макар тя не винаги да одобрява моите методи. Аз съм най-обикновен човек. Продължавам да мисля, че моята реакция на цялата тази история е за предпочитане пред нейната.
— Това е светотатство! — възкликна Едон.
— И какво от това? Тя ще ми го прости, когато всичко приключи. Всъщност това, което съм длъжен да направя, за да се сложи край на цялата тази глупост, е да намеря Генд и да го убия. Двейя ще ми се посърди неколкостотин години, но това ми се е случвало и преди, а и тя в крайна сметка ще се успокои.
— Ти си позволяваш неподчинение към своя Бог?
— Не става дума за неподчинение, Едон. Когато тя ми нареди да направя нещо, аз започвам да го правя. Как обаче ще се справя със задачата си е моя грижа, не нейна. Ако ще говорим по същество, в действителност боговете не се отличават с особена сложност. Поради божественото си естество са малко вдетинени. Може би защото винаги получават това, което искат. Може би ако от време на време разочаровам Двейя, тя най-сетне ще порасне.
Погледът на Едон се изпълни с истински ужас.
— Той понякога я лъже — поясни Бейд. — Тя отначало не му вярва, обаче Алтал умее да говори бързо и убедително, така че накрая се съгласява с него.
— Бих се радвал да побеседваме още на тази тема, екзарх Едон — каза Алтал. — Обаче трябва да се прибирам. Двейя наистина никак не обича да я карат да чака.
— Бързо се прибрахте — каза Двейя, когато тримата влязоха през вратата, отворена от Елиар.
Алтал бързо се огледа и попита:
— Къде са княз Алброн и госпожица Астарела?
— Долу са в трапезарията, заедно с Лейта, Андина и Гер — отвърна Двейя. — Нямат работа в кулата. Как мина срещата в Кейвон?
— Опитах се да се държа дипломатично — отвърна Бейд. — Алтал обаче наговори на клетия Едон малко повече истини, отколкото той бе способен да поеме. Алтал е доста груб, когато бърза.
— Едон ме подразни — каза Алтал. — Убеден е в собствената си святост малко повече, отколкото трябва. Вече взе ли решение дали да допуснем Салкан в нашата част на Дома?
— Брат Бейд смята, че това е добра идея — отвърна Двейя. — Не би трябвало да е трудно. Стига да не го допускаме до кулата.
— Еми, хайде да не избързваме с това и да изчакаме да се появи в някой от коридорите на Дома заедно с Гебел и Дрекон — предложи Алтал. — Тогава с Елиар ще го сграбчим и ще го докараме тук, без никой да разбере. Можем да го докараме и сега, но ще трябва да наговоря куп лъжи, за да хвърля прах в очите на хората, а след известно време такова нещо омръзва.
— Оставям на теб да решиш това — съгласи се тя. — Да не забравя: Андина иска да си поговори с княз Дакан в Остос. Сигурна е, че кантонците скоро ще нападнат. Вземете с вас сержант Халор, за да обясни на княза сегашната ни стратегия.
— Добре, Еми — каза Алтал.
Вечерта Елиар отведе Алтал, Андина и Халор в двореца в Остос, точно пред вратата на княз Дакан и почука.
— Зает съм — чу се гласът на Дакан. — Махайте се.
— Аз съм, Дакан — каза Андина. — Нося добри новини.
Дакан отвори вратата, поклони се и каза:
— Прощавайте, господарке. Цял ден ми досаждаха хора, които носят лоши новини. Влезте, моля ви.
— Дакан, запознай се със сержант Халор — каза Алтал. — Срещнахме се с него на границата с Екверо. Той приключи войната, за която говорихме последния път, и сега войските му се приближават насам. Иска да знае каква е обстановката тук.
Дакан погледна строгото лице на Халор, кимна с разбиране и каза:
— Сержанте, боя се, чу тук обстановката не се развива добре.
— Да не би да са нахлули кантонците?
Дакан пак кимна.
— Да. Преди няколко дни. Армията им е огромна и нашите сили не успяха да забавят настъплението им.
Халор посочи голямата карта на стената зад писалището на Дакан и каза:
— Покажете ми къде са.
Отидоха до картата и Дакан започна да обяснява:
— Граничният район не е най-богатата земя в Треборея, така че много не ни е интересувало кой в действителност го владее. Кантонците нахлуха в нашите земи през територията, разположена на север от това езеро, и при това със значителна армия, съставена от наемници.
— Пехотинци или кавалеристи?
— И пехотинци, и кавалеристи.
— Имате ли представа откъде са?
— Трудно ми е да кажа. Повечето треборейци не правят разлика между арумци и кагверци.
— Аз ще ги разпозная, когато ги видя — каза Халор. След това посочи три имена, изписани върху картата. — Това градчета ли са, или села?
— Всъщност това са доста големи градове.
— Имат ли крепостни стени?
— Стените на Кадон и Мавор са в добро състояние — каза Дакан. — Стените на Пома обаче са доста занемарени. Формално погледнато, тези три града са част от остоския съюз. Допреди няколко века са били независими градове-държави, но когато Кантон е започнал да проявява имперски експанзионизъм, сме се обединили, за да отблъснем кантонците. Херцозите на тези три града формално са независими, но когато трябва да се взимат важни решения, изпълняват нарежданията на Остос.
— Виждам, че политическият живот на равнинните страни е по-сложен даже и от религиите им — отбеляза Халор.
— Сложността е част от щастието да си цивилизован, сержант Халор — отвърна сухо Дакан. — През последните няколко века сме водили немалко войни с кантонците, като бойните действия винаги са се водели срещу градовете, защото именно там са съсредоточени богатствата. Този път войната е съвсем различна. Нашествениците избиват всеки, който се окаже на пътя им.
— Да не би да избиват и селяните? — попита Андина.
— Боя се, че да, господарке — отвърна Дакан.
— Та това е идиотизъм! Селяните нямат никакво отношение към войната между градовете! Досега никой не е убивал селяни. Та те сами по себе си представляват богатство! Ако няма селяни, кой ще произвежда храна?
— Нашествениците, изглежда, не мислят за това, господарке — отвърна Дакан. — Селяните са обхванати от паника и бягат. Задръстили са всички пътища, водещи на юг.
— Може би нашествениците целят именно това — разсъди Халор.
— Ако градовете бъдат препълнени от бежанци преди началото на обсадата, храната няма да стигне и градовете няма да издържат дълго.
— Това е твърде брутален начин на водене на война — изсумтя Дакан.
— Изправени сме пред брутален враг, княже — отвърна Халор и хвърли поглед към картата. — Ще се опитам да отгатна нещо. Възможно ли е един от пълководците на настъпващата армия да е жена?
— Жена?!
— Срещали сме я вече. Казва се Гелта и я наричат Кралицата на нощта. Тя е маниачка с бичи плещи и обича вкуса на кръвта.
— Не е обикновена жена, княже — поясни Алтал. — Тази война също не е обикновена. Колкото до владетеля на Кантон, той е само марионетка, на която друг дърпа конците.
— Войската ми вече е тръгнала насам, княже Дакан — каза Халор. — Искам да огледам тези градове. В момента най-важното, което трябва да направим, е да изпратим там войски, които да задържат
