Да не забравя: ако пристигна достатъчно късно, няма да ми се наложи да се занимавам с дълги и скучни обсади. Ще дойда да те избавя, Халор, така че да ми благодариш. А и сигурно ще си достатъчно щедър, след като ти измъкна задника от огъня.
— Ти каква роднинска връзка имаш с княз Гвети? — попита подозрително Халор.
— Пада ми се трети братовчед — призна Гебел.
— Така си и мислех. Значи това си е родова черта.
— Всички обичат парите, Халор. Хората от моя род ги обичат малко повече от останалите, това е всичко.
— Може би няма да е съвсем лесно да получите от Едон разрешение да изведете Салкан и момчетата му от Векти — предупреди ги Бейд.
— Хич и не мисля да му искам разрешението — каза надменно Гебел. — Ще им предложа злато и веднага ще зарежат овцете.
— В такъв случай аз ще трябва да им предложа повече — въздъхна Дрегон.
— Няма да посмееш! — възкликна Гебел.
— Ще видим дали няма да посмея — отвърна Дрегон и се ухили.
В късния следобед Елиар преведе Алтал и Бейд през главната порта на храма в Кейвон.
— Какви вести има от бойното поле? — попита с оживление жрецът с бели дрехи, който седеше в приемната на екзарх Едон.
— Би могло да се каже, че спечелихме войната — отвърна Елиар.
— Хвала на Дейвос! — възкликна жрецът.
— Не бих казал, че Дейвос бе пряко ангажиран със случилото се — отвърна Елиар. — Просто нашата войска бе по-добра.
— Екзарх Едон свободен ли е? — любезно попита Бейд.
— За вас е винаги свободен, скопас Бейд — отвърна жрецът. — Даде указания да бъдете приет незабавно, когато се появите. Нашествието много го разтревожи.
— Вече няма за какво да се тревожи — промърмори Алтал. — Бихте ли му предали, че сме тук?
— Веднага — отвърна жрецът, отиде до вратата, отвори я и надникна в кабинета на екзарха. — Скопас Бейд е тук, ваше преосвещенство.
— Да заповяда, братко Ахас — чу се пресипналият глас на Едон.
— Да, ваше преосвещенство — отвърна жрецът, отвори вратата по-широко и се поклони на Бейд. — Заповядайте, скопас Бейд.
Бейд въведе приятелите си в изящно мебелирания кабинет на Едон, поклони се небрежно и каза:
— Нося добри новини, ваше преосвещенство. Нашествениците бяха отблъснати и опасността премина.
— Спасени сме! — възкликна Едон и на набръчканото му лице изгря усмивка.
— Поне засега — поправи го Алтал.
— Нима допускате, че нашествениците могат да се върнат?
— С каква сила? Малцина от тях останаха живи. Сержант Халор е много добросъвестен човек. Той не просто се задоволи с разгромяването на ансуйците, а ги смля на кайма. При все това няма да е зле на границата да се разположат хора, за да следят какво става. Просто за всеки случай.
— Смятате ли, че Салкан и другите овчари ще са в състояние да защитят границата? — попита Едон.
— Във връзка с тях възникна малък проблем, ваше преосвещенство — отвърна Алтал. — Нашите генерали бяха много впечатлени от вашите овчари, така че решиха да ги привлекат към една война, която се разгаря в Треборея.
— Не позволявам! — извика Едон и се изправи. — Няма да допусна чадата ми да бъдат изложени на ересите на Запада. Нито един вектианец не може да напусне страната без изричното ми разрешение.
— Нима вашата вяра е наистина толкова крехка, ваше преосвещенство? — възкликна Бейд. — Нима толкова много се боите от чужди идеи и вярвания, че сте готов да оковете народа си?
— Господа, нека си спестим теологическите дискусии — намеси се Алтал. — Говорим чисто и просто за бизнес. Дойдохме тук и спасихме страната ви, екзарх Едон, и ще приберем Салкан и овчарите като заплащане на услугата. В този свят няма нищо безплатно. Когато получаваш нещо, трябва да го заплатиш. Събитията в Треборея са част от войната, която водихме тук, ако това ви успокоява. Нашият общ враг е Дейва, така че овчарите на Салкан ще бъдат вашият принос към битката между Доброто и Злото. Не се ли гордеете с това?
Едон го изгледа намръщено, после присви очи, погледна Бейд и каза:
— Има нещо, което ми е трудно да разбера, скопас Бейд. Може би вие бихте могли да ми го обясните.
— Ще се опитам, ваше преосвещенство.
— Изпратих послание до екзарх Емдал, в което му изразих своята благодарност, а той въобще не разбра за какво му пиша. Ако трябва да съм още по-точен, въобще не е чувал за вас. Това не ви ли се струва странно?
— На ваше място, Едон, не бих отправял обвинения към Бейд — каза любезно Алтал. — Той не искаше да ви мами: аз го принудих да направи това. Не за друго, а за да не усложняваме нещата и да спечелим време. Разбира се, можеше и да ви кажем истината, но тя щеше малко да разколебае вярата ви.
— Значи всичко е било измама! — възкликна Едон.
— Не съвсем. Бейд ви каза, че ние изпълняваме повелята на една висша инстанция, и това е самата истина. Той послъга съвсем малко, когато каза, че става дума за екзарх Емдал. Ако трябва да говорим по същество, нарежданията ни бяха дадени от инстанция, стояща няколко степени над Емдал. И над вас.
— Да не би да ви ги е дал Дейвос? — попита подигравателно Едон.
— Не той, а сестра му. Войната, която разтърсва света, е част от семейна кавга. Дейвос има брат и сестра, които не се разбират. В Книгата всичко това е описано в най-големи подробности.
— В коя книга?
— В Бялата книга. На ваше място не бих се доверил особено на написаното в Черната книга. Вярно е, че когато Генд ми я показа, бях неграмотен и не знам съдържанието й. Двейя обаче ми обясни, че там събитията са изложени изопачено. Предполагам, че Дейва я е написал, за да си присвои заслугата за създаването на вселената.
— Ти нима наистина си видял Книгите? — попита Едон. Лицето му бе побеляло, ръцете му трепереха.
— Ако не ги бях видял, всичко това, което се случва сега, щеше да изглежда безсмислено.
— Досега мислех, че Книгите са просто мит.
— Съвсем реални са, Едон. Бялата съм я прочел от кора до кора. Нямаше как да не го направя — богинята Двейя през цялото време ми висеше на главата с тояга в ръка и не ми даде да пропусна нито ред.
— Нищо не разбирам.
— Това е много хубаво. Според Двейя неразбирането е първата стъпка към мъдростта. Боговете не възприемат света така, както го възприемаме ние, Едон. Колкото и да се мъчим да ги измамим, за да обърнат нещата така, че ние да извлечем полза от тях, те си правят каквото си знаят и в крайна сметка измамените сме ние. Независимо дали това ни е приятно или не, длъжни сме да вършим това, което те ни наредят.
— Да разбирам ли, че ти си първожрецът на богинята Двейя? — ахна Едон.
Бейд внезапно избухна в смях.
— Нещо смешно ли казах? — попита Едон и присви очи.
— Ваше преосвещенство, в целия свят е трудно да се намери човек, който по-малко да прилича на жрец — отвърна Бейд, без да спира да се смее. — Той е лъжец, крадец и убиец и освен това, когато Двейя му нареди да направи нещо, винаги й възразява.
— Никой не е съвършен — каза Алтал. — Да се каже, че съм жрец на Двейя, би било пресилено. Аз съм по-скоро агент на Двейя. В смисъла, в който Генд е агент на Дейва. Когато започна цялата тази работа, изпълнявах поръчка на Генд. Така и не я изпълних, щом се срещнах с Двейя. Сега съм на служба при нея,
