Бледото лице на Лейта се изкриви от напрежение.
— Не така — чу Алтал собствения си глас. През съзнанието му се мярнаха още образи.
— Разбирам — отвърна Лейта. — Никога не съм правила подобно нещо.
Погледът й се поуспокои.
— Виждам кръв — докладва тя. — Много е тъмно, но задната част на мозъка му кърви.
— Много силно ли кърви? На струи ли?
— Не на струи, но не и на капки.
— Точно това ме тревожи. Сержант Халор, ще трябва да го махнем оттам. Извадете го от окопа и го настанете в място, което е топло и добре осветено.
— Ти май сега не си Алтал, нали? — попита Халор, като се вгледа в лицето на приятеля си.
— Това съм аз, Халор. Използувам гласа на Алтал, защото не разполагам с време да се явя лично. Хайде, нареди на хората си да пренесат Елиар. И да не го друсат много.
— Вие можете ли да го излекувате, госпожо? Онази грозна вещица наистина го тресна по главата доста силно.
— Е, не чак толкова силно, Халор. Той успя да се извърне точно в момента на удара. Така или иначе, трябва да бързаме. Трябва да го пренесем на място, където можем да го лекуваме.
— На хълма е палатката на Гебел — каза Алброн. — Използуваше я като команден пункт, докато хората му копаеха.
— Очевидно ще трябва да се задоволим с нея — каза Халор. — Друго удобно място наблизо няма. Сега ще извикам хората си.
— Тук стават някои неща, които не мога напълно да разбера — каза княз Алброн, като погледна изпитателно Алтал.
— Двейя разговаря с нас чрез Алтал, княже — обясни Бейд. — Тя е в Дома, а ние сме тук. Вероятно има и други начини да го направи, но този като че ли е най-бърз, пък и най-малко смущава хората около нас. Един гръмотевичен глас, раздаващ се от небесата, би привлякъл излишно внимание. Тя разговаря с нас по този начин още откакто се запознахме с Алтал.
— Тя нали може да излекува Елиар? — попита разтревожено Алброн. — Без тези негови врати едва ли ще имаме особени шансове. Излиза, че цялата тази работа с пияните ансуйци и с пещерата, пълна с хора и коне, е била начин да бъдем подмамени към тази част на траншеята, за да могат да убият Елиар.
— Положението ще се промени веднага след като излекуваме Елиар — успокои го Алтал.
— Ами ако не успеем?
— Моля те, княже, престани с тези „ако“ — отвърна уморено Алтал. — И без тях си имаме достатъчно основания за тревога.
Командният пункт на Гебел бе голяма палатка, в която имаше няколко нара, грубо направено огнище и маса, покрита с карти и схеми. Шестимата арумци, извикани от сержант Халор, внесоха Елиар в палатката и внимателно го положиха с лице надолу върху един от наровете.
— А сега ела, Лейта — чу Алтал гласа на Двейя. — Сега ще трябва да поработите заедно с Алтал. Мозъкът на Елиар кърви, а кръвта няма откъде да се изтече. Може би щеше да е по-добре, ако Гелта бе успяла да разцепи черепа му — тогава кръвта щеше да има откъде да се изтече. Сега обаче предизвиква налягане върху мозъка. Ако това продължи прекалено дълго, налягането ще разруши мозъка му и той ще умре.
— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да отстраним задната част на черепа му, Еми? — недоверчиво попита Алтал.
— Не ставай смешен, Алтал. За да отслабим натиска, е достатъчно да пробием една-две малки дупчици. След като Лейта определи точните места на кървенето, ти ще ги пробиеш с една дума от Книгата.
— Това достатъчно ли ще е? — попита Алтал. — Всичко това ми звучи прекалено просто, сякаш става дума за отводнителна тръба.
— По принцип си прав.
— Това ще го излекува ли?
— Не съвсем, обаче е първата стъпка, която трябва да направим. С останалите неща ще се заемем след като отслабим налягането. Действувай бързо, защото всяка минута е от значение. Първото нещо, което ни трябва, е силна светлина. Кажи „лойк“ и горната част на палатката ще засвети като купола в кулата.
— Добре. Друго трябва ли да направя?
— Кажи да извикат някой от местните овчари. Трябват ни някои растения, за да направим мехлем, и други, за да приготвим лекарство. Овчарите познават по-добре местните билки от арумците.
— Гер, бързо открий червенокосия овчар Салкан и веднага го доведи. Не се бави — изкомандува Алтал.
— Веднага — отвърна Гер и изтича навън.
— Ще трябва да обръснем тила на Елиар преди да започнем — каза Двейя.
— Бръсначът ти остър ли е, Бейд? — попита Алтал.
— Разбира се, Алтал.
— Чудесно. Двейя иска да обръснеш тила на Елиар.
— Алтал! — опита се да възрази Андина.
— Приспи я, Алтал — каза строго Двейя. — Използувай думата „леб“. Иначе тя само ще ни пречи, пък и не е необходимо да гледа.
— Добре — съгласи се безмълвно Алтал. След това се обърна към Андина.
— Андина?
— Да?
— „Леб“, Андина. „Леб“.
Погледът й внезапно угасна и тя безсилно се отпусна в ръцете му. Той я пренесе в другия край на палатката и внимателно я сложи на един нар.
— И сега какво, Двейя? — попита Лейта.
— Веднага щом Бейд свърши с бръсненето, ще определиш точните места, където кърви мозъкът. Сетне ще поставиш там пръстите си, за да може Алтал да разбере тяхното местонахождение. После той много внимателно ще пробие малки дупчици в черепната кост на Елиар, като произнесе думата „бер“. Кръвта ще изтече и ще престане да упражнява натиск върху мозъка.
— Някой правил ли е преди подобна операция, Двейя? — попита Лейта с известно съмнение.
— Такива операции са правени, макар и не много често — призна Двейя. — Повечето хора, които се обявяват за лечители, са мошеници, ако не и нещо по-лошо. Твърде малко са тези, които знаят как в действителност функционира човешкото тяло. От време на време се появяваха истински лечители, даровити хора, които бяха наясно с проблемите. За съжаление, не разполагаха с необходимите инструменти, нито пък бяха наясно с опасността от инфекция, така че не си даваха труда да почистят раната преди да започнат да пробиват дупки в хорските глави. Алтал няма да използува чук, длето или каменен нож. Ще използува една дума от Книгата. Мехлемът пък би трябвало да опази Елиар от всякакви инфекции.
— Казваш „би трябвало“ — отбеляза Алтал. — Ако трябва да се обзаложа за успеха на тази операция, какъв е шансът да спечеля?
— Шансовете са приблизително петдесет на петдесет, или малко по-добри. Нали си съгласен обаче, че нямаме друг избор?
— Съгласен съм — въздъхна Алтал.
Гер доведе в палатката огненокосия Салкан и още от прага попита задъхано:
— Как е Елиар?
— По-добре е — отвърна Бейд и избърса бръснача в един парцал.
— Защо му бръснеш главата?
— Алтал трябва да стигне до кожата, а косата пречи.
— Когато Елиар дойде в съзнание, сигурно ще те подгони с тояга. Ще изглежда страшно смешен без коса — отбеляза Гер.
— Салкан, трябва да приготвим мехлем — каза Двейя на младия овчар чрез устата на Алтал. — Ще ни
