нашествениците и да ми дадат възможност да огледам отбранителните съоръжения. Трябва да вкараме сили между Гелта и тези градове.
— Може би Смегор и Таури ще свършат тази работа — предположи Алтал.
— Само не и те! — възкликна Андина. — Те са като фурнаджийски лопати, Алтал, и ще ни предадат при първа възможност.
— Ще се опитат да ни предадат, моето момиче — отвърна Алтал. — Аз обаче ще съм с няколко хода пред тях. Независимо дали това им е приятно, или не, Смегор и Таури ще имат значителен принос към нашата победа.
Когато Кралицата на нощта седна на престола на Остос, листата бяха червени като кръв. Пленената владетелка на Остос бе докарана във вериги и й бе наредено да коленичи пред страшната Кралица на нощта, унищожила всички, изпречили се на пътя й.
— Подчини ми се, дете! — заповяда Кралицата на нощта. — Ако твоето смирение ми допадне, може би ще пощадя живота ти.
След тези думи залата се изпълни с ужасяващ стон. И ариа Андина коленичи, за да покаже смирението си.
— Ближи земята! — заповяда сурово Гелта. — Пълзи пред мен, за да ме убедиш в искреността на подчинението си!
Плачещата ариа Андина притисна лице към студените каменни плочи на пода.
Сърцето на Гелта се изпълни с радост. Вкусът на победата бе силен и сладък.
Тя стъпи с грубия си ботуш върху меката шия на пълзящата Андина и опиянена от победата си, тържествено каза:
— Всичко, което е било твое, Андина, сега е мое! Дори твоят живот и твоята кръв вече ми принадлежат!
Победните думи на Кралицата на нощта отекнаха от мраморните стени на двореца на унизената ариа на Остос.
Глава 30
— Какъв ужасен кошмар сънувах тази нощ! — възкликна Астарела на закуска.
— И аз не спях добре — призна княз Алброн.
Двейя ги погледна, направи едва забележимо движение с ръка и тихо каза:
— Дрем.
Алброн и Астарела веднага застинаха. В широко отворените им очи зееше празнота.
Озадаченият Халор размаха ръка пред лицето на своя княз. Лицето на Алброн бе неподвижно, погледът му беше празен.
— Какво стана? — възкликна Халор.
— Трябва да си поговорим, сержанте — отвърна Алтал. — Не е необходимо Алброн и Астарела да знаят какво ще си кажем.
— Това магьосничество ли е? — попита удивено Халор.
— Самата аз не бих използувала тази дума, макар че в известен смисъл е подходяща — каза Двейя. — Вероятно вече си разбрал, че много от нещата, които се случват тук, излизат от рамките на обикновеното. Астарела и твоят княз ще си починат, докато разговаряме. Колкото до този похват, той би могъл да се използува и при други обстоятелства, за да не отидат някои работи твърде далеч.
— На Кройтер не би му било приятно, ако точно сега неговата племенница и княз Алброн отидат твърде далеч — съгласи се Халор.
— Напълно си прав. Преди това би трябвало да се изпълнят някои формалности. Може би няма да е зле да повдигнеш този въпрос при следващата си среща с Кройтер.
— Така бихме намерили решение на доста проблеми, нали? — каза Халор. — Какви бяха тези приказки за кошмари?
— Ти не сънува ли нещо тази нощ? — попита Двейя.
— Сънувах — призна Халор. — Сънят ми се стори безсмислен, но пък всички сънища са безсмислени.
— Този не е бил безсмислен, сержанте — каза Двейя. — Наситен е със съвсем определен смисъл.
— Какво крои Генд? — попита с недоумение Бейд. — Досега си мислех, че се опитва да промени само миналото. Този сън обаче бе насочен към бъдещето, нали?
— Може би вече започва да го обзема отчаяние — каза Двейя. — Неговите видения, насочени към миналото, се оказаха неуспешни. Надушвам, че брат ми никак не е доволен от това. Нищо чудно Генд вече да е получил някаква нова заповед от него. Макар че да бърникаш в бъдещето е много рисковано занимание.
После се обърна към Лейта и попита:
— Успя ли да докоснеш разума на Гелта по време на този сън?
— Сънят бе много нагласен — каза Лейта. — Гелта вмъкваше в него неща, които не съвпадат с истината. Войната всъщност съвсем не се развива така успешно за нея, както е показано в съня.
— Както разбирам, не за пръв път всички сънувате един и същ сън — каза Халор.
— Лошите се опитват да си играят с нашите мисли, господин Халор — поясни Гер. — Този Генд пъха в сънищата ни глупости, които не са се случили, и се опитва да ни внуши, че са се случили. Този сън обаче не беше обърнат към миналото, както досегашните. Струва ми се, че в него се описват неща, които трябва да се случат след месец.
— Как стигна до този извод, Гер? — попита Бейд.
— Листата по дърветата, които се виждаха от стаята, където Андина лежеше на пода, бяха червени. Това не означава ли, че действието се развива през есента?
Халор присви очи и каза:
— Наистина бяха червени. Това означава, че тези събития би трябвало да се случат след месец и половина. — После се обърна към Двейя. — Тези сънища неизменни ли са? Възможно ли е сега този Генд пак да се промъкне при нас, да посипе сняг по земята и да ни накара отново да му сънуваме съня?
— Не вярвам да се осмели да го направи — отвърна Двейя. — При прекомерно подскачане из времето в такива видения възниква опасността от парадокс. Ако на едно и също място в едно и също време се случат две съвсем различни неща, реалността започва да се разпада, а ние не желаем подобно нещо да се случи. Промяната на миналото е сравнително безопасна, стига да не навлезеш прекалено навътре в него. Промяната на бъдещето е нещо съвсем различно.
— Миналото вече се е случило, Двейя — възрази Бейд. — То не може да бъде променено.
— Не се и налага да бъде променено, братко Бейд — каза тя. — Видението променя нашия спомен за миналото. В реалния свят Гелта така и не успя да завладее Ансу. С кървава сеч тя си проби път към престола на шест княжества в Ансу, но след това останалите княжества се съюзиха и я разгромиха. Щяха да я обезглавят, но Пехал я избави. Тя обаче не си спомня такова нещо. Вярва си, че е станала господарка на цяло Ансу. Генд пък може да използува виденията си, за да накара всички останали ансуйци да повярват в това. Именно поради тази причина те нападнаха Векти, когато тя им заповяда да го направят.
— Някой от вас успя ли да разбере нещо? — отчаяно попита Елиар.
— Не е чак толкова сложно, Елиар — отвърна Гер. — Виденията са просто шмекерии.
— Може би наистина е най-добре да се възприемат именно по този начин — съгласи се Двейя. — Вярно е, че нещата са малко по-сложни, но думата „шмекерия“ не е неточна, когато става дума за видения, насочени към миналото. Този път обаче Генд се опитва да ни пробута видение за бъдещето.
— Как може да го предотвратим? — попита Андина.
— Не съм съвсем сигурна дали ще поискаме да го предотвратим, мила — каза Двейя. — Струва ми се, че можем да пожелаем да си поиграем с това видение.
— Не! — изкрещя Андина. — Никога няма да се поклоня на тази сипаничава крава!
— Забравяш нещо, Андина — каза Двейя. — На острието на Ножа не пишеше ли, че трябва да се подчиняваш?
