
— По всяка вероятност, да. Използувай за вестоносци вектианските овчари. Овчарите са бързоноги. Струва ми се, че Салкан би могъл да ти бъде полезен.
— Това няма да му е приятно, Еми. Той е луда глава и иска да си изпробва прашката срещу ансуйците. Струва ми се, че независимо от всичките човеколюбиви указания на Едон, няма намерението да си хаби хубавите камъни за коне. По всяка вероятност няма да се прицелва добре и вместо конете ще убива ездачите им.
— Това е още едно основание да не го допускаме до окопите, приятелю. Не бива да дразним Едон повече, отколкото е необходимо. По-добре организирай вестоносците. И не се мотай, Алти. Вече се зазорява, така че не след дълго при теб ще стане доста шумно.
— Седем хиляди седемстотин и седемдесет и седем цяло и седем хиляди седемстотин седемдесет и седем осми — промърмори Лейта и добави разсеяно: — Делено на шестнадесет цяло и четвърт.
— Халор, какво си говори този с качулката? — попита сержант Гебел.
— Прави разни изчисления за катапултите — излъга Халор.
— Тези с катапултите са много особени — каза Гебел. — Говорят само с числа. Понякога си мисля, че и майтапите си ги разказват с числа.
— Нямаме много време, Гебел — каза Халор. — Моите хора ме уведомиха за всички места, където се струпват ансуйците. Намираме се на централно място, така че може би ще пожелаеш да установиш тук командния си пункт.
Гебел погледна на изток, където небето бе започнало да става по-светло, после погледна запалените факли в долината.
— Едва ли ще нанесат именно тук основния си удар. Никой не размахва запалени факли на място, което иска да запази в тайна.
— Може и да грешиш, Гебел — предупреди го Халор. — Нищо чудно по този начин да се опитват да те накарат да повярваш в това.
— Възможно е — съгласи се Гебел. — Самият аз няколко пъти съм използувал подобна хитрина.
— Просто бъди нащрек — предупреди го Халор, после посочи един хълм и каза: — Моята база ще е разположена там. Договорил съм се със съгледвачите си чрез система от сигнали да ми съобщават какво виждат. Чрез един вектиански овчар ще ти предавам информацията, която получа.
— Как е младият Елиар?
— Все още е в безсъзнание. Онази гнусна свиня наистина успя да го цапардоса здравата. Сега с него се занимават двама полеви хирурзи, но още е рано да се каже дали ще успее да се възстанови.
— Е, можем само да се надяваме да се оправи — каза Гебел и пак погледна на изток. — Скоро ще се зазори, Халор, така че е добре да заемем позиции. Няма значение, че войната няма да е нищо особено. Воювал съм срещу какви ли не глупаци, обаче тези ансуйци наистина държат първенството по глупост.
— Защото са конници, Гебел — отвърна пренебрежително Халор. — Предпочитат да възложат на конете си да мислят вместо тях. Зазорява се, така че е време да се върна на хълма. Младежът, когото ще използувам като вестоносец, има яркочервена коса, така че лесно ще го забележиш.
— Добре, Халор. А сега си тръгвай и не ми се пречкай, че ме чака много работа.
— Елиар като че ли се размърда — каза княз Алброн на Халор, Алтал и Лейта, когато те влязоха в палатката. — Освен това дишането му се нормализира.
— Трябва да излекуваме това момче — каза Халор. — Струпал съм голяма войска в коридорите на Дома, обаче не мога да използувам нито един човек от нея, докато Елиар не й отвори вратите.
— Според мен Гебел ще успее да задържи ансуйците доста дълго, Халор — каза Алброн.
— Алтал, заведи Лейта в палатката — каза гласът на Двейя. — Искам пак да надникна в главата на Елиар.
— Добре, Еми — отвърна й той безмълвно, след това каза на глас: — Лейта, ела да видим как е момчето.
— Добре — съгласи се тя.
— Двейя иска да си поговори с теб — каза й тихо той, когато влязоха.
— Да, вече я чух.
— Отмести се, Алтал — каза гласът на Двейя.
Той въздъхна.
— Добре, мила.
— Давай — каза Бейд с уморен глас на Андина.
Малката владетелка внимателно вкара стъклената тръбичка в устата на младия арумец.
— Надникни отново в главата му, Лейта, и ми кажи какво виждаш — нареди Двейя.
