Лейта кимна и след малко Алтал чу някакво мърморене и попита:
— Какъв е този странен звук?
— Не ни пречи, Алтал — каза гласът на Двейя. — Остави я да работи.
— Кървенето сякаш е спряло — каза Лейта. После леко се намръщи и Алтал усети как отново посяга към мозъка на Елиар. — Впрочем, не, почакай. Останало е едно малко местенце в мозъка му, което продължава да кърви, макар и съвсем слабо. Намира се много навътре.
— Разумът му буден ли е? — попита Двейя.
— Като че ли да — отвърна Лейта. — Мислите му обаче са несвързани. Струва ми се, че сънува.
— Значи е започнал да се съвзема — замислено каза Двейя. — Братко Бейд, време е да променим процедурата. Увеличи интервала на двеста удара на сърцето.
— По-добре ли е? — попита обнадеждено Андина.
— Кървенето е почти напълно спряло, мила — каза й Лейта.
— Скоро ли ще се събуди?
— Не съвсем скоро, Андина — отвърна Двейя. — Сега сънува, а това е само първата стъпка към оздравяването. Продължавай да му даваш лекарството, докато не започне да се свестява. После увеличете интервала още повече: една доза на всеки четиристотин удара на сърцето. Когато започне да говори, спри да му даваш лекарството и извикай Лейта. Тогава ще дойда и пак ще го прегледам.
— Няма ли да е по-добре да останеш при нас? — попита Бейд.
— Вероятно си прав, Бейд, но в момента трябва да се занимаваме и с една малка война. Трябва да се погрижа не само за Елиар, но и за нейния изход.
При първите лъчи на слънцето ансуйците започнаха да оседлават конете си.
— Как е Елиар? — попита Алброн.
— Струва ми се, че прескочи трапа — отвърна Алтал. — Има обаче какво още да се желае.
— Не искам думите ми да се възприемат като критика, Алтал, но защо настоя да използувам като вестоносец Салкан? — попита Халор. — Много мило момче е, наистина, но едва ли може да направи разлика между меч и копие.
— Не ни трябва обучен войник, за да поддържа връзка с Гебел — обясни Алтал. — Коман подслушва, а при всяко свое отиване при Гебел Салкан ще носи две послания. Едното ще е предназначено за Гебел, а другото — за Коман. Постарайте се да гледате тъжно, господа. Двейя е почти сигурна, че Елиар ще се съвземе, но ще кажа на Салкан, че положението му е безнадеждно. Не искам Генд да разбере, че Елиар няма да умре. Ако разбере това, ще хвърли всичките си сили в атаката, за да се опита да приключи битката преди Елиар да се е съвзел. Ако е сигурен, че Елиар ще умре, няма да бърза толкова и ще се стреми да избягва големи загуби. На Елиар му трябва време, за да се възстанови, и лъжливите послания на Салкан ще ни спечелят това време.
— Лекарството не помогна ли? — попита Салкан.
— Боя се, че не, Салкан — отвърна мрачно Алтал. — Състоянието на Елиар се влоши и ми се струва, че няма да го бъде. Сержант Халор се нуждае от човек, който да замени Елиар като вестоносец.
— Значи имам още едно основание да убивам ансуйци — каза гневно червенокосият младеж. — Елиар ми беше симпатичен. Той беше мой приятел, а тези мръсници го убиха.
— На война винаги има убити, Салкан — каза мрачно Халор.
— Какво искате да направя, генерал Халор? — попита Салкан и младежкото му лице се навъси сурово.
Алтал придърпа Лейта встрани и я попита:
— Какво ще кажеш?
— Въодушевен е — отвърна тя. — Не разбира какво става, но е готов да изпълни всичко, което му наредим. Освен това е много ядосан заради случилото се с Елиар.
— Чудесно. Достатъчно ли е умен, за да забележи несъответствието между някои неща?
— Не ми се вярва. Прекалено лесно изпада във възбуда, а освен това изпитва огромен страх от сержант Халор. Готов е да изпълни всичко, което Халор му нареди, а освен това вече е така мущрован, че мислите му не са съвсем свързани. Не вярвам Коман да извлече много неща от него. Освен това, което ти току-що измисли за състоянието на Елиар.
— В такъв случай ще си заработи заплатата.
— Че ти плащаш ли му нещо?
— Може и да започна да му плащам, ако се очертае като необходим за следващата война.
Глава 26
В траншеите на сержант Гебел и на отсрещния хълм започна да се развиделява, обаче долината между тях продължаваше да тъне в мрак. На отсрещния скат пияните ансуйци бяха наклали огньове и размахваха факли. Бойните им викове отекваха от околните хълмове.
— Дискретността очевидно не е част от природата на ансуйците — отбеляза княз Алброн. — Само идиот би могъл да повярва, че тези ревящи глупаци са основната сила на врага.
— Не е съвсем така, княже — възрази Халор. — Вярно е, че малко преиграват, но то е, защото са наистина доста пияни. Основният удар срещу окопите на Гебел ще бъде осъществен именно тук. Замисълът е да ни накарат да повярваме, че тук не може да се случи нищо сериозно. Основният проблем е, че Гебел вероятно се е хванал на въдицата, а аз не мога да му кажа нищо за хората в пещерата, след като Коман подслушва всяко съобщение, което изпращам към окопите. При първия ни намек, че знаем нещо за войската, скрита в пещерата, вражеските генерали ще променят плановете си и ще ни ударят другаде.
— Гебел е твърде опитен боец, сержант Халор — каза Алтал на арумеца. — Сигурен съм, че е достатъчно хитър, за да не се хване на тази уловка.
— Бих се чувствувал по-спокоен, ако разполагаше с повече хора — отвърна навъсено Халор. — Не смея обаче да му предам никакви съобщения, които не мога да му обясня.
Гер дръпна Алтал за ръкава и каза:
— Попитай Еми дали може да предизвика мъгла до пещерата.
— Разбира се, че мога, Гер — отвърна Двейя чрез Алтал. — Но защо да го правя?
— Не съм сигурен дали това, което съм намислил, ще даде резултат — каза момчето. — Гъстата мъгла обаче би могла да се възприеме и като дим, нали?
— В някои случаи — да. Накъде биеш, Гер?
— Мислех си, че ние в действителност нямаме съгледвачи в близост до пещерата. Коман обаче не може да чуе как разговаряме, тъй като Лейта през цялото време изброява разни числа и частици от числа, и това го вбесява. Значи единственото, което би могъл да чуе, е това, което Салкан ще каже на господин Гебел. Ако искаме, можем да сътворим, че там имаме наш съгледвач, и…
— Да сътворим? Какво искаш да кажеш?
— Според мен иска да каже „да се престорим“, Алтал — промърмори Двейя. — Гер често обърква думите, когато е възбуден.
— Продължавай, Гер. Постарай се обаче да говориш по-стегнато и по-разбрано.
— Добре. Ще стане следното: Еми ще покрие с мъгла входа на пещерата, а господин Халор уж ще научи от измисления съгледвач, че оттам излиза дим. Ще изпрати Салкан при господин Гебел в окопите, за да му каже, че в пещерата май има хора, но не може да разбере колко. Генд веднага ще погледне пещерата и ще види мъглата. Ще реши, че нашият измислен съгледвач е глупав, след като не може да отличи мъгла от пушек, и че господин Халор е допуснал грешка. Господин Гебел обаче не е от хората, които рискуват, и заради това ще докара допълнително войници само защото в пещерата би могла да се крие армия. Генд ще се ядоса много, но няма да знае, че ние знаем със сигурност, че тази войска е в пещерата, така че няма да има причини да променя плановете си, нали?
Сержант Халор замислено се почеса по бузата, после каза:
— Това момче е цяло съкровище, Алтал. Тъпи грешки, като тази, която то току-що описа, на война се случват непрекъснато, така че тя няма да изненада никого. Гебел ще си остане там, където е, а Коман няма
