трябват някои листа и корени. Елиар е много тежко ранен и искаме да го опазим от инфекция.
— Разбирам какво ти трябва, господин Алтал — отвърна Салкан. — Налагало ми се е да лекувам ранени овце. Гласът ти обаче звучи много странно. Добре ли си?
— Случи се нещо, което не биваше да се случва — отвърна Двейя. — То ме изнерви. Какви растения използуваш за приготвянето на мехлем?
Салкан спомена няколко названия, които не говореха нищо на Алтал.
— Би трябвало да свършат работа — каза Двейя. — Опитай се да откриеш храст със зелени ягоди и ми донеси няколко от тях.
— Тези ягоди са отровни — предупреди младежът.
— Ще отстраним отровата — увери го Двейя. — Останалите съставки пък ще неутрализират остатъците от нея. Мехлемът от зелени ягоди опазва от инфекция и освен това спира кръвотечението. Ще ми трябват и още няколко растения за едно лекарство, което ще дадем на Елиар да изпие.
Двейя изброи на младия овчар необходимите й растения.
— Сигурен ли си в това, което правиш? — попита Салкан със съмнение.
— Съвсем. Вземи една кошница, Гер, и отиди с него. Зелените ягоди донесете веднага. Те трябва да врят по-дълго от останалите растения.
— Веднага, Еми — отвърна Гер и излезе заедно със Салкан.
— Сега разпали огъня, Алтал — каза Двейя, — и сложи вода да кипне. Веднага щом започне да пуска мехурчета, произнеси думата „гел“, за да я пречистиш.
— Аз пък си мислех, че думата „гел“ се използува при замразяване.
— В известен смисъл е така.
— Очакваш да замразя кипяща вода, така ли? Нищо няма да се получи.
— Ще се получи, любов моя, имай ми доверие. Става дума за начин на пречистване на водата. Ще повторим тази операция няколко пъти, докато приготвяме мехлема и лекарството, което ще дадем на Елиар, след като пробиеш дупките в главата му. Освен това ще трябва да измиеш ръцете си с това лекарство. Всичко трябва да е абсолютно чисто.
— Не те разбирам, Еми.
— Чистото е добро, а мръсното е лошо. Какво има за разбиране?
— Не ми се карай, Еми — промърмори Алтал.
— Това няма да ми остане завинаги, нали, Еми? — попита Алтал, след като огледа ръцете си. Бяха позеленели, след като ги изми в отварата. — Доста ще ми е трудно да обяснявам на хората защо ръцете ми са зелени.
— Зеленото ще се измие. Сега намажи тила на Елиар с мехлема и да почваме. Слушай ме много внимателно, Алтал. Няма да пробиваме главата на Елиар грубо, така че произнасяй думата „бер“ много тихичко. В началото трябва просто да пробиеш кожата. После ще стигнеш до един много тънък слой плът. Ще произнесеш отново думичката „бер“ и ще пробиеш и нея. С тази ленена кърпа изтрий кръвта и намажи още веднъж главата на Елиар със зеления мехлем преди да започнеш да пробиваш костта. Непрестанно промивай отвора, за да го почистиш от парченцата кост.
— Това вече ми го каза няколко пъти, Еми.
— Няма да ти навреди да го чуеш още веднъж. Искам да съм абсолютно сигурна, че знаеш какво трябва да направиш. Когато пробиеш костта, трябва веднага да спреш. Между черепната кост и самия мозък има здрава ципа. Промий още веднъж старателно раната, преди да пробиеш ципата. Имаш ли въпроси?
— Струва ми се, че вече всичко ми стана ясно, Еми.
— Добре. Започвай.
Яркочервената струя кръв опръска лицето на Алтал.
— Сърцето му е силно — отбеляза безстрастно Двейя, докато Алтал си бършеше очите.
— Откъде знаеш? — попита безмълвно Лейта: Алтал чу въпроса й в главата си.
— При всяко туптене на сърцето кръвта блика от главата му като фонтан.
— Доста сте хладнокръвни, както виждам — укори ги Алтал. — Все пак говорим за Елиар, а не за пробита кофа.
— Не ставай сантиментален, Алтал — каза му Двейя. — Намажи раната с мехлема и пробий още един отвор от лявата страна.
— Колко отвори ще са необходими според теб?
— Ще видим какво ще ни каже Лейта, след като пробием първите два. Мехлемът би трябвало да спре кървенето на тези две рани, а тя ще ни каже има ли още засегнати места.
— По какъв точно начин мехлемът прекратява кръвотечението? — попита с любопитство Лейта.
— Свива кръвоносните съдове, мила. Ефектът е подобен на ефекта от яденето на стипчиви плодове. Заради това използуваме зелените ягоди. Те всъщност не са отровни, но са толкова горчиви, че според хората няма как да не са отровни. Заеми се с работа, Алтал. Не ти плащам, за да безделничиш.
— Да ми плащаш? Та ти нищо не ми плащаш, Еми.
— За това ще поговорим друг път, Алтал. Започвай да пробиваш.
— Какво направихте? — попита Андина, след като видя омотаната с бинтове глава на Елиар.
— Не е необходимо да ти обяснявам, мила — каза й Лейта. — Цялата работа беше доста противна.
— Не, питам какво направихте с мен.
— Алтал те приспа — обясним Бейд. — Ти беше много развълнувана и заради това Двейя реши да те успокои.
— Колко силно обичаш Елиар, Андина? — попита Двейя, като използува гласа на Алтал.
— Готова съм да умра за него.
— Това не би ни било особено полезно точно сега, мила. От теб искам да му даваш лекарството. Ти и без това си свикнала да го храниш. За това нещо ще трябва да имате грижата вие двамата с Бейд, тъй като Алтал и Лейта трябва да помагат на Халор и Алброн да отблъскват ансуйците, докато Елиар се съвземе.
— Просто ми обясни какво трябва да правя, Двейя — отвърна Андина.
— Виждаш ли паницата на масата и стъклената тръбичка до нея?
— Имаш предвид кафявия сироп в паницата?
— Това не е точно сироп, мила. Лекарство е. Елиар трябва да го поема на равномерни дози.
— Три пъти дневно или нещо от този род?
— Не. Става дума за нещо, което трябва да се прави много по-често. Елиар се нуждае от много малки дози от лекарството, подавани на равни интервали. Точно затова ще ти трябва стъклената тръбичка. На тръбичката има черта, която показва колко от лекарството трябва да му даваш. Взимаш тръбичката, потапяш я в лекарството до тази черта и след това затискаш с пръст горния край. После пъхаш другия край на тръбичката в устата на Елиар, вдигаш пръста си и лекарството изтича в устата му. Направи го веднъж, за да знаеш как да го направиш после.
Андина отиде до масата, взе тръбичката, потопи я в лепкавата течност и затисна горния отвор с пръст.
— Така ли?
— Точно така.
Андина постави края на тръбичката в устата на Елиар и повдигна пръста си.
— Та това е много лесно — каза самоуверено. — Колко пъти трябва да го направя?
— Веднъж на всеки сто удара на сърцето.
— На моето ли?
— Не, Андина. Не ти си пострадалата. Тук ще ти помогне брат Бейд. Той ще стои от другата страна на леглото с ръка върху сърцето на Елиар, за да отброява ударите му. На всеки сто удара ще ти дава знак да даваш лекарството.
— Не може ли вместо това да му се дават по-големи дози три или четири пъти дневно? — попита Бейд.
— Това лекарство е много силно, така че една свръхдоза би му навредила. Заради това лекарството
