— Дори не могат да маршируват както трябва. Приличат на група ученици на излет — непрекъснато събират нещо от земята.
— Събират камъни, сержанте — обясни Алтал. — При използуването на прашка подборът на камъни е важно нещо.
— Всички камъни са еднакви, Алтал.
— Не съвсем. Преди време намерих един съвършен камък и го пазих цели пет години, преди да открия достойна цел за него. Бе съвършено кръгъл и с размерите на кокоше яйце. И теглото му бе подходящо.
— Какво уби с него? Сърна ли? — попита Елиар.
— Не, Елиар. Такъв хубав камък не биваше да се хаби за сърна — отвърна Алтал и се навъси. — Използувах го в Кагвер. Там дълго ме преследваше един човек, и то заради дреболия, която в действителност не си струваше труда. След седмица ми омръзна да го избягвам и извадих прашката. Улучих го точно между очите. И той престана да ме тормози. — Алтал въздъхна тъжно. — Все още ми е жал за този камък.
— Няма да позволя това! — избухна на следващия ден Бейд, когато Алтал му съобщи плана си. Бяха в храма на Кейвон. — Не бива дори да ви идва наум, че ще допусна моята Лейта да бъде изложена на подобна опасност!
— Твоята Лейта? — промърмори русокосата девойка.
— Много добре знаеш какво имам предвид.
— Струва ми се, че да. Виждам, че събитията се развиват в правилна насока. Добре. Може би ще си поговорим за това след като се върна от траншеите.
— Няма да ходиш там! Забранявам ти!
— Да ми забраняваш? — В обикновено нежния глас на Лейта зазвуча стоманена нотка. — Ти не си ми собственик, Бейд. „Моята Лейта“ е едно нещо, „Забранявам ти“ — съвсем друго.
— Не исках да кажа това. — Бейд се поколеба и смени тактиката. — Не искам да ходиш там, Лейта — рече умолително. — Ако нещо ти се случи, ще полудея.
— Ти вече си обезумял, щом мислиш, че можеш да ми нареждаш какво да правя.
— Май изтърси голяма глупост, братко Бейд — каза Андина. — Би трябвало първо да мислиш, а не да изтърсваш първото нещо, което ти дойде наум.
— Бейд, тя няма да бъде изложена на никаква опасност — обърна се Алтал към младия жрец. — В траншеите има цяла армия, готова да я защити, а и тя ще прекара по-голямата част от времето в Дома. Ние просто ще се разходим из коридорите и ще надникнем от различни врати, докато тя открие Пехал и Гелта. Сержант Халор е длъжен да знае къде смятат да нанесат главния си удар, така че ще се подготви, за да ги отблъсне. От Лейта се очаква само да ги подслуша. Веднага щом научи това, което ни интересува, Елиар ще я доведе при теб, за да прекараш следващите няколко седмици в извинения за глупавите си приказки.
Алтал погледна западния прозорец и каза:
— След малко слънцето ще залезе. Елиар, хайде да тръгваме към траншеите с Лейта.
— Значи няма да е застрашена от нищо, нали? — попита Андина.
— Няма — отвърна Елиар.
— Щом е толкова безопасно, защо не отидем всички? Брат Бейд ще може да се грижи за Лейта, а ние с Гер ще наблюдаваме какво правите и можем да дадем някои препоръки. Моите препоръки може и да не се окажат особено ценни, но с Гер е друга работа, не мислиш ли?
— Идеята не е лоша, Алтал — съгласи се Елиар. — Гер не вижда света така, както го виждаме ние, така че би могъл да препоръча неща, за които никой от нас няма да се сети.
— Той е прав, приятелю — промърмори безмълвно гласът на Двейя.
— Добре — съгласи се Алтал. — Елиар, води всички ни към окопите.
— Както заповядаш, Алтал — отвърна Елиар.
— Сержант Халор, къде е Гебел? — попита Елиар, когато се присъединиха към Алброн и Халор в траншеята до брега на река Медио.
— Препоръчах му да огледа траншеята на няколко километра на изток — отвърна Халор. — Казах му, че укрепленията там не ми се струват съвсем надеждни. Знам къде е, така че винаги можем да го открием. Гебел е добър човек, но е твърде лишен от въображение, за да разбере всичко, което става тук. — После огледа неодобрително групата, появила се с Елиар. — Алтал, моментът едва ли е особено подходящ да организираш туристическа обиколка.
— Нямам такива намерения, сержант — отвърна Алтал.
— Нека не ми се пречкат тук — каза Халор, погледна Лейта, все още предрешена като гадател, и каза: — Няма да е зле да си нахлузиш качулката. Принцеса Андина наистина прилича на паж, така че няма да привлече внимание, обаче войниците на Гебел може да се повъзбудят, ако те видят.
— Ще послушам съвета ви, сержанте. Какво точно желаете да открия?
— Всъщност искам да узная къде точно Пехал и Гелта са разположили войските си. От това вероятно бих могъл да се досетя къде ще нанесат главния си удар.
— Щом разполагат с врати като нашите, значи могат да нанесат удара си отвсякъде — каза Елиар.
— Това ми е известно, Елиар. Точно затова и утре ще трябва да си нащрек. Дръж вратите за „другаде“ в добро състояние, защото може да ни се наложи бързо да предислоцираме войските на Гебел. Като начало обаче ще ги разположим в окопите срещу мястото, където са разположени вражеските сили. Ако Пехал и Гелта решат да отидат другаде, ще ги последваме.
— Какъв брой войници трябва да търся? — попита Лейта.
— Около двадесет или тридесет хиляди — отвърна Халор.
— Това не би трябвало да е трудно. Толкова много хора, събрани на едно място, вдигат голям шум — каза Лейта. — За да съм по-сигурна, ще започна с крачки от два километра, Елиар. Отдавна не съм практикувала подслушване от голямо разстояние. Ако успея да посегна още по-надалеч, ще направя още крачки.
— Току-що се сетих нещо — каза Гер.
— Нещо, което сме пропуснали ли? — попита Халор.
— Може би — отвърна Гер и се обърна към Елиар. — Ти можеш да разположиш вратите си където пожелаеш, нали?
— С точност до един сантиметър, Гер. Защо питаш?
Гер сложи ръка върху пръстта непосредствено над окопа.
— Можеш ли да я разположиш тук?
— За Бога! — възкликна княз Алброн. — Сержанте, как не се сетихме за това! Та те биха могли да прескочат всичките ни барикади и да се озоват в окопите ни преди да сме се усетили!
— Може би нещата не стоят точно така, княже — отвърна Елиар, стисна дръжката на Ножа и очите му се присвиха. — Струва ми се, че знам начин да се предотврати това, обаче преди това ще трябва да поговоря с Еми.
— Не усуквай, Елиар — изръмжа Халор. — Кажи какво точно имаш предвид.
— Всичко зависи от близостта на нашите врати с вратите на Нагараш — отвърна Елиар. — Ако те дойдат толкова близо, просто ще трябва да разтворя нашата врата срещу тяхната.
— Чудесна идея, Елиар! — язвително каза Андина. — В такъв случай вместо да нахълтат във Векти, ще нахълтат в Дома!
— Мога да се погрижа за това, Андина — каза Елиар. — Те дори няма да разберат къде се намират. Или по-точно, ще го разберат толкова, колкото го е разбрал капитан Дрегон. Те ще излязат от своята врата в Нагараш, ще преминат през моята врата и ще влязат в Дома, а оттам ще излязат през друга от моите врати, гледаща към подножието на хълма. Ако успея да сближа достатъчно тези три врати, по всяка вероятност ще има да щурмуват хълма цяло лято! — Елиар се засмя.
— Какво е толкова смешно, Елиар? — попита Халор.
— Струва ми се, че те въобще няма да забележат тази врата. Ако наглася вратите както трябва, стрелите, които отправят към нашите хора, ще се стоварят в основата на хълма. Така при всеки изстрел ще обстрелват собствените си резерви.
