— Ще сгреша ли, ако кажа, че вашите чувства към този млад човек са се променили, господарке? — попита Дакан.
— В известен смисъл се промениха. Вече, поне през по-голямата част от времето, не изпитвам желание да го убия. Вместо това го храня. Всъщност той не носи вина, че уби баща ми. Вече знам кой е виновникът за това и Елиар обеща да го убие. Нали е много мило от негова страна?
— Все още нищо не разбирам, Алтал — призна Дакан.
— Целият свят е застрашен от гибел, княже — отвърна Алтал. — Заедно със съдружниците си обаче ще предотвратя тази работа. Андина, по-добре му обясни какво се е задало. Наистина не разполагаме с много време.
— Ще бъда кратка — обеща Андина. — Опасността, за която говори Алтал, не е случайна, Дакан. Зад цялата тази работа стои един човек от Некверос, който разполага с много съюзници. Всява навсякъде смутове, за да може да завладее света. Един от тези съюзници е идиотът от Кантон. Не след дълго ще се появи отново пред вратите на Остос.
— Да не би този глупак да е наел още арумци?
— Не. Вече не може да разполага с арумци. Всичките здрави мъже в Арум ги наех аз.
Дакан побледня и възкликна:
— Господарке! Вие ще опразните хазната! Колко пари обещахте на тези езичници и варвари?
— Парите ги даде Алтал, Дакан. Всичко това не ми струва стотинка. Елиар, обясни му какво трябва да очаква и какво трябва да направи.
— Добре, Андина — каза Елиар. — Княже, не ни е известно кога точно ще нахълтат кантонците на ваша територия, но по всяка вероятност ще е скоро. Разполагаме с войска и ще ви се притечем на помощ, обаче точно сега сме заети с друга война. Ще трябва да приключим с нея преди да се появим тук. Познавам вашите войници, тъй като съм се бил срещу тях.
— Имаше такова нещо — отвърна сухо Дакан.
— Нямаме представа колко голяма ще е кантонската армия, княже, но по всяка вероятност ще е по- голяма от вашата. Едва ли ще можете да я отблъснете при открити боеве, така че по-добре не се и опитвайте. Най-добрата ви тактика ще е да печелите време. Избийте колкото се може повече от техните хора при минимални загуби от ваша страна. Имам предвид внезапни нападения, засади и неща от този род. Защитавайте града така, както го защитаваше бащата на Андина. Стените на града са единственото ви преимущество. Докарайте хората си тук и затворете градските порти. Обещавам ви, че ще ви се притека на помощ още преди да ви се е свършила храната.
— Самата аз няма да мога да остана тук, Дакан, така че ще трябва ти да се погрижиш за града — каза Андина със звънкия си глас. — Не позволявай на враговете ни да унищожат Остос!
— Мога да ви обещая само, че ще се постарая, господарке — каза Дакан с известно съмнение. — Наш враг ще бъдат не само кантонците, но и самото време. И най-добрите намерения не са достатъчни, за да се докара тук цяла армия само за една нощ.
— Елиар наистина ще е тук, когато ти е необходим, Дакан! — увери го Андина, след това във внезапен порив прегърна стария княз и звучно го целуна. — До скоро виждане, скъпи приятелю — каза с мелодичния си глас.
Някъде по пладне Елиар и Алтал откриха сержант Халор и княз Алброн в траншеите до източния бряг на река Медио.
— Това просто не се прави, княже — обясняваше сержант Халор. — Само идиот е способен да предприеме масова атака на широк фронт. Нормалната стратегия предполага да събереш войските си в едно конкретно място и да нанесеш удар като копие.
— Къде обаче?
— Точно в това се състои проблемът, княже. Ние просто не знаем къде точно ще ни нападнат ансуйците. Известно ни е, че ще ни нападнат вдругиден. Не знаем обаче къде.
— Не може ли сами да се сетим?
— Бих могъл да посоча десетина места, където бих нападнал аз, ако воювах от другата страна. Когато ще нанасяш удар, винаги си избираш място, където характеристиките на терена ще са ти от полза. Например гори, които да прикрият движението на войските ти, по-малко стръмен склон, по-слаба отбрана и така нататък. След това подбираш няколко места далеч от това място и нападаш с няколко батальона, които да отклонят вниманието на врага. Целта на тази диверсия е да отвлече голяма част от защитниците от позициите им и да ги накара да ангажират резервите си. После, когато вече започнеш същинската атака, защитниците няма да разполагат с части, с които да те отблъснат.
— Ясно — замислено каза княз Алброн. — Ако съм те разбрал добре, най-добрата стратегия би била да не се обръща внимание на първите атаки и да се удържат силите за момента, когато ще започне истинската битка.
— Така е. Обаче откъде може да знае човек коя е истинската битка? Преди няколко години участвувах в една война в Перквейн, а противникът ми бе един от тези хора, които винаги предпочитат да изчакват. Надхитрих го, като нанесох истинския удар веднага. Отвличащи атаки, които да отклонят вниманието му, предприех едва след това. Той бе толкова уверен, че първата ми атака е отвличаща, че изтегли хора от бойното поле, за да отблъснат фалшивите атаки.
— Излиза, че това наподобява игра, така ли?
— Това е най-добрата игра на света, княже — отвърна Халор и внезапно се ухили. — Думата „стратегия“ предполага умението да надхитриш противника си и да отгатнеш всички негови номера. — После се почука по челото. — Войните се печелят тук, княже, а не в окопите. Точно сега бих дал цяла месечна заплата, за да разбера къде Пехал ще нанесе главния си удар.
— Наистина ли? — попита Алтал. — Сержанте, готов ли си да се подпишеш под тези думи?
— Когато разговарям с теб, не.
— Не разбираш от шеги — обвини го Алтал.
— Струва ми се, че виждам накъде биеш, Алтал — каза Елиар. — На теб ти е добре известно, че Бейд ще скочи до тавана, ако дори само ти хрумне подобна мисъл, нали?
— Допускам това. Не бих искал обаче да излагам Лейта на опасност. Утре вечер ще я докараме тук, в траншеите, и ще я помолим да се порови малко в главата на Пехал. Преди самото начало на битката ще я върнем в Кейвон.
— Не е ли добре да я доведем още този следобед? — попита княз Алброн. — Така няма ли да разполагаме с повече време за подготовката?
— Време не ни е необходимо, княже — напомни му Елиар. — Нали за тази цел разполагаме с врати?
— Пехал по всяка вероятност разполага със собствени врати — добави Алтал. — Точно затова Лейта ще ни е необходима тук едва десетина часа преди битката. Генд знае за дарбата й, така че може би ще се опита да ни пробута чрез нея фалшива информация. Ако е наредил на Пехал и Гелта да нанесат удара си на дадено място и Лейта получи тази информация, ние ще струпаме сили на това място. Ако обаче Генд към полунощ издаде нареждане да се нанесе удар на друго място, нашите сили няма да са там, където трябва. Дори и с помощта на вратите бихме се оказали в трудно положение.
— Това не означава ли, че Лейта трябва да открие Пехал? — попита Халор. — Редовите войници обикновено нямат представа къде точно се намират. Възможно ли е Пехал да я измами? Сиреч, да мисли съзнателно за едно място, вместо за друго. Това би ли могло да я заблуди?
— Пехал няма акъл за тази работа — отвърна Алтал. — Едно нещо е да произнесеш лъжа, друго нещо е да си я помислиш. Гелта би могла да се справи малко по-добре от Пехал, но и тя не би била убедителна. Това са примитивни хора, сержанте, и от тях не трябва да се очаква нищо особено сложно. Що се отнася до стратегията, те са застинали на фаза „палежи и убийства“, така че няма да направят нищо, отличаващо се със сложност. Впрочем, това ще установим утре вечер, когато Лейта дойде тук.
— От юг идват хора — каза Елиар. — Предполагам, че е Салкан с другите овчари.
— Идват навреме — каза княз Алброн.
— Не са натоварени с много снаряжение — отбеляза Халор, след като вдигна ръка над очите си и огледа наближаващите овчари. — Жалка работа.
— Какво имаш предвид? — попита княз Алброн озадачено.
