— Прекрасна идея! — ентусиазирано каза Гер. — В такъв случай на нашите хора няма да им се наложи да правят нищо. Просто ще стоят и ще гледат как лошите се самоизбиват.
— Струва ми се, че си губим времето — каза Халор. — По-добре да се заемем с работа. Лейта, успя ли да чуеш нещо?
— Сержанте, вие знаехте, че на половин километър оттук нагоре по реката има неколкостотин ансуйци, нали?
Халор кимна.
— Моите хора отдавна ги наблюдават. Строят салове. По всяка вероятност утре призори ще се спуснат по реката. Няма обаче да успеят да минат покрай нас. Гебел им е подготвил посрещане.
— По хълмовете от ансуйската страна има и конници.
— Това са конни патрули — каза Халор пренебрежително. — Не са опасни.
— Сега нека се придвижим два километра на изток, Елиар — каза Лейта.
Преходът бе толкова кратък, че Домът само се стрелна пред очите на Алтал, след което отново се озоваха в траншеята. Лейта се намръщи и каза:
— Усещам същите хора. Елиар, нека сега се преместим на десет километра.
— Добре — отвърна Елиар и ги преведе през врата, която очевидно бе видима само за него.
— Отново усещам същите хора — каза Лейта. — Усещам ги по-слабо, но пак са те. Елиар, да се преместим на петнадесет километра. Изглежда, мога да чувам много по-надалеч, отколкото бях предполагала.
— Сигурна ли си, че не си пропуснала никого? — попита Халор.
— Ако имаше някой в близост до нас, непременно щях да го чуя — увери го Лейта.
За кратко време провериха сто километра, но Лейта не усети нищо по-значимо от конните патрули.
Едва към полунощ възкликна доволно.
— Открих ги! — заяви тя и в следващия миг се намръщи. — Не, сержанте. Това не е основната част на войската, за която говорехте. Открих само триста или четиристотин души, които, изглежда, се веселят.
— Това е стар ансуйски обичай — каза Халор. — Не си спомням някога ансуйски войници да са щурмували крепост трезви. Обикновено са силно пияни, когато нападат.
— Ако са само четиристотин души, очевидно става дума за част за отвличащ маньовър, Халор — предположи княз Алброн.
— Възможно е — съгласи се Халор. — Да продължим.
— Почакайте! — извика внезапно Лейта.
— Какво има? — попита Алтал.
— Току-що докоснах Пехал! — изсъска Лейта. — И Гелта!
— Къде? — попита Халор.
— Не съм сигурна. Почакайте малко.
Лейта вдигна очи към звездите.
— Едва ли са там, Лейта — каза Андина.
— Тихо! — отвърна Лейта. — Опитвам се да се извися над пиянските брътвежи. — После се намръщи и отново се съсредоточи. След малко се усмихна. — Умно са го измислили! — Каза го почти с възхищение.
— Какво кроят? — попита я Алтал.
— Открих огромна пещера. Намира се на около километър зад тези хълмове. В нея има хиляди хора и коне. Усещам, че основното им нападение ще започне оттам. Ще започне обаче едва след изгрев слънце. Онези, които почти са се напили до безсъзнание и са в близост до нашите окопи, дори и не подозират за съществуването на тази сила. Мислят си, че предстои отвличащ маньовър, в който ще участвуват само те. Сержант Халор, според мен зад цялата тази работа стои Коман.
— Кой е Коман? — попита княз Алброн.
— Един от слугите на Генд. Има дарба като моята. Това очевидно е дело на човек, който знае как трябва да се използува тази дарба. Между мен и основната сила е изградил бариера от шум и пиянски песни. От друга страна, скалите над пещерата поглъщат звуците, издавани от хората и конете. Можеше въобще да не усетя присъствието на тази голяма военна част, ако Коман не бе излязъл от пещерата, за да поговори насаме с прокудения жрец Арган. Не обичат Пехал и Гелта и имам впечатлението, че често се усамотяват, за да дадат израз на чувствата си към тях, обаче това в случая не е съществено. Сержанте, определено това е мястото. Още при зазоряване пияниците ще нанесат отвличащ удар. Ще стоят извън обсега на стрелите, ще вдигат шум и ще размахват факли, след което ще се оттеглят. Ще има още няколко подобни акции на други места. После, час или час и нещо след изгрева, онези, които се крият в пещерата, ще…
Лейта внезапно спря и изсъска:
— Почакайте! Нещо не е наред! — И в следващия миг изкрещя: — Пазете се! Те използуват своите врати!
Алтал бързо се извърна и видя зад траншеята кратък проблясък. Видя и Хном, отворил широко една врата, а зад него град, обхванат от пламъци. След секунда Гелта изблъска Хном и скочи в траншеята, като размахваше допотопната си каменна брадва.
— Елиар, пази се! — изкрещя Алтал.
Брадвата на Гелта обаче вече се стоварваше върху главата на младия арумец. Той се олюля и падна по очи на дъното на траншеята.
Гелта нададе победен вик, а Хном побърза да я улови за ръката и да я дръпне през отвратителния портал.
И в мига преди двамата да се скрият, от дълбоките подземия на Нагараш се разнесе тържествуващият глас на Генд:
— Е, Алтал, твоята работа май приключи, а?
Порталът изчезна, но подигравателният смях на Генд продължи да кънти в траншеята.
Глава 25
— Не! — изкрещя Андина, коленичи до неподвижния си любим, притисна го към себе си и зарида.
Алтал чу гласа на Двейя в главата си.
— Алтал, откъсни я от него, че само ни пречи!
— Той жив ли е? — попита безмълвно Алтал.
— Разбира се, че е жив! Хайде, прави каквото ти казвам!
Алтал решително откъсна ридаещата девойка от Елиар.
— Спри, Андина. — Стремеше се гласът му да звучи спокойно. — Не е мъртъв, а само ранен, така че престани да го тръскаш.
— Алтал, отмести се — нареди му Двейя. — Трябва да поговоря с Лейта.
Алтал усети как Двейя го изтласква от пътя си.
— Лейта — каза тя. — Това съм аз. Искам да правиш точно това, което ще ти кажа.
— Всичко това беше номер! — завайка се Лейта. — Длъжна бях да се сетя, след като всичко изглеждаше толкова лесно…
— Нямаме време да се занимаваме с това. Искам да разбера колко е сериозна раната на Елиар.
— Провалих се, Двейя! — изхлипа Лейта. — Всичко с тази пещера бе само капан, а аз паднах право в него!
— Престани! — прекъсна я сърдито Двейя. — Сега трябва да влезеш във физическия мозък на Елиар. Трябва да разбера какво точно става там.
Погледът на Лейта започна да блуждае.
— Там няма нищо, Двейя! — каза тя безпомощно. — Разумът му е напълно празен.
— Интересува ме не разумът, а мозъкът, Лейта. Проникни по-надълбоко. Заобиколи мислите и проникни още по-надълбоко. Ей така.
В главата на Алтал се стрелна поредица от неразбираеми образи.
— Нима това е възможно? — удивено попита Лейта.
— Просто го направи. Не спори с мен. Трябва да разбера колко сериозно е пострадал.
