— А може и да те навика.
Алтал вдигна рамене и каза:
— Няма да ми е за пръв път.
— Бейд непрекъснато се изчервяваше, а понякога дори се ококорваше — докладва Гер на Алтал и Елиар, когато се върнаха в Дома. — Разбира се, той беше сам с три жени, които вероятно докосваха разума му едновременно от три места. Не вярвам вече да възприема света така, както преди.
— Сигурен съм, че си прав — каза Елиар. — Аз самият вече възприемам света иначе. Разбира се, струва ми се, че започнах да се променям от много по-отдавна. Още от момента, когато Андина започна да ме храни.
— Брат Бейд определено трябваше да се отърси от някои свои предубеждения спрямо жените — отбеляза Алтал. — Противно на това, което може да е чул от своите учители, жените наистина имат разум. Той не винаги функционира като нашия, но съществува. Искам вие двамата на вечеря да имате готовност да ме подкрепите. Ще се опитам да предложа нещо на Еми.
— За Астарела ли става дума? — полюбопитствува Елиар.
— Да.
— Коя е Астарела? — попита Гер.
— Племенница на Кройтер — отвърна Алтал. — Тя и княз Алброн проявяват интерес един към друг, а сержант Халор силно желае да задоми княза. Алброн иска да доведем Астарела тук. Казва, че е загрижен за нейната сигурност, но според мен съображенията му са основани и на други неща.
— Да не би да имаш предвид отношенията между мъжете и жените? — попита Гер с пренебрежение.
— И това, но и друго. Има и съображения от военно естество. Според мен Кройтер ще ни потрябва и по-нататък. Той е загрижен за племенницата си. Ако тя е в безопасност, ще ни сътрудничи. Ако не е, няма да го направи.
— Не виждам никакви причини това да не стане — съгласи се Двейя, след като Алтал й изложи предложението си по време на вечерята.
— Значи нямаш възражения? — попита той изненадано. — Значи няма да съскаш или да настръхваш? Това май ти е забавно, Еми.
— Това е смислено, Алтал. Освен това ще взема мерки племенницата на Алтал да не научи прекалено много неща за нашия Дом. Предполагам, че княз Алброн ще поиска да я придружи.
— Ако питаш мен, Еми, ще трябва волски впряг, за да го отдръпнат на повече от три метра от нея — каза Елиар. — Изглежда, страда от тежка форма на заболяването, наречено любов от пръв поглед.
— Това е хубаво — измърка Еми.
— Ще ми позволиш ли да те помоля за нещо, Двейя? — обади се Бейд.
— Днес добре ли се държа?
— Опитах се да се държа добре, разбира се. Трудно е да не се държиш добре, когато три дами са кацнали на рамото ти.
Бейд втренчи замислен поглед в тавана и продължи:
— Още от момента, когато започнахме да отваряме врати, се замислих дали да не доведем тук овчаря Салкан. Искам да проведа един дълъг разговор с този младеж. Имам чувството, че в него са заложени огромни способности и че би било грехота да се похабят. Гледането на овце е достойно занимание, обаче едва ли подхожда много на Салкан.
— Да не би да си решил да вербуваш нови жреци, братко Бейд? — попита го Лейта и вдигна вежди.
— Това ни се вменява в дълг още докато сме послушници, Лейта — отвърна той. — Издирването на способни хора е едно от първостепенните ни задължения.
— И към коя точно вяра смяташ да привлечеш този млад човек, Бейд? — попита дяволито Двейя.
— Все още не съм съвсем наясно към коя, но не бива да го изпускаме — отвърна Бейд.
— Е, като цяло всичко се получи добре — обобщи накратко обстановката Дрегон на следващата сутрин, когато военачалниците заедно с Елиар и Алтал се събраха в една голяма палатка близо до пещерата.
— Само дето бях принуден да изоставя позицията си — намусено каза Гебел.
— Стига си се оплаквал, Гебел — каза Халор. — Тази планина е по-надеждно укрепление дори от траншеите ти.
— Хората ми вложиха огромни усилия в изкопаването им.
— Нали си получиха парите?
— Халор, колко време ще е необходимо на твоя княз и моята племенница, за да стигнат до онзи дом? — попита Кройтер.
— Около седмица — отвърна уклончиво Халор. — Ще изпратя войски, които да ги придружат дотам. Освен това ти гарантирам, че племенникът ти въобще няма да открие това място.
— Чудесно. Сега ми кажи друго: ти намекна, че се задава нова война. Какво имаше предвид?
— Обстановката в Треборея отново се нагорещява — каза Халор. — Всъщност ние по начало бяхме наети за война там. Войната, която приключихме вчера, бе нещо като странично занимание. Нека бъдем искрени, господа: тази война никой от нас не я прие сериозно. Не ще и дума, между двете войни има връзка от стратегическо естество, но нещата свършват дотам.
— Излиза, че говорим за една и съща война, така ли? — попита Кройтер.
— Говорим за един и същ враг — уточни Халор. — Главният смутител на реда се намира в Некверос. Мисля, че ще се наложи да отидем там и да го помолим да престане да мъти водата.
— За да останем безработни? — каза сърдито Гебел. — Не говори глупости, Халор. Тази война в Треборея да не би да е продължение на конфликта между Кантон и Остос?
— В известна степен, да.
— Последния път ти работи за кантонците. Сега пак ли ще вземем тяхната страна?
— Не, Гебел. Сега ще се бием на страната на другите. Владетелката на Остос предложи по-добро заплащане.
— На мен това ми стига — каза Кройтер. — Аз работя за пари, а не за удоволствие. Очакваш ли в тази война да има нещо необичайно?
— Не. Засега всичко, което очаквам, са конвенционални военни действия. Съвсем определено обаче ще ни потрябва още кавалерия.
— За това ще имам грижата аз — увери го Кройтер. — Ще се върна в Плаканд и ще докарам още хора и коне. — После погледна Алтал в очите и добави: — Ще ми трябват обаче няколко от твоите буренца със злато.
— Очаквах този въпрос да се повдигне по-нататък — каза Алтал.
— Кобилата не тича без пари — цитира Кройтер известната поговорка.
— Няма ли да се задоволи и с овес?
— Тя може и да се задоволи, обаче аз няма да се задоволя.
Халор се отпусна на стола си, погледна към тавана и каза:
— Не съм наясно с най-новото развитие на обстановката в Треборея, но ако не ни бъдат поднесени някакви изненади, войната ще е доста банална. Установих контакт с някои близки родове, които ще мога да използувам в началната й фаза. Ако вие, господа, започнете да се придвижвате към Остос, ще можете да се включите във войната по-късно. Хазната на Остос е препълнена, така че ще има достатъчно пари за всички ни. Предполагам, че обстановката ще е повече или по-малко стабилизирана, когато пристигнете, така че ще успеете да наклоните везните в наша полза.
— Овчарите биха ми свършили добра работа — каза Дрегон.
— Чакай малко! — викна Гебел. — Тези с прашките са мои хора.
— Аз пък бях останал с чувството, че този път не искаш да участвуваш в играта — каза Халор.
Гебел вдигна рамене и изсумтя:
— Пътят ми така или иначе минава оттам. Освен това съм сигурен, че Гвети ще пожелае да участвува.
