— И аз си помислих същото — каза Лейта и погледна дяволито жреца. — Ела, братко Бейд. Ела при мен и аз ще се погрижа за теб.
— Тези думи ми звучат познато — безмълвно каза Алтал на Двейя.
— Доказано успешните думи са за предпочитане — отвърна тя.
Беше ранен следобед. Алтал, застанал до прозореца, наблюдаваше как кавалерията на Кройтер громи ансуйските конници в подножието на Кулата на Дайвер.
— Наистина са по-добри, отколкото каза сержант Халор, нали? — попита безмълвно Елиар, като се присъедини към Алтал.
— Не е необходимо да правиш това тук, Елиар — отвърна му Алтал на глас.
— Просто ми стана навик — отвърна Елиар. — Много е по-бързо, нали? Може да предадеш незабавно завършена мисъл, без да ти се налага да си губиш времето за търсенето на думи.
— Как се чувствуваш сега? — попита Алтал. — Беше в доста лошо състояние, когато те отнесоха.
— Сега съм добре, Алтал. От време на време страдам от главоболие, но Еми казва, че това е в реда на нещата. И косата ми започна да расте. Виждал ли си Гелта?
Алтал поклати глава.
— Предполагам, че вече се е отказала от участие поне в тази война. Вероятно е оставила ансуйците да се оправят сами.
— Ако това се разбере, ще й е трудно да наеме нови войници.
— Срамна работа наистина… Онзи там на пътеката не е ли Кройтер?
Елиар надникна през прозореца, присви очи и каза:
— Наистина прилича на Кройтер. И май води някаква жена.
— Струва ми се, че си прав, Елиар. Разстоянието е голямо, но май наистина виждам жена. Може би няма да е зле двамата с теб да проверим на място какво точно се е случило. — И продължи мислено: — Еми, с Елиар ще отидем за малко при вектианците. Появи се Кройтер и вероятно ще иска да получи остатъка от възнаграждението си. Искам да си поговоря с него. Може по-късно пак да ни потрябва.
— Не закъснявай за вечеря, Алтал.
— Няма. Да вървим, Елиар.
— Халор, струва ми се, че си човекът с най-голям късмет на света — каза набитият Кройтер. — Вероятно, когато хората са измислили думата „непревземаема“, са имали предвид тъкмо глупавата планина, на която случайно си попаднал. Сигурен съм, че лично аз не бих желал да я щурмувам.
— Ти и жените ли поведе на война, Кройтер? — попита с любопитство Халор.
— Това е племенницата ми Астарела — отвърна Кройтер и погледна високата тъмнокоса млада дама, която го придружаваше при изкачването. — Баща й, мой брат, неотдавна умря, така че се наложи да я взема под своя закрила. Поне докато вразумя големия й брат.
— И при вас ли има семейни разправии?
— Племенникът ми е абсолютен разбойник. Решил да омъжи Астарела за пари, при това за крайно неподходящ съпруг. Бях готов да го убия. Научих за това обаче едва след нашето кратко събеседване в Хердон, така че не ми остана друг избор, освен да я взема с мен.
— Значи затова се забави толкова дълго?
— Не ставай смешен, Халор. Астарела язди не по-зле от всеки мъж. Щях да съм тук още преди няколко дни, ако ти не променяше толкова лесно решенията си.
— Какво каза?
Кройтер извървя последния метър от пътеката. Племенницата му го следваше по петите.
— Първо ми изпрати вестоносец, който каза: „Побързай!“ После проводи друг, който ми предаде „Почакай!“ По едно време бях готов да се откажа и да се върна в Плаканд.
— Кройтер, изпратих ти само един вестоносец.
— Е, при мен пристигнаха двама.
— Някой от противната страна си е играл игрички с нас — каза Алтал. — Вероятно ще трябва да открием начин да не допуснем подобно нещо по време на следващата война. Врагът ни очевидно разполага с доста добри шпиони.
— Не е зле в подобни случаи да се договарят пароли — предложи племенницата на Кройтер.
— И паролите не помагат, когато шпионите са добри — възрази княз Алброн. — Да не забравя: казвам се Алброн.
— Моите обноски оставят какво да се желае — извини се Халор. — Този красив младеж е князът на нашия род и се самопокани при нас, за да се изучи на военно изкуство.
— Длъжен съм да отбележа, че не ни пречеше — каза Гебел. — Напротив, неговите „адски храсталаци“ ни бяха от голяма полза.
— Защо всичките носят поли, чичо? — попита Астарела.
— Досега никога не си бях задавал този въпрос, дете мое — отвърна й благо Кройтер. — Вероятно имат някакви основания за това. Всъщност защо носиш пола, Халор?
Погледът на Халор се втвърди.
— Би ли имал добрината да не задаваш такива въпроси, Кройтер? Поне докато си още жив и здрав?
— Това не са поли, а фустанели, госпожице Астарела — обясни любезно княз Алброн на младата дама. — Фустанелите на всеки род имат различни шарки. Така можем да разпознаваме веднага приятелите си на бойното поле.
— Тези фустанели всъщност са красиви, княже — каза девойката, като погледна голите крака на княза. — Знаете ли, че имате трапчинки на коленете?
Княз Алброн се изчерви, а Астарела избухна в смях, наподобяващ сребристи вълни.
— Защо не се преместим на сянка? — предложи Алтал. — Предстои ни да обсъдим някои делови въпроси, така че е добре да намерим място, където можем да поседнем спокойно.
— Много бих се радвал да ви помогна, Халор — каза Кройтер, след като седнаха в една палатка, за да си уредят сметките, и претегли с ръка торбата със златни монети, която току-що бе получил. — Заплащането е наистина добро, обаче първо трябва да уредя малкия си семеен проблем. Не знам колко време ще ми трябва, за да открия племенника си, а трябва да се разбера с него. Не мога да оставя Астарела беззащитна.
— Аз мога и сама да се защитя, чичо — заяви Астарела. — Добра съм с ножа и ако онзи вонящ стар развратник, който ме купи от брат ми, се доближи до мен, знам как да му разпоря корема.
— Същинска малка тигрица, нали? — каза Дрегон на Гебел.
— Наистина — съгласи се Гебел.
— На този проблем може да се намери решение — отбеляза княз Алброн. — Известно ми е едно място в Треборея, където госпожица Астарела би могла да изчака завършека на войната. Там има и други дами, така че обстановката е подходяща. Освен това никой не може да преодолее отбраната на този дом.
— Княже, не можем да я отведем там! — възрази Халор.
— Защо не? Тя е член на рода на Кройтер, а ние сме негови съюзници. Би трябвало да сме не по-малко загрижени от него за нейната сигурност.
Халор стрелна Алтал с поглед и попита:
— Ти какво мислиш по въпроса?
— Възможно е — отвърна Алтал. — Стига да формулираме искането както трябва.
После стрелна с поглед Алброн, чието внимание изглеждаше изцяло погълнато от Астарела, и прошепна на Халор:
— Ти познаваш Алброн по-добре от мен. Ще сгреша ли, ако кажа, че е съвсем хлътнал по племенницата на Кройтер?
— И аз го забелязах — съгласи се Халор. — Това би следвало да се поощри. Ако го оженим, може би ще миряса и ще престане да ми пречи да си гледам работата.
— Ако изложа на Двейя проблема в тази светлина, тя сигурно ще се съгласи. Тя много обича да сватосва хората.
