— Това не означава, че трябва да се подчинявам точно на Гелта!
— Смисълът на думите, изписани върху Ножа, е доста неясен, мила. На Елиар бе казано, че трябва да „води“, но това съвсем не означаваше, че ще командува армия. Оказа се, че трябва да ни води през вратите, които отваря. На Лейта бе казано да слуша, но тя не слуша с ушите си. Когато Ножът ти нареди да се подчиняваш, той всъщност ти даде оръжието, с което ще победиш Гелта.
— Това никога няма да го направя! По-скоро ще умра!
— Нямаш избор, мила. Не си длъжна да харесваш това, което ти е наредено. Просто трябва да го изпълниш.
— Струва ми се, дами и господа, че сте в състояние да решите тези малки проблеми и без моята помощ — обади се сержант Халор. — Бих предпочел да огледам тези три града.
— Почакай малко, сержант — каза Алтал. — Искам да си поговоря със Смегор и Таури. Струва ми се, че е време да мобилизираме сили, които да забавят нашествието. — После се обърна към Лейта. — Добре ще е да дойдеш и ти. Иска ми се да разбереш какво точно мислят тези двамата.
— Ще сторя всичко, което ми наредиш, преславни! — отвърна Лейта с малко прекален плам.
— Бейд, би ли си поговорил с нея? — обърна се Алтал към жреца. — И без това съм прекалено напрегнат, за да трябва отгоре на всичко да понасям и тези заяждания на дребно всеки ден.
— Ах, Алтал, как можеш да говориш такива ужасни неща! — каза Лейта с престорено възмущение.
Алтал и Лейта тръгнаха по безмълвните коридори към югоизточното крило на Дома и той й обясни някои неща в движение.
— Те не виждат стените и пода, Лейта. Мислят си, че са в планините на Кагвер.
— Как успяваш да направиш това, Алтал?
— Самият аз не правя нищо, така че не ми задавай такива въпроси. Това е грижа на Двейя.
— Ти много я обичаш, нали?
— Чувството ми е нещо по-голямо от обичта. Както и да е, двете войски са се разположили на място, което възприемат като планински проход. Ще те оставя на позиция, не много отдалечена от техния лагер, и ще им дам заповед да тръгнат на път. Искам да разбера каква ще е реакцията им и по какъв точно начин смятат да не изпълнят това, което ще им наредя. Не ни трябват изненади.
— Ще се опитам да разбера — обеща тя.
Завиха в един коридор и видяха пред себе си арумска войска.
— Изчакай ме тук, Лейта — каза Алтал. — Това разстояние би трябвало да те устройва.
Както винаги му се случваше при подобни обстоятелства, Алтал изгуби донякъде ориентация. Виждаше едновременно както коридора, така и кагверските планини — контурите им се размазваха и се сливаха пред очите му. Чувството за разстояние също бе изкривено, така че часовоите с фустанели повървяха доста на място, докато заведат Алтал до щаба.
— Добро утро, господа — поздрави Алтал двамата князе, след като влезе в палатката. — Всичко наред ли е?
— Не съвсем — отвърна кисело пъпчивият Смегор. — Алтал, ние оглавяваме родове, а ти ни пращаш на поход с обикновените войници. Това е обидно.
— Вие получихте пари — каза Алтал. — Трябва да ги отработите.
— Какво трябва да се направи? — попита жълтокосият Таури.
— Кантонците нахлуха в Остос и дойде време да действуваме — отвърна Алтал. — Извикайте военачалниците си. Искам да обсъдя някои подробности с тях.
— Ние сме техни князе — каза надменно Смегор. — Ще имаме грижата да им предадем нарежданията.
— Моля да ме извините, ако думите ми ви се сторят груби, княже, обаче вие двамата нямате и представа от военни операции. Искам да съм сигурен, че вашите военачалници ще разберат съвсем ясно каква е обстановката и какво точно трябва да направят. Не искам да има неясноти.
— Прекаляваш, Алтал — заяви Таури. — Ние ще преценяваме какви заповеди ще даваме на хората си.
— В такъв случай прекратявам плащанията още сега. Можете да направите кръгом и да се приберете в Арум.
— Та ние имаме споразумение! — възкликна Смегор. — Не можеш да се отмяташ от него!
— Току-що го направих. Или извикайте командирите си, или си вървете у дома. Представлявам ариа Андина и или ще правите каквото ви казвам, или веднага развалям договора.
Таури се обърна към часовоя пред входа на палатката.
— Ей, ти, как ти беше името? Докарай тук Вендан и Гелун. Веднага!
— Слушам, княже — отвърна часовоят. Алтал забеляза, че на лицето му се появи лека презрителна усмивка. Очевидно двамата князе не се радваха на особен авторитет сред хората си.
— Какво си намислил, Алтал? — попита Смегор и очите му се присвиха.
— Нашествениците напредват по-бързо, отколкото предполагахме. Подготвили сме им посрещане и не искаме да подранят за него. От вас двамата искам да ги забавите.
— Разстоянието е много голямо, Алтал! — възкликна Таури. — Как е възможно да стигнем там навреме?
— Чрез движението, известно като „тичане“, княже. Наподобява ходенето, но е по-бързо.
— Никак не ми харесва тонът ти, Алтал.
— Съжалявам. Вие двамата тръгнахте на поход преди месец, а още не сте изминали голямо разстояние. Сега ще трябва да наваксате пропуснатото. Това е война, господа, а не следобедна разходка. По-добре кажете на хората си да се приготвят. До час трябва вече да сте на път.
— Трябваме ли ви, княже? — попита един строен войник, който влезе в палатката заедно с някакъв много висок човек.
— Да, Гелун — отвърна Таури. — Това е Алтал, един от слугите на нашата работодателка. Има указания за теб. Ще ти ги съобщи навън, ако нямаш нищо против. Ние с княз Смегор сега ще закусваме и не искаме никой да ни безпокои.
— Слушам, княже — отвърна капитан Гелун и отдаде чест. После се обърна към Алтал. — Алтал, ако дойдете с нас, ще можем да обсъдим всичко в подробности.
— С удоволствие — отвърна Алтал, поклони се на Смегор и Таури и каза: — Пожелавам ви приятна закуска, но да не е твърде продължителна.
— Дали само си въобразявам, или наистина долових враждебност във въздуха? — попита високият военен, който придружаваше капитан Гелун, щом излязоха от палатката.
— Ти си капитан Вендан, нали? — попита Алтал.
— На твоите услуги, Алтал — отвърна високият мъж с пресилена любезност.
— Надявам се да е така. С онези двамата не успях много-много да се разбера.
— Колко странно — отвърна с ирония Гелун. — С Вендан не ни бе никак трудно да ги убедим, че трябва да продължим похода си. Имахме си трудности само тогава, когато трябваше да им обясняваме, че трябва да изминаваме по повече от километър на ден.
— Какво накара твоята ариа да ни натресе на главата тези двама некадърници, Алтал?
— Внимавай, Вендан — предупреди го Гелун. — Хората не бива да чуят как се изразяваш за нашите уважаеми князе. Това ще отслаби бойния им дух.
— Ариа Андина не познава много добре социалната структура на арумците, господа — отвърна бързо Алтал. — Тя смята, че всички кланове функционират така, както функционира кланът на Твенгор. Той обаче води хората си лично. Опитах се да й обясня, че Смегор и Таури не правят същото, обаче тя не успя да ме разбере. Изглежда, все още продължава да мисли, че именно те са началниците ви. Прекалено е млада.
— Тази грешка не е непоправима, Алтал — отвърна Гелун. — Ето я и нашата палатка. Заповядай вътре, за да обсъдим подробностите.
— Взел съм карта — каза Алтал, когато влязоха в палатката — беше разположена само на няколко метра от палатката на князете, — бръкна под туниката си, извади една от грижливо изработените карти на Халор и я разгъна на грубата маса. — Нашествениците напредват към тези три града. Трябва да забавите
