Сега пак наближава полунощ.

— Значи затова е толкова тъмно. Има ли някаква причина да не палим светлини? Да не би наоколо да има вражески шпиони?

— За какво говориш, Елиар? — попита Андина. — В палатката не е тъмно. Куполът й свети.

— Не виждам никаква светлина, Андина — каза Елиар. — Нищо не виждам.

После вдигна ръка към лицето си, размърда пръсти и повтори:

— Нищо не виждам. Не мога да видя дори собствената си ръка. Боя се, че съм ослепял.

— Тъкмо от това се опасявах — каза беззвучно Двейя на Алтал.

— Нищо не мога да разбера, Еми. Гелта го удари по тила, не по лицето. Как е възможно от удар в тила да пострадат очите му?

— На очите му вероятно им няма нищо, Алтал. За съжаление, частта на мозъка, благодарение на която те функционират, е разположена точно в тази част на главата му, където го удари Гелта и очевидно в момента не работи.

— А ще се излекува ли? Има ли някакъв начин да отстраним повредата?

— Не знам, Алтал. Елиар е там, а аз съм тук. Ако можех да го вкарам в Дома, може би бих могла да се справя. За съжаление обаче само на него му е по силите да отвори врата към Дома. А за да я отвори, трябва да я види.

— Това е много неприятно, Еми. Бихме могли да закараме Елиар в Дома на носилка. Това обаче би ни отнело месец, ако не и повече. През това време Генд спокойно ще окупира цяло Векти и по-голямата част от Медио. Оттам ще се отправи на запад и няма да има кой да го спре. Особено след като всички здрави арумци се намират в Дома.

— Търся някакво решение, Алтал.

— Потърси го по-бързо, мила.

— А дали Двейя не би могла по някакъв начин… — колебливо започна княз Алброн.

Алтал поклати глава и каза:

— Без вратите не може да направи нищо. Ключ за тези врати е Ножът. У Елиар е, но той трябва да го вижда, за да може да го използува. Мисля, че Двейя е организирала нещата по този начин, за да не може Дейва да влезе в Дома.

— Все още не сме мъртви, Алтал — каза сержант Халор. — Изпратих куриер при Кройтер със съобщение да тръгне веднага насам. Сигурен съм, че Гебел ще удържи фронта до неговото идване.

В палатката влезе Лейта и княз Алброн я попита:

— Как е Елиар?

— Все така. Нищо не вижда. Има нещо, което е редно да научите обаче. Пехал се е върнал. Бил е в Регвос, откъдето е довел пехотна армия.

— Близо ли са до нас? — попита Халор.

— Сега са в пещерата. Пехал и Гелта подготвят плановете си за утре.

— Трябва да научиш за тези планове всичко, което ти е по силите, Лейта — каза уморено Халор. — Утрешният ден едва ли ще е особено приятен.

Алтал седеше в палатката и разсеяно наблюдаваше как Андина храни Елиар.

— Еми — каза беззвучно.

— Да? — Гласът й се отзова веднага.

— Дали няма някакъв начин, по който с помощта на Книгата да излекувам зрението на Елиар? Може би ако просто произнеса думата, с която трябва да прогледне…

— Не, Алтал. Има много малка възможност да му помогнеш да види това, което виждаш самият ти. Това обаче не би било решение на нашия проблем, тъй като ти не можеш да видиш тези врати. Между Елиар и Ножа съществува връзка, която му позволява да вижда тези врати и да ги използува. Единственият начин, по който би могло да се помогне за решаването на непосредствените ни проблеми, би бил…

Еми не довърши мисълта си и настъпи продължително мълчание.

— Дойде ли ти нещо наум, Еми? — попита Алтал обнадеждено.

— Може би. Има едно решение, което не ми допада много, тъй като съм почти сигурна, че ще даде отражение върху друго едно важно нещо, но може би не ни остава друга възможност.

— Изразяваш се твърде загадъчно, Еми.

— Алтал, не ми пречи точно сега. Опитвам се да измисля нещо, което да ни избави от неприятности.

Алтал излезе от палатката и завари сержант Халор и княз Алброн застанали до Лейта. И двамата наблюдаваха бледото момиче много внимателно.

— Тя успя ли да разбере нещо? — обърна се тихо Алтал към двамата арумци.

— Нищо особено — отвърна Халор. — Все още спорят.

— Може ли да замълчите? — тросна се Лейта. — Ако сте решили да разговаряте, правете го другаде.

— Прощавай — извини се Халор.

Всички замълчаха, затаили дъх.

— Аха, най-сетне се разбраха — каза Лейта. — Наложи се обаче Генд да им помогне.

— Генд там ли е? — попита Алтал.

— Не — каза тя. — Чух гласа му само за миг. Той е някъде много далеч оттук.

— За какво спореха? — попита княз Алброн.

— За утре сутрин са подготвили малка изненада за сержант Гебел. Пехал и Гелта не можеха да се разберат кой от двамата точно да му я поднесе. Генд възложи тази работа на Пехал и на Гелта никак не й стана приятно.

— Каква ще е изненадата? — попита Халор.

— Утре сутрин при развиделяване ще нападнат позициите на Гебел от две страни едновременно.

— Отляво и отдясно ли? — попита Алброн.

— Не. Отпред и откъм тила.

— Това е невъзможно! — каза Халор.

— Не е невъзможно — възрази Лейта. — Предвидено е Хном да отвори една врата зад окопите на Гебел, през която Пехал да нахлуе с пехотата си. Това обаче трябва да стане след като Гелта щурмува още няколко пъти върха с конницата си.

— Те вчера успяха да разчистят по-голямата част от защитните съоръжения по склона — каза княз Алброн. — Атаките на Гелта може да не се окажат толкова безплодни.

— Не е така, княже — възрази Халор. — Войниците на Гебел набучиха отново коловете и опнаха въжетата на капаните. Възстановиха и барикадите от тръни. Направиха го веднага след залез-слънце. Утре Гелта ще се сблъска със същите проблеми, които не можа да реши вчера. Заради това нейните действия ще бъдат по всяка вероятност само отвличащ маньовър. Ще се опита да привлече цялото внимание на Гебел върху себе си, така че нападението на пехотата на Пехал в гръб да се окаже пълна изненада. След като това вече ни е известно, ще предупредим Гебел, за да вземе мерки. Наистина, ще трябва малко да оголи някои места. Ще бъде принуден да изтегли сили от други окопи, за да се справи с Пехал. Салкан!

— Да, генерал Халор? — отвърна сънено червенокосият овчар.

— Измъкни се от одеялата, момче. Трябва веднага да занесеш едно послание в окопите.

— Слушам — каза Салкан и се прозина.

— Трябва ни Лейта, приятелю — промърмори Двейя. — Може би единствено тя би била в състояние да реши сегашния ни проблем. Единствено ако желае да помогне обаче. Нямам представа докъде се простира обхватът на нейната дарба, обаче тя очевидно е нещо много по-голямо от умението да се подслушва. Тя направи първата стъпка, когато успях да я убедя да разграничи мисълта на Елиар от неговия мозък. Това бе необходимо, когато трябваше да се определи точното място на нараняването. Следващата стъпка би могла

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату